Решение № 442 от 11.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200618 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят К. М. С. е обжалвал НП№ **********/**.**.**** г. на директор на Регионална дирекция по горите – В.Търново, с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закон за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 10 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид цер и келяв габър и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ му е определено да заплати в приход на РДГ – В.Търново паричната им равностойност в размер на 506 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез защитниците си моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се разноски.

Жалбата е основателна.

При служебна проверка на АУАН, серия В № 008840/07.10.2023 г. и НП№ **********/**.**.**** г. на директор на Регионална дирекция по горите – В.Търново съдът не констатира нередовности относно задължителните реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 07.10.2023 г. била извършена проверка по сигнал от инспектори в РДГ – В.Търново в частен имот, находящ се в с.***, ул. ***, в непосредствена близост до гора и попадащ на територията на РДГ – В.Търново, ТП ДГС „Болярка“. Този имот бил обитаван от жалбоподателя К. М. С., страдащ от психично заболяване – параноидна шизофрения. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят съхранява в имота 10 пространствени куб.метра дърва за горене, прясно нарязани на 30 см, от дървесни видове цер и келяв габър, които не били маркирани с контролна горска марка.

Дървесината-предмет на нарушението била оставена на съхранение с разписка за отговорно пазене серия В № 002489/07.10.2023 г. у жалбоподателя.

Гореизложеното било документирано в Констативен протокол № 010019/07.10.2023 г. На жалбоподателя бил съставен АУАН, серия В № 008840/07.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Със сигнално писмо изх. № РДГ05-9617/10.10.2023 г. на РДГ – В.Търново ВТРП била уведомена за извършената проверка и била образувана прокурорска преписка № 7037/23 г., по която с Постановление от 24.10.2023 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. На жалбоподателя било съставено обжалваното НП№ **********/**.**.**** г. на директор на РДГ – В.Търново.

Фактологията на казуса се явява установена и доказана от: показанията на разпитаните свидетели – Й. И. Ч., С. П. Г. и П. Д. А.; Констативен протокол № 010019/07.10.2023 г.; Експертно решение № 90126/10.01.2023 г.; съдебнопсихиатрична експертиза; разписка за отговорно пазене, серия В № 002489/07.10.2023 г.; Ценоразпис - цени за продажба на дървен материал по дървесни видове и сортименти от склад при ТП ДГС „Болярка“, в сила от 01.01.2023 г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 150, т. 1, рег. № 1389, д. № 92/2009 г.

Видно от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, допълнена и конкретизирана в съдебно заседание е, че жалбоподателят К. М.

С. страда от параноидна шизофрения. Заболяването се манифестира от 1988 г. с промяна в поведението, раздразнителност, конфликтност, напрежение. През годините е бил хоспитализиран неколкократно в различни психиатрични заведения. Заболяването на жалбоподателя се изразява в образуването на налудни мисли за отношение и въздействие. Наблюдават се и емоционални, волеви, мисловни разстройства, довеждащи до нарушение в социалното функциониране. Разсъжденията му са налудни, а мотивите психотични.

Заболяването протича на пристъпи, последвани от периоди на възстановяване.

Жалбоподателят не може да предвижда последствията от действията си. Към датата на деянието и към датата на провеждане на експертизата е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието. Според вещото лице в настоящия казус се касае за постоянно разстройство на съзнанието, жалбоподателят не е разбирал свойството и значението на извършеното и следва да бъде признат за невменяем.

Гореизложеното обосновава фактически и правни изводи, че 2 жалбоподателят се явява негоден субект на обективирано поведение, подводимо под нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1, пр. 7 от ЗГ. Изпълнителното деяние, изразяващо се в „съхраняване“ от жалбоподателя на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, което деяние е осъществено на сочената за инкриминирана дата и на индивидуализираното място, се явява доказано от цялостната доказателствена съвкупност. Но деянието е несъставомерно, тъй като не е налице субективно отношение към извършеното нарушение. Това е така, защото по смисъла на чл. 33, ал. 2 от НК жалбоподателят се явява наказателнонеотговорно лице, действащо към датата на нарушението в състояние на невменяемост. Психичното заболяване на жалбоподателя параноидна шизофрения е довело до постоянно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта и към настоящия момент. А съгласно чл. 34, ал. 1, б.“б“ от ЗАНН „не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието“.

Коментираната несъставомерност обуславя правен извод за цялостна отмяна на наказателното постановление – както по отношение на административното наказание глоба в размер на 500 лева; така и в частта на постановеното на основание чл. 271, ал. 1 от ЗГ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 10 пространствени кубика дърва за горене – цер и келяв габър; а също и на мярката, визирана в чл. 275, ал. 2 от ЗГ „присъждане на паричната равностойност“ на този предмет в размер на 506 лева. По отношение на последното, за пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че приложението на чл. 275, ал. 2 от НПК се явява незаконосъобразно и с оглед на обстоятелството, че предметът на престъплението не липсва, каквото е законовото изискване за постановяване на мярката „присъждане на паричната равностойност“. Неговата доказана наличност изключва приложението на чл. 275, ал. 2 от ЗГ.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 6, вр. чл. 58д, т. 1, вр. чл. 34, ал. 1, б.“б от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и административно наказателното производство по делото следва да бъде прекратено.

При този изход на делото жалбоподателят К. М. С. на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от ГПК има право да му бъдат присъдени разноски в размер 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, независимо че е бил защитаван от двама адвокати. Всеки един от тях е представил договор за правна помощ и съдействие с отразено в него адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, явяващо се договорено под минимума от 400 лева, визиран в разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно РДГ – В.Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. М. С. 250 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.

3

На основание чл. 63д, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК РДГ – В.Търново следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС 340 лева разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. чл. 58д, т. 1, вр. чл. 34, ал. 1, б.“б“ от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП№ **********/**.**.**** г. на директор на Регионална дирекция по горите – В.Търново, с което на жалбоподателя К. М. С. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закон за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.; на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 10 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид цер и келяв габър и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ му е определено да заплати в приход на РДГ – В.Търново паричната им равностойност в размер на 506 лева.

Прекратява административнонаказателното производство по делото.

Осъжда РДГ – В.Търново да заплати на жалбоподателя К. М. С. 250 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Осъжда РДГ – В.Търново да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС 340 лева разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4