Решение № 1433 от 29.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1433

***, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502496 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 74077/28.08.2025г. от Н. М. И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв. Д. М., срещу решение № 2988 от 07.08.2025г., постановено по гр. дело № 6867/2025г. на РС Варна, XXХIX-ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил молбата на въззивницата срещу М. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** за постановяване на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2; 3; 4 и 6 от ЗЗДН.

Въззивницата излага, че наложената мярка за защита не въздейства по никакъв начин на поведението и отношението на въззиваемия. След по-малко от месец след издаването на заповедта за защита М. К. е нарушил същата, като отново е бил в общия имот и продължил със същите епитети и обиди.

Отправеното искане е да се измени постановеното решение, като по отношение на въззиваемия да се наложат останалите поискани от въззивницата мерки на защита по чл.5, ал.1, т.2; 3; 4 и 6 от ЗЗДН. Претендира и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в искания от въззивницата смисъл. Дори и да е налице нарушение на издадената заповед, счита че това не е ирелевантно към обжалваното решение, което намира за правилно и 1 законосъобразно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 71437/18.08.2025г. от М. И.

К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. П.

П., срещу решение № 2988 от 07.08.2025г., постановено по гр. дело № 6867/2025г. на РС Варна, XXХIX-ти състав, в частта, с която съдът е задължил въззивникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. М.

И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

Въззивникът намира решението в посочената част за немотивирано и неправилно, като постановено без обективно изследване на събраните доказателства и при нарушение на нормата на чл. 159, ал. 2 от ГПК. Сочи, че съдът не е анализирал двата разговора по тел. 112. Освен това е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал втори свидетел на въззивника.

Счита, че представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се абсолютизира, тъй като в конкретния случай са налице писмени доказателства, както и очевидци на процесния инцидент. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и за присъждане на сторените разноски по делото. Въззивникът моли да се допусне до разпит втория му свидетел, който е очевидец на случилото се на процесната дата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Н. М. И. срещу М.

И. К., с която е поискано налагане на мерки за защита срещу ответника за осъществено домашно насилие. В молбата е изложено, че на 24.05.2025г. ответникът е упражнил физическо и психическо насилие, изразяващо се в блъскане на молителката и отправяне на заплахи и обиди. Отправено е искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата, която намира за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

С обжалваното решение молбата е уважена частично, като ответникът е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на молителката, за която мярка е издадена заповед за защита.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а произнасянето съответства на предявеното искане, поради което е действително и допустимо.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са роднини от трета степен по съребрена линия – леля и племенник .

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл.

13, ал. 3 от закона, установява упражнените спрямо декларатора актове на домашно насилие в посочените моменти от страна на ответника, изразяващи 2 се в проява на агресивно поведение, блъскане на молителката, отправяне на заплахи и обиди.

По делото е приложена справка за съдимост на ответника, от която се установява, че същият не е осъждан.

От представената информация от ОД на МВР - Варна, I РУ се установява, че на 24.05.2025г. е подаден сигнал от молителката Н. И. за възникнал скандал на адрес: ***. Образувана е преписка 43300014443/27.05.2025г. по описа на I РУ, след входирана жалба от ответника М. К. срещу Н. И., по която проверката не е приключила. На 04.06.2025г. в I РУВарна е получена преписка № 365000-38847/2025г. по описа на I РУ и № 7621/2025г. по описа на ВРП. Същата е образувана след входирана жалба във ВРП от Н. И. срещу М. К.. Проверката не е приключила.

Установява се, че на 24.05.2025г. в 10:59 часа молителката е подала сигнал на тел.112, с твърдения за осъществени самоуправни действия в имот на адрес ***. На същата дата в 11:06 часа е подаден втори сигнал от процесуалния представител на молителката адв. М. с твърдения за извършени заплахи и разбиване на врата на имота, по отношение на който се води дело за делба между страните.

Представени са от ответника доказателства, от които е видно, че между страните са провеждани съдебни производства по повдигнати от тях спорове от различен характер.

В полза на молителката са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Ц. /син на молителката/ и Д.Р. /без родство/.

Св. Ц., в показанията си установява, че познава ответника, братовчеди са. На 24.05.2025г. сутринта майка му се обадила, че ответникът разбил прозореца на приземния етаж на къщата на адрес ***. Когато пристигнал на място чул ответника да говори на висок тон, да псува и да обижда майка му с нецензурни думи. Майка му била силно притеснена, пила лекарства. След около час чули силен шум извън къщата и установили, че ответникът разбил външната врата. Ответникът се държал неадекватно. Пристигнала полиция.

Ответникът продължил да се държи арогантно.

Св. Р. познава страните по делото. Живеят в един квартал. Къщата на *** била съсобствена на молителката и ответника. На 24.05.2025г. около 10:30 - 11:00 часа се прибирала от пазара, имала уговорка със сина на молителката и съпругата му, да излязат за празника, но видяла сцена, която я възмутила. М. отправял обиди и заплахи към Н. и се държал много грубо към молителката.

В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.П. /майка на ответника/.

Свидетелката излага, че на 24.05.2025г. сутринта имала среща заедно със сина си, със собственик на строителната фирма, с когото се били уговорили да сменя брави и да извърши ремонт в имота на М., който се води на ***, но се намира на улица ***. Този имот бил само негов и представлявал постройка до къщата. Това било старата къща на баща му и на св., били съпрузи когато го построили. В същия двор имало още две къщи. На адреса установили какви 3 брави трябва да се сменят и отишли до „Практикер", за да ги купят. Върна ли се на адреса, М. влязъл през двора, за да отвори. Свидетелката си тръгнала със собственика на фирмата. Не след дълго М. се обадил, казал й, че полицията е на адреса и поискал да му изпрати акта за собственост. След това казал, че нямало проблем, тъй като полицаите видели документа и си тръгнали. Когато се прибрал й разказал за поредната разправия с леля му, която се карала и на работника. Св. знае, че между страните се водят дела във връзка със собствеността на имотите на ***.

Пред въззивната инстанция е разпитан водения от въззивника К. свидетел Д.К., който сочи, че в края на м. май тази година е бил нает от М. да смени брави в негов имот. На място видял Н., която го разпитвала за какво е там и му казала, че и тя трябва да има ключове, защото имотът е общ.

Свидетелят чул, че Н. и М. разговарят на висок тон, но не е чул конкретно за какво, защото докато работел слушал със слушалки.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

С оглед събраните доказателства съдът намира за установено, че спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващ се в упражнено психическо насилие, осъществен от ответника на 24.05.2025г. За да се произнесе в този смисъл, съдът кредитира депозираната от молителката декларация, на която разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 придава изрична доказателствена стойност. В подкрепа на релевираните твърдения, молителката е ангажирала гласни доказателства, чрез показанията на водените от нея свидетели, които безпротиворечиво кореспондират с изложеното в молбата и сочат за осъществено психическо насилие на посочената дата. От друга страна, ангажираните от въззивника гласни доказателства не разколебават доказателствена сила на представената декларация и на останалите събрани доказателства.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че на ответника по молбата следва да се наложи допустимата от закона мярка за защита и уважена от първоинстанционния съд по чл.5, ал.1, т.1, посредством която да се осъществи превенция на молителката от евентуални бъдещи актове на насилие от ответника. Евентуално извършени нови актове на домашно насилие от въззиваемия след издаването на заповедта за защита, не са основание за налагане и на останалите поискани мерки за защита, но могат да бъдат такива за образуване на ново производство по реда на ЗЗДН срещу въззиваемия.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата сторените от нея разноски във въззивното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2988 от 07.08.2025г., постановено по гр. дело № 6867/2025г. на РС Варна, XXХIX-ти състав, с което М. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, *** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. М. И., ЕГН **********, адрес: ***, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и молбата е отхвърлена в останалата част за постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т.2; 3; 4 и 6 ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, *** да заплати на Н.

М. И., ЕГН **********, адрес: ***, ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски във въззивното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5