Решение № 2819 от 19.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2819 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100102352 по описа за 2022 година

Образувано е по предявени от В. Л. Ц. срещу П.НА Р.Б. искове с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, сума в размер на 307,67лв. -обезщетение за имуществени вреди, представляващи законна лихва върху внесена парична гаранция в размер на 2500,00лв., за периода от 03,05,2016год. до 19,07,2017год., сума в размер на 6657,00лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи /неполучено възнаграждение на ищеца за периода от отстраняване от длъжност 03,05,2016год. до 18,07,2016год.-2219,00лв.месечно/, сума в размер на 20329,09лв., обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, представляваща разлика във възнаграждението, което е получавал като мениджър „Проучване на пазари“ в С. АВ ООД и възнаграждение като Главен директор на Дирекция „Отбранителна аквизиция“ към Министерство на отбраната, за периода от 05,08,2016год. до 23,04,2018год., ведно със законната лихва върху главниците от дата 23,04,2018год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК /престъпление №ГФА 21623628 ББД/. С постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2016г. на В. Л. Ц. е взета мярка за нетклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000лв. С определение №28/27,04,2016год. по ч.н.д. П111/2016 г. на Софийски военен съд е потвърдена мярката за неотклонение като е намален нейния размер на 2 500лв., внесена по сметка на ВОП – София на 03.05.2016г.

1

С Постановление от 13.04.2016 г. на прокурор във Военно - окръжна прокуратура София по досъдебно производство No 19-сл/2016 г. по описа на Военно - окръжна прокуратура - София на В. Л. Ц. се сочи да е наложена мярка -Забрана да напуска пределите на Република България като обвиняем по досъдебно производство №19-сл/2016г. по описа на Военно - окръжна прокуратура -София.

Поддържа да е образувано НОХД №П328/2016 г. по описа на Софийски военен съд.

С присъда N18/16.06.2017г. по НОХД №П328/ 2016г. по описа на Софийски военен съд, ищецът е признат за невиновен в повдигнатото обвинение. В съдебно заседание от 16.06.2017г. СВС е отменил наложените мерки за процесуална принуда и неотклонение. По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-51/2017г. по описа на Военно апелативния съд като с Решение №П43/11,12,2017год. първоинстанционната присьда е потвърдена изцяло. С Решение №52 от 23.04.2018г. по к.н.д. №56/2018г. по описа на ВКС, 2 НО е оставено в сила въззивното решение.

Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, довели до промяна във физическото и здравословно състояние, емоционална лабилност, напрежение в семейството, унижение пред близки и познати, включително поради медийното разгласяване на делото. Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи 1. от отстраняването му от длъжност, в който период не е получавал възнаграждение, 2. от разликата в получаваното възнаграждение до прекратяване на служебното му правоотношение във връзка с наказателното производство и заместващо възнаграждение при възникнало впоследствие трудово правоотношение с дружеството С. АВ ООД, както и 3. законната лихва върху внесената парична гаранция в размер на 2500,00лв., за периода в който е наложена.

Съобразно изложеното е претенция. Претендира разноски. заявено становище за основателност на исковата

Ответникът-П.НА Р.Б. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа недължимост на обезщетение за имуществени вреди. Релевира възражение за погасителна давност относно претенцията за лихва за забава.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от събраните доказателства се установява ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК/престъпление №ГФА 21623628 ББД/ по ДП №19Сл/2016 по описа на Военно-окръжна прокуратура- София на 2

07,04,2016год.

Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000,00лв. С определение №28 от 27,04,2016год. постановено по н.д.№П111/2016год. на СВС мярката за неотклонение „парична гаранция“ е потвърдена като е намален размер на същата от 5000,00лв. на 2500,00лв.

С постановление на ВОП от 13,04,2016год. и на осн.чл.68, ал.1 от НПК, вр.чл.199 НПК е постановена мярка „забрана да напуска пределите на Република България“. С определение №29 от 28,04,2016год., постановено по ч.н.д.№П112/2016 по описа на СВС е потвърдил постановление на прокурор за от ВОП от 13,04,2016год.

По внесения обвинителен акт срещу ищеца е образувано НОХД №П328/2016 г. по описа на Софийски военен съд. Постановена е присъда N18/16.06.2017г., с която В. Л. Ц. е признат за невиновен за извършеното престъпление. С протоколно определение от 16,06,2017год. СВС е отменил наложените мерки за процесуална принуда и неотклонение.

По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-51/2017г. по описа на Военно апелативния съд като с Решение №П43/11,12,2017год. първоинстанционната присьда е потвърдена изцяло. С Решение №52 от 23.04.2018г. по к.н.д. №56/2018г. по описа на ВКС, 2 НО е оставено в сила въззивното решение.

Със заповед на министъра на отбраната №РД-26-44/12,02,2016год. В. Л. Ц. е назначен на длъжността Главен директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, с ранг 4 старши, считано от 15,02,2016год.

Със заповед на МО № РД-26-334/03,05,2016год. на осн.чл.100, ал.2, и ал.3 от Закона за държавния служител ищецът е временно отстранен от работа, считано от връчване на заповедта до приключване на наказателното производство. Същата е връчена на 10,05,2016год.

На 02,06,2016год. ДА Национална сигурност е отнела разрешение за достъп до класифицирана информация №158 на осн.чл.11, ал.2, и чл.59, ал.1, т.1 от ЗЗКИ, вр.чл.40, ал.1, т.5 и т.6 вр.чл.41, т.3 от ЗЗКИ, издадено за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „строго секретно“ от В. Ц..

Със заповед на министъра на отбраната с №РД-26-391/18,07,2016год. е прекратено служебното правоотношение с цивилен служител от МО В. Ц../стр.236/;

Не е спорно между страните, че наказателното производство относимо към ищеца е в периода от 07.04.2016год.-23,04,2018год., от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че за периода от м.05,2016год., м.06,2016год. и м.07,2016год. ищецът не е получавал месечно възнаграждение като Главен директор на Дирекция Отбранителна аквизиция към министерство на отбраната.

3

Брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец през 2016год. е в размер на 2219,00лв. За периода от 03,05,2016год.-18,07,2016год. месечното брутно възнаграждение на ищеца би било в размер на 5706,00лв.

Общият размер на разликата между месечното брутно възнаграждение на ищеца В. Ц. като Главен директор на Дирекция Отбранителна аквизиция към МО, който би получил, за периода от 05,08,2016год. до 23,04,2018год. и възнаграждението, което е получавал като мениджър „Проучване на пазари“ в С. АВ ООД е в размер на 20329,09лв.

Размерът на законна лихва върху сумата от 2500,00лв. за периода от 03,05,2016год. до 19,07,2017год. е 307,67лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- А. С.П., Ю.А.Н., от които се установяват търпените от ищеца вреди.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти-оправдателна присъда по водено срещу ищеца наказателно производство, характера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно §1 от ЗР на ЗОД ОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила оправдателна присъда по инициирано срещу ищеца наказателно производство, поради което се обосновава извод повдигнатото обвинение да е незаконно.

От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални контакти, чувство на несигурност, станал нервен, необщителен, пострадало доброто му име в обществото. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200000лв.

4

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок от 3-10години за престъпление по служба от лице, заемащо отговорно служебно положение и предвиденото кумулативно наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК сочещо на лишаване от права да се заема определена държавна или обществена длъжност; При определяне на обезщетението съдът съобрази и взетата мярка за процесуална принуда –мярка за неотклонение-парична гаранция, която няма неимуществен характер. Същевременно следва да бъдат отчетени останалите мерки за процесуална принуда по смисъла на чл.68 от НПК „забрана за напускане на пределите на Република България“, продължила в периода от 13,04,2016год. до 24,06,2017год. или 1година, 2 месеца и 11 дни, в който период ищецът е бил затруднен да напуска пределите на страната, взетата мярка за процесуално принуда по чл.69 от НПК „отстраняване от заеманата длъжност“-Главен директор на главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, с ранг 4 старши, в периода от 10,05,2016год. до приключване на наказателното производство, но в случая до 18,07,2016год., когато е прекратено трудовото правоотношение на ищеца –в период от 2м. и 8 дни, интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство, негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж, вида на претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото производство, то справедливият размер на обезщетение е 12000,00лв.

Разпечатката съдържа 44 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5479e47-5e49-4883-bd12-4550f0d5dc52