Решение № 169 от 11.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Кърджали, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-002829 от 17.12.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М. Г. А. с ЕГН **********, от ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят М. Г. А. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че липсвала компетентност на наказващия орган при издаването му. Освен това, не бил осъществил нарушението, за което е санкциониран. В описания в акта и наказателното постановление ден и час не е разговарял по телефона, за което представя разпечатка от мобилните оператори за разговори от негови телефони. АУАН и наказателното постановление не отговаряли на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, не били спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсвало описание на нарушението, не били посочени конкретните фактически действия, извършени от жалбоподателя. Допуснато било съществено процесуално нарушение, което накърнявало правото му на защита. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че на процесната дата и място не е използвал мобилен телефон и не е извършил нарушение.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва 1 жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.2024 г. свидетелите А. А. и Т. В. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. След обяд те изпълнявали служебните си задължения близо до сградата на РУ-Кърджали и ПП-Кърджали, където позиционирали камера за видеоконтрол на скоростта на моторните превозни средства, движещи се по ул.„Осми март“ в гр.Кърджали. Около 15.50 часа на 05.12.2024 г. по ул.„Осми март“, в посока от бензиностанция „Лукойл“ към ж.к.„Възрожденци“, се движел лек автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя М. Г. А.. В този момент свидетелите А. и В. го възприели да използва мобилен телефон по време на управление, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Приближавайки камерата за видеоконтрол на моторните превозни средства, жалбоподателят намалил скоростта на автомобила си, изкарал мобилен телефон с ръка и започнал по време на движение да снима служебната камера, до която били и свидетелите. Виждайки това нарушение, полицейските служители А. и В. с патрулния автомобил последвали управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство. Те успели да го спрат на бул.„Христо Ботев“ в ж.к.

„Възрожденци“ гр.Кърджали. По повод установеното нарушение, свидетелят А. А. на място съставил и връчил на жалбоподателя АУАН по чл.104а от ЗДвП. Въз основа на съставения акт, на 17.12.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на М. Г. А. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.

А. и Т. В.; Акт за установяване на административно нарушение от 05.12.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и длъжностното лице, издало наказателното постановление; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. А. и Т. В., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 05.12.2024 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Те подробно 2 описват времето, мястото и маршрута на движение на лекия автомобил „****“ с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Свидетелите А. и В. са категорични, че водачът М. А. по време на управление е държал телефона си в ръка, насочил го към монтираната и охранявана от тях камера за видеоконтрол на моторните превозни средства и започнал да снима, като всичко това правел докато се движел. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Представените от жалбоподателя разпечатки за телефонен номер от 19.12.2024 г. и 19.02.2025 г. не опровергават по никакъв начин възприетата от съда и изложена по-горе фактология. Никой от тези документи не установява с какво точно мобилно устройство е разполагал жалбоподателя по време на нарушението, както и дали е носел само един телефонен апарат или повече. Отделно от това, не е необходимо да е проведен разговор по мобилния телефон, достатъчно е използването на устройството по време на управление на МПС.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи по делото, че с действията си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „****“ с рег.№ ****, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща към датата на деянието, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила 3 или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява доказано от свидетелските показания на очевидците А. А. и Т. В., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неотносимо към процесното нарушение е дали е имало разговор по телефона или пък е използван за други цели и чрез други приложения. Това не са признаци от състава на административното нарушение и не е необходимо да бъдат посочвани. Нещо повече, не е нужно изобщо да е проведен разговор с мобилния телефон, достатъчно е само използването му, т.е. боравенето с него по време на управление, каквото безспорно се установи в случая. Доводите за липса на компетентност на наказващия орган също не се възприемат от съда, тъй като видно от цитираната по-горе заповед, същият е разполагал с необходимите правомощия за издаване на наказателното постановление. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата към делото редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1300-002829 от 17.12.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М. Г. А. с ЕГН **********, от ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и 4 отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА М. Г. А. с ЕГН **********, от ****, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5