Решение № 1658 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. **** , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502354 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 47687/17.07.2020 г., депозирана от ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес гр. ****, действаща чрез главен юрисконсулт ****, срещу Решение № 2832/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 17089 по описа на РС-**** за 2019 г., ГО, 11 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на Л. С.

Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ****, ж.к. ****, сумата от 2 184,40 лв. /две хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 310 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 292,79 лв. /двеста деветдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 20.10.2019г. включително.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не 1 е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Твърди се, че по отношение на държавните служители, чиито трудови правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи, че чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда полагане на нощен труд до 8 часа, за разлика от КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа, като в тази връзка дори да се приложи механизмът на чл. 9 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Сочи се, че неправилно съдът е приложил субсидиарно разпоредбите на КТ и НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на служителите на МВР са изрично уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е уредено в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват специални по отношение на общото трудово законодателство.

Въззивникът твърди, че по конкретния казус следва да се приложи и чл. 46, ал. 1 от ЗНА, като твърди, че за държавните служители в МВР е налице ясна и точна правна регламентация, която урежда отработеното време от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което и не е необходимо Наредба № 8121з-776 /29.07.2016 г. да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби. Сочи, че правните изводи на съда не са мотивирани съобразно с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на правни норми и нормативни актове.

ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че липсата на изрична норма за преизчисляване на нощните часове труд в дневни, не следва да се тълкува като законова забрана за такова преизчисляване, а в случая е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите правоотношения на служителите в МВР, която съобразно съдебната практика и ТР 8/2013г. на ВКС следва да се запълни именно чрез субсидиарното прилагане на КТ. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Претендира направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Тодоров поддържа отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-**** съобрази следното:

2

Производството по гр. д. № 17089 по описа за 2019 г. на РС-****, ГО, е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от Л. С. Л. против ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, чийто размер след изменение на иска по чл. 214 от ГПК е 2 184,40 лв.

/две хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 292,79 лв. /двеста деветдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки /, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до 21.10.2019г.

Ищецът твърди, че в процесния период е заемал длъжността "ст. полицай" в Зонално жандармерийско управление – **** към Дирекция "Жандармерия" при ГД "Нациоанална полиция" – гр. ****, поради което е със статут на държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника. В процесния период ищецът е полагал нощен труд, който не е заплащан. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 308.88 часа извънреден труд, който не му е заплатен.

Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от НСОРЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12-часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излага подробни доводи, че към възникналото с ищеца служебно правоотношение следва да намерят приложение единствено разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-908/ 02.08.2018 г., обн. ДВ № 67/ 14.08.2018 г. Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. Сочи, че в чл. 187, ал.

3

1 и ал. 3 от ЗМВР са разписани 8-часова продължителност на нощния труд, поради което липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.

Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми , обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е държавен служител в ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго.

Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.