Решение № 34 от 12.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Разград, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500587 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от Е. К. Е. против решение № 701/03.11.2025 г. по гр. д.

№ 1414/2025 г. на РС Разград, в частта, с която искът му против Прокуратурата на Република България е отхвърлен над размера 2500 лв. до първоначално предявения размер от 8000 лв. Жалбоподателят излага твърдения, че решението е неправилно във връзка с прилагането на принципа за справедливост, тъй като счита, че присъденото обезщетение в размер 2500лв. не отговаря на действително претърпените от него неимуществени вреди.

Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което искът му да бъде уважен в пълен размер.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ. В съдебно заседание явяващият се процесуален представител на въззиваемия поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага на съда да потвърди решението на районния съд.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: На 17.07.2023г. на ищеца е съставен АУАН № 744127 от мл.полицейски инспектор при ОДМВР Разград, в обстоятелствената част на който се съдържат констатации, че на същата дата в гр.Разград Е. управлява л.а. Фолксваген голф рег. № *** след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг чек 5000, на който цифровата индикация отчита бензодиазепини. На 17.07.2023 г. в 12:45 ч. е взет биологичен материал от ищеца за 1 медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.

Със Заповед за задържане на лице № 187333-127 от 17.07.2023 г. на полицейски орган, ищецът бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 11 часа, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

ДП № 1873-ЗМ-463/23 г. по описа на РУМВР Разград е започнало на 17.07.2023г. с разпит на свидетели – двама полицейски служители при ОДМВР Разград и друго лице.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000070 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000071 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 8 месеца и са отнети СРМПС № 012522863 и 2 броя регистрационни табели с номер *** В хода на ДП е изготвена съдебно-химическата експертиза на 20.05.2025 г., от заключението на която се установява, че във взетите проби от кръвта и урината на Е. Е. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити.

С постановление от 30.05.2025 г. на прокурор при РП Разград наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието от обективна страна.

Постановлението е влязло в сила на 22.07.2025 г.

От разпитаните пред районния съд свидетели А.Ш.Ж. и С.М.Х. се установява, че в ежедневието си ищецът не употребявал алкохол и наркотични вещества. През време на наказателното разследване срещу него не искал да общува с никого. Срамувал се да бъде в компанията им. През период от година и половина, в който му било отнето СУМПС, разчитал на приятели, когато имал нужда от транспорт, за да отиде на работа, за да заведе детето си на детска градина, за лекари, ако се наложи, защото колата му била спряна от движение, със свалени номера и шофьорската му книжка била отнета. След като го спрели и му направили тест за наркотици, ищецът бил задържан за 24 часа. Съпругата му приела събитията също много тежко, тъй като знаела, че мъжът й не приема наркотици. Липсата на възможност да управлява МПС се отразила на работата му, тъй като ищецът работел строителни работи в частни домове в съседни села, до които нямало как да пътува.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Е. Е. сумата 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с водено срещу него и прекратено наказателно производство поради липса на съставомерно извършено деяние. От горното следва, че е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила 2 на пресъдено нещо на решението на районния съд, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

В проведеното въззивно съдебно заседание представителят на ПРБ е направил възражение, че прокуратурата не следва да отговаря за наложените ПАМ и полицейското задържане, защото тези мерки са по ЗМВР, а не са процесуални такива в хода на ДП.

Възражението е неоснователно. Въпреки, че полицейските служители са административни органи, осъществяващи административна дейност, те са и правозащитни органи, действали в случая във връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – в рамките на предприетото срещу ищеца незаконно наказателно преследване, развило се под надзора и ръководството на наблюдаващия прокурор.

Следователно, ответната ПРБ носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при условията на солидарност – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ – и за извършените под нейния надзор действия на полицейските служители, включително – за задържането на ищеца и за наложените му ПАМ, като изцяло от неговата воля зависи срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи иска си. В този смисъл е решение № 232/23.04.2025 г. по гр.д. № 2516/2024г. по описа на ВКС, IV г.о.

Неоснователно е възражението на ответника и че не носи отговорност за неразумния срок на наказателното производство, тъй като забавата се дължи на несвоевременното изготвяне на заключението по съдебно-химическата експертиза. Съгл. чл.4 ал.1 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Спорният въпрос, за разрешаване на който е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Задължителното тълкуване в ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС определя понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не като абстрактно такова, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното минало; разгласяването и публичността на обвинението; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца; конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др.под. Обезщетение се присъжда при доказана 3 причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като същото се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна – в този смисъл са решение от 11.03.2013 г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013 г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1568/2011 г. В практиката на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението съдът следва не само да обсъди всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

В случая следва да се отчетат следните обстоятелства: ищецът е задържан за 24 часа, с което е нарушено правото му на свобода и са засегнати честта и достойнството му. Лишен е от право да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, и е прекратена регистрацията на МПС за срок от 8 месеца с отнемане на регистрационния талон и табели на автомобила, което е препятствало възможността му да пътува, за да работи и да полага грижи за детето си. Наказателното производство е продължило в неразумен срок от две години и пет дни след задържането на ищеца и налагането на принудителни административни мерки, в който период не са предприети никакви действия, а срокът на разследване е удължаван многократно до представяне на заключение по съдебно-химическата експертиза, което е изготвено на 20.05.2025 г. В този период ищецът е търпял стрес, притеснение, срам от дискредитиране на доброто му име в обществото, както и отчаяние поради възможността да бъде осъден, без да е виновен.

От друга страна, срещу Е. Е. не е било повдигнато обвинение, не е била взета постоянна мярка за неотклонение, не се установяват преживени страдания извън обичайните за случай като разглеждания. Също така, разследвано е едно престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

При така установените правнорелевантни факти и обстоятелства въззивният съд приема, че размерът на присъденото от районния съд обезщетение е необосновано занижено. Справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство следва да бъде определено в размер 2556,46 евро/5000 лв., който в пълна степен ще удовлетвори критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща.

В частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 2500лв. до 5000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да 4 бъде осъден да заплати на ищеца още 1278,23 евро/2500лв. и искът над размера 2500 лв. до размера 5000 лв. да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В частта, с която е отхвърлен искът над 5000лв. до 8000лв., обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като не се установяват други вреди, извън обичайните, причинени на ищеца вследствие на незаконно проведеното срещу него наказателно производство.

Е. Е. е представляван безплатно от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение. С оглед изхода от спора ПРБ следва да бъде осъдена да заплати на адв.Д. П. съобразно уважената част от иска сумата 351,51 евро/687,50лв. за осъществено процесуално представителство на ищеца във въззивното производство. Също така, ПРБ следва да бъде осъдена да доплати още 70,30 евро/137,50лв. съобразно уважената част от иска, за осъщественото процесуално представителство на ищеца пред РС Разград, над размера на присъденото от районния съд възнаграждение от 550лв.