Решение № 1901 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330114739 по описа за 2025 година

Предявен е, предвид направеното измениение на иска, отрицателен установителен иск реда на чл. 439, ал. 1 ГПК на И. А. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 23 541, 94 лв., представляваща сума по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 16625/2012 г. по описа на РС – Пловдив, от които: 20 113, 98 лв. – главница по договор за кредит, сключен с "******" АД, 3 243, 41 лв. – договорна лихва за периода ***-*** г., 184, 55 лв. – наказателна лихва за периода ***-*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2012 г. до изплащането и, както и разноски в заповедното производство в размер на 1 293, 34 лв..

Ищецът поддържа, че процесните вземания са погасени по давност, поради което иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът възразява за неоснователност на предявените искове, като счита, че вземанията не са погасени по давност. Излага фактическа обстановка на предприетите изпълнителни действия, като обосновава тезата, че проведените изпълнителни способи не са довели до принудително погасяване на вземанията.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за процесуално допустими, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните:

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на 1 едно свое притезателно гражданско право. В битието си на юридически факт погасителната давност е бездействие на правоимащия да упражни правото си в предвидения от закона срок, като изтичането на погасителната давност е свързано с настъпването на неблагоприятни правни последици за кредитора. Оттук като общо правило в гражданското право е изведено положението, че давността е санкция за бездействието на правоимащия кредитор, но за да намери тя приложение, е необходимо той да е бил задължен и да е имал възможност да действа, за да упражни правото си, но въпреки това да е бил пасивен. Ако кредиторът е нямал правна възможност да действа, срещу него давност не тече. В контекста на изложеното следва да се има предвид, че съдебната практика, що се касае до института на погасителната давност, е търпяла изменения във времето. С разясненията на ППВС № 3/1980 г. се възприема тълкуването, че погасителна давност не тече, докато е висящ изпълнителният процес за принудително събиране на вземането, което разбиране е изоставено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С него се прие, че изпълнителният процес съществува като съвкупност от един или повече конкретни изпълнителни способи, а погасителната давност се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя, или е предприето от съдебния изпълнител въз основа на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Отмяната на разясненията на ППВС № 3/1980 г. с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, от своя страна доведе до противоречива съдебна практика по въпроса от кога тече давността, като с ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В разглежданата хипотеза е налице следната фактическа обстановка, която се установява от писмените доказателства по делото.

Въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 16625 от 2012 г. на РС – Пловдив ищецът е осъден да заплати на кредитора „******“ АД сумата от общо 23 541,94 лева, от които: главница 20 113,98 лв. по договор за кредит; договорна лихва 3 243,41 лв. за периода ***-*** г.; наказателна лихва – 184,55 лв. за периода ***-*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2012 г. до изплащането , както и разноски по делото в размер на 1293,34 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № ****** на ******. По изп. дело са предприети следните изпълнителни действия: на ****** г. – искане за налагане на запор в молбата за образуване; на ****** г. – запор на ******; на ****** г. е депозирана молба от взискателя за запор; на ****** г. – запор на банкова сметка и на ****** г. – възбрана на имот в с. М.

Последното извършено действие по делото е от ****** г., като на 04.04.2023 г. делото е прекратено поради перемпция. Вземането е прехвърлено на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия, като е образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист – № ******

2

Настоящият съдебен състав приема, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.

– датата, на която е отменено ППВС № 3/1980 г., но въпреки това давността е изтекла след тази дата. Това е така, тъй като кредиторът е бездействал. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т.

2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Следователно в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. течението на срока е спряло по силата на чл. 3, т. 2 от цитирания закон. Така погасителната давност е започнала да тече от ****** г., а петгодишният срок е изтекъл много преди образуването на второто изпълнително производство през ****** г. Искът е основателен и следва да се уважи.

При това положение право на разноски има ищецът в размер на 570 евро - за адвокат и 481 евро за държавна такса.

От справка от Тър.Рег. се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 е правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради което съдебното решение следва да се постанови с участието на правоприемника.

Така мотивиран, РС – Пловдив:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. А. Г., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: 20 113, 98 лв. (10 284, 11 евро) – главница по договор за кредит, сключен с "******" АД, 3 243, 41 лв. (1 658, 33 евро) – договорна лихва за периода ***-*** г., 184, 55 лв. (94, 36 евро) – наказателна лихва за периода ***-*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2012 г. до изплащането , както и разноски в заповедното производство в размер на 1 293, 34 лв. (661, 27 евро), за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 16625 от 2012 г. на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375да заплати на И. А. Г., ЕГН ********** сумата от 570 евро – разноски за адвокат и 481 евро – разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3