Решение № 264 от 16.11.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Монтана, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500256 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №207/21.06.2023година по гр.д.№1679/2022година по описа на ЛРС е отхвърлен предявения от „М.,, ООД с ЕИК *с адрес: гр. *, обл. *, представлявано от управителя И.Л., чрез адв. В. В. - АК *иск срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с ЕИК *с адрес на управление: гр.*, р-н *, бул. * № *, бл. * с адрес на управление: гр. *, р-н *, бул. * № *, бл.

*“ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Електроразпределителни врежи Запад“ АД с, че „М., ООД е собственик на сграда с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, обл. *, одобрени със Заповед РД-18167/23.01.2018г. на Изпълнителния директор на АККГ, която сграда е разположена на ПИ с идентификатор *и е със застроена площ 9 кв.м. като неоснователен.

Така постановеното решение е обжалвано от „М.“ ООД гр.*чрез управителя

И.Л. с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и уважи исковата претенция, така, както е предявена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна “Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ ЕАД чрез юрисконсулт Ц. М. с изложени доводи за нейната неоснователност.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.В., който подържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява и не изпраща представител.

Във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С атакуваното решение ЛРС е отхвърлил исковата претенция на жалбоподателя за установяване правото му на собственост по отношение на сграда с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, обл. *, одобрени със Заповед РД-18-167/23.01.2018г. на Изпълнителния директор на АККГ, която сграда е разположена на ПИ с идентификатор *и е със застроена площ 9 кв.м представляваща трафопост.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел в своите мотиви,че принадлежността на процесният трафопост не е в обслужваща роля по отношение на вещ собственост на ищеца, а предназначението му е за енергопроизводство.Освен това въпросният трафопост „ТП Сушки“-гр. *, е изграден и пуснат в експлоатация през 2000г. и предвид разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЕЕЕ, който е бил приложим към тази година, „електрическите централи за производство на ел. енергия и ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. “, поради което не е могъл да бъде придобит от жалбоподателя.Като е взел предвид това ЛРС е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Така направените крайни изводи се споделят и от настоящата инс-танция по следните съображения:

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява че през 2006г. жалбоподателят „М.“ООД гр.*е закупил недвижим имот, находящ се в гр. *и представляващ стопански двор, с площ от 4 087 дка., представляващ 2 парцел *с ЕКАТТЕ *, ведно с посторените в него сгради ремонтна работилница и сграда колиен кантара. В нот.акт.№*/2006година на нотариус Д. М. в който е обективирана продажбата друга сграда не фигурира. Няма спор , че в последствие процесния имот - стопански двор бил разделен на два имота, отразени в АККГ *, с два отделни идентификатори: а/ ПИ № *и б/ ПИ *. - като в този имот е попаднала процесната сграда със застроена площ от 9 кв.м., която сграда е с предназначение - енергопроизводство.Тази фактическа обстановка не е спорна.

Установено е също така, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.03.2022година след проведена публична продан от ТД Велико Търново на НАП, офис *поземлен имот с КИД *. е възложен на В.П. от гр.*ведно с три сграда подробно описани в постановлението без процесния трафопост.При извършения опис не е описвана сградата за енергопроизводство и за нея няма процедура по публична продажба.

В първоинстанционното производсо е представено също така писмо от 21.07.2020година на ЧЕЗ Разпределение България АД в което е посочено, че оборудването на процесния трафопост е негова собственост, като трафопоста представлява част от разпределителната ел.мрежа на територията на Западна България, посредством присъединени и електрозахранени с електрическа енергия 80 обекта, като владението, експлоатацията и подържането на енергийния обект се осъществява от ЧЕЗ.

По делото е представена също така счетоводна справка от която е видно, че в активите на инвентарната книга на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД процесния трафопост ТП Сушилка *е с номер на актив в САП ** и е изслушано заключение на вещо лице, изпълнило съответната експертиза.

От заключението на вещото лице ел. инж. М.Б. по извършена съдебноелектротехническа експертиза в първоинстанционното производство се установява, че, процесната сграда/ТП СУШКИ */ е с предназначение на сграда за енергопроизводство и като такава представлява площадков енергиен обект. Според § 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката: "площадкови енергийни обекти" са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси”, като функционалното им предназначение, хипотетично не допуска да се ползват /експлоатират, т.е. в случая и да са във владение на лице, различно от лицензианта за дейността разпределение на ел. енергия. В т. 23 е дадено определение на понятието "Енергиен обект". Това е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните 3 спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

Вещото лице е посочило, че процесния трафопост представлява площадков енергиен обект - трансформаторен пост и служи за преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, която дейност е лицензионна и за територията на Община *лицензиант за извършване на тази дейност е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с предишно наимено „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД притежаващо Лицензия № / 13507/13.08.2004г.Ищецът не притежава лицензия, каквато законодателят изисква, за да извършва такава дейност. Същият няма и сключен договор за техническо обслужване и поддържане на ТП. ТПСушки, Вълчедръм е изграден и въведен в експлоатация в периода преди 2000 г., доколкото първите присъединени към същия клиенти на електрическа енергия са от 2000 г

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Съгласно чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това.

В настоящия случай ищеца претендира да установи правото си на собственост върху трафопост с ПИ*

Като обект,който е обслужвал повече от един потребители,процесният трафопост обаче е имал статут на държавна собственост от момента на изграждането си до настоящия момент.

Според чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството (отм.);,обн.ДВ, бр.71/27.03.1948 г., действал през периода 1948-1976 г., енергийните източници и всички съоръжения за производството,пренос и разпределение на енергията,както и електропромишлеността,са държавна общонародна собственост.Според чл. 3 от горния ЗЕ (отм.); държавата е можела да преотстъпва на местни органи на държавната власт, държавни предприятия или обществени организации, вкл. кооперации,само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение или за собствени нужди,но статутът на енергийните обекти на държавна собственост се запазва.Така още при действието на Закона за електростопанството от 1948 г. /действал през периода 1948-1976 г./ процесният трафопост е имал статут на държавна собственост.Според чл. 2, ал.1 от следващия Закон за електростопанството (отм.);,обн.ДВ, бр.95/12.12.1975 г., в сила от 01.07.1976 г.,отм.ДВ, бр.64/16.07.1999 г., действал през периода 1976-1999 г., електрическите централи за производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост.

Процесният трафопост е електрическа уредба по смисъла на §2 от ДР на горния Закон за електростопанството (отм.); като устройство, в което се преобразува и разпределя ел.енергия.Трафопостът е съвкупност от помещение /сграда/ и енергийни съоръжения и именно като съвкупност представлява енергиен обект.

4

Според чл. 8, ал.1 от горния ЗЕ (отм.); ел.централи,уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация "Енергетика", а съгласно чл. 2, ал.2 от същия закон кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" са могли да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал.1 за задоволяване на собствените си нужди от ел.енергия.По делото липсват доказателства процесният трафопост да е бил изграден и съответно придобит по реда на чл. 2, ал.2 от горния ЗЕ (отм.); от кооперативна или друга обществена организация с разрешение на Асоциация "Енергетика" за задоволяване на собствени нужди.Това е било допустимо, ако съответната организация е задоволявала чрез трафопоста само свои нужди, т.е. ако трафопостът не е служел за снабдяване и на други потребители с ел.енергия.В случая се установи от събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице, че процесният трафопост е обслужвал множество стопански субекти

Като обект,обслужвал повече от един потребител през годините,трафопостът е останал държавна собственост .Трафопостът като обект със специален статут не може да премине в собственост на преобразуваното търговско дружество, а остава държавна собственост.Тези обекти по правило са изключени и от приватизационните сделки при действието на §67, ал.9 от ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.);/ДВ, бр.108/2001 г./ и §4, ал.11 от ПЗР на сега действащия Закон за енергетиката,съгласно които те следва да са собственост на юридическите лица,лицензирани да извършват дейности в енергетиката.За последните е предвиден срок да изкупят тези обекти от притежаващите ги частни лица, държавата или общините /така чл. 58, ал.1 от ЗЕЕЕ-отм. и §67, ал.2 и ал.6 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ /ДВ, бр.108 от 2001 г.-отм./.В този смисъл е и §4, ал.1 от ПЗР на сега действащия Закон за енергетиката.