Решение № 4788 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4788 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330101891 по описа за 2026 година

Ищецът В. Д. В. е предявил срещу „Фунги и Трейд“ ЕООД иск с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4680,62 евро, представляващо дължимо трудово възнаграждение за периода 28.05.2025 г. – 17.02.2026 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен трудов договор от *** г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжността „***“ с месечно възнаграждение в размер на *** лева, както и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо 20 %. Доколкото възнаграждение не било заплащано от ответника на ищеца, считано от 18.02.2026 г. последният прекратил трудовото правоотношение с едностранно уведомление на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Фунги и Трейд“ ЕООД, с който се изразява становище за 1 допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Признава се, че на *** г. между страните е подписан трудов договор, като съгласно чл.

63, ал.3 КТ ищецът е имал задължение да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на копие от подписания трудов договор и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, заверено от ТД на НОИ. Ако работникът не постъпил на работа в този срок, трудовото правоотношение се смятало за невъзникнало. Посочва се, че ищецът е следвало да започне работа на *** г., но не се явил в офиса и не дал обяснения за това. Поради тази причина ответникът приел, че правоотношението не е възникнало. По делото липсвали доказателства за реалното постъпване на работа на ищеца, реалното изпълнение на неговите задължения, за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, последващ такъв и длъжностна характеристика. Също така се посочва, че макар и да не е влязъл в сила, трудовият договор бил прекратен на *** г., като срокът за оспорване на прекратяването бил изтекъл. Косвен аргумент в полза на ответника боло, че ищецът е работил при него близо девет месеца, без да получава възнаграждение. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност – искът да бъде уважен единствено до датата на прекратяване на трудовото правоотношение *** г.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приобщен трудов договор от *** г., сключен между страните, по силата на който ищецът е заемал длъжността „***“ на *** при ответника, със срок на договора: безсрочен, и основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева.

От Съобщение от „Български пощи“ АД – Телепоща, се изяснява, че на 17.02.2026 г. ответникът е получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.

По делото е приобщено писмо от ТД на НАП *** от 05.06.2026 г., от което се изяснява, че в регистрите е вписана продължителност на трудовото правоотношение между страните от *** г. до *** г.

2

В хода на производството са приети товарителници, представени от ищеца, за извършени превози, на които е поставен печат на ответното дружество от 05.06.2025 г., 10.06.2025 г., 26.06.2025 г., 30.06.2025 г., 01.07.2025 г., 11.07.2025 г., 15.07.2025 г., 22.07.2025 г., 22.07.2025 г., 29.07.2025 г., 21.08.2025 г., 28.08.2025 г., 05.09.2025 г. и 07.10.2025 г.

По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н., от което се изяснява, че общо дължимите суми за възнаграждения при евентуален пълен работен месец на ищеца с основно трудово възнаграждение *** лева за периода 28.05.2025 г. – 31.12.2025 г., което е минималната работна заплата за страната до *** г., включително, основно трудово възнаграждение в размер на *** евро за периода 01.01.2026 г. – 17.02.2026 г., което е минимална работна заплата за страната за съответния период и 20 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и възраст на съответната длъжност за периода 28.05.2025 г. – 17.02.2026 г. включ. е брутно 5920,67 евро. Вещото лице е констатирало, че няма представени доказателства за изплащане на евентуално дължимите суми.

По делото са приобщени обяснения по реда на чл. 176, ал.1 ГПК и на двете страни.

Така от обясненията на *** на ответното дружество се изяснява, че трудовият договор между страните е подписан на бензиностанция „***“ в с.

***. В изпълнение на задълженията по същия управителят на ответника не бил възлагал на ищеца задача за извършване на превози. На бензиностанцията бил подписан и договор за наем на бус, който следвало да бъде изпратен в *** и да се върне подписан. Ищецът помолил ответника да го назначи на работа, защото му оставали девет месеца до пенсия.

От обясненията на ищеца се установява, че същият е извършвал превози един или два пъти в седмицата. Имало е както международни превози, така и вътрешни превози. Товарителниците за превозите били съставяни от предприятие, което изпраща товара, като ищецът никога не бил пътувал без товарителници. След 07.10.2026 г. ищецът не бил извършвал превози. Превозите траели различно – между ден и три дни в зависимост от разстоянието. Автомобилът, който управлявал свидетеля, го паркирал у тях, доколкото бил под наем. Курсовете ищецът започвал от неговия дом, когато му се обаждали и му пращали заявка. Поддръжката на автомобила била 3 извършвана от ищеца.

В хода на производството са разпитани и двама свидетели – В. М. и Г.

В..

Свидетелят М. посочва, че работи на длъжността „***“ при ответното дружество от 2021 г. Същият си спомня, че ответникът разполага с четири автомобила – два със *** регистрация и два със ***. Свидетелят познавал почти всички шофьори, като не познавал ищецът. Същият не бил ремонтирал товарен автомобил с рег.№ ***. Всички бусове на ответното дружество били ремонтирани при свидетеля, като същият бил посочен за монтьор на дружеството в неговия лиценз.

Свидетелят В. посочва, че е работил на длъжността „***“ при ответното дружество в периода месец юни 2024 г. – месец май 2026 г. По това време дружеството разполагало с три буса и един пикап, като свидетелят управлявал конкретен автомобил марка и модел „***“. От останалите автомобили нямало такъв с *** регистрация – два били със *** регистрация и два били със *** регистрация. Свидетелят не познавал ищеца.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са преки и непосредствени. В показанията на свидетелите не констатираха противоречия, дори напротив, същите съответстват на останалия, приобщен доказателствен материал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен трудов договор от *** г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжността „***“ с месечно възнаграждение в размер на *** лева, както и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо 20 %, както и че е престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, като на основание чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

От представения по делото трудов договор от *** г., сключен между 4 страните, несъмнено се установи, че между тях е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ***“ с месечно възнаграждение в размер на *** лева. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с едностранно предизвестие от ищеца, отправено до ответното дружество, на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, считано от 17.02.2026 г.

В тази насока следва да се посочи, че не се споделят наведените доводи от страна на ответното дружество, че на първо място трудово правоотношение не е възникнало, и на следващо място, че същото е прекратено, считано от *** г. Както бе посочено, несъмнено със сключване на трудовия договор, между страните е възникнало трудово правоотношение. В производството от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, че същото е прекратено на *** г. Единствено в тази насока е приобщеното писмо от ТД на НАП ***, но същото не установява реално прекратяване на трудовото правоотношение, а единствено подаване на такава информация от страна на ответника от органите по приходите. По делото липсват писмени доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, отправени от ответното дружество към ищеца, в който случай настоящият съдебен състав приема, че правоотношението не е прекратено на посочената от ответника дата. Още повече, че по делото са ангажирани доказателства от ищеца за изпълнение на неговите задължения след посочената от ответника датата за прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място, не се споделят възраженията на ответника, че трудово възнаграждение на работника не се дължи, доколкото същият не е осъществявал трудова дейност. На първо място осъществяването на трудовата дейност от работника се предполага, доколкото в чл. 8, ал. 4 КТ е регламентирана презумпция за добросъвестност, респ. ответникът следваше да проведе обратно доказване за установяване, че ищецът не е положил реален труд. В тази насока чрез събраните по делото гласни доказателства ответникът не проведе успешно обратно доказване, доколкото и двамата разпитани свидетели говориха за цялостната организация на тяхната работа, като и двамата са категорични, че не познават ищеца. Също така реално положеният труд от страна на ищеца се установи и от приобщените писмени доказателства – международни товарителници, които не бяха оспорени от страна на 5 ответното дружество. Действително, от обясненията по реда на чл. 176 ГПК на ищеца се установи, че същият не е полагал труд реално след 08.10.2025 г., но задължение на работодателя е на основание чл. 127, ал.1, т. 1 ГПК да му осигури работа. Посоченото съответства и на разпоредбата на чл. 124 КТ, съобразно която по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

С оглед изложеното, независимо, че по делото се изясни, че от 08.10.2025 г. ищецът не е извършвал превози по възлагане на работодателя, то в полза на работника се дължи възнаграждение, доколкото от страна на ответника не е изпълнено задължение да му осигури работа. Съдът приема, че за периода 08.10.2025 г. – 17.02.2026 г. ищецът в качеството му на работник е бил в готовност за изпълнение на служебните си задължение при възлагане от страна на работодателя. Доказателства, че такова възлагане е извършено, а ищецът е отказал изпълнение на служебните си задължения в производството не бяха ангажирани.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява доказан по основание. По отношение на размера на претенцията, както бе посочено, от приобщената по делото ССчЕ се установи, че дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода 28.05.2025 г. – 17.02.2026 г. е в размер на 5920,67 евро. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът претендира сума в по – малък размер – 4680,62 евро, то предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.