Решение № 358 от 08.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Видин, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100228 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. ******, чрез А. Б. против „Креди Йес“ ООД – Хасково, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на клаузи от договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба, че на 10.06.2024 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 319909 в размер на 1700.00 лева при фиксиран ГЛП 39.96% и ГПР 48.048%. Плащането е на 17 месечни вноски, всяка по 263.00 лева, като сумата включва главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Твърди се от ищцата, че договора е нищожен и съдържа неравноправни клаузи, както следва: ГПР е 48.048% - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увЕ.чен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора.

В чл. 6 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, а в чл. 8 е уговорено, че при непредставяне на обезпечение, на заемателя ще бъде начислена неустойка в размер на 2217.21 лева, платими на равни части към погасителните вноски.

Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 48.048 %, ГЛП 1 е 39.96 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Начислената неустойка увЕ.чава дълга на заемателя и целта й е неоснователно обогатяване на кредитора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договора за потребителски кредит за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

При условията на евентуалност се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата за неустойка е нищожна.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна.

Посочил е, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, неоснователно. Сочи се, че на ищцата е предоставен Стандартен Европейски формуляр (СЕФ) преди сключване на договора.

Клаузата по чл. 8 от договора е индивидуално уговорена.

Оспорени са всички твърдения на ищеца относно нищожност на договора.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 10.06.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 319909 към искане № 319909, като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1700.000 лева, който е следвало да бъде върнат на 17 равни погасителни вноски по 263.00 лева всяка с включена неустойка. Не е спорно, че ищецът е направил 7 броя погасителни вноски в общ размер на 1315.00 лева, което се установява от заключението по приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Погасителните вноски са месечни с дата на първо плащане 10.07.20224 г. и дата на последно плащане 10.11.2025 г. ГПР е 48.048 %. В договора е посочен месечен лихвен процент– 3.330 %, като същият е фиксиран за цЕ.я срок на договора. Общата сума за плащане без неустойка възлиза на 2253.79 лева.

Не е спорно също, че в договора е уговорено, че заемателят се задължава до три дни, считано от усвояването на заеманата сума да представи обезпечение по начин и ред, посочен в чл. 6 от договора, в противен случай при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 8 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2217.21 лева, която се заплаща разсрочено по погасителен план.

Вещото лице е посочило, че ищецът е направил 7 погасителни вноски, като е погасил част от получения заем, както следва: на 10.07.2024 г. – 263.00 лева, на 13.08.2024 г. – 263.00 2 лева, на 09.09.2024 г. – 263.00 лева, на 11.10.2024 г. – 163.00 лева, на 31.10.2024 г. – 50.00 лева, на 08.11.2024 г. – 50.00 лева, на 25.11.2024 г. – 263.00 лева. Сумата е в общ размер на 1315.00 лева, включваща – главница в размер на 405.94 лева, договорна лихва в размер на 256.91 лева и неустойка в размер на 652.15 лева.

Посочило е също, че преизчисленият ГПР с включена неустойка от 2217.21 лева е 215.2220%, основният лихвен процент на БНБ към 10.06.2024 г. е 3.80 %.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 2015.2220, като същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът счита, че уговорената неустойка в договора представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и от там не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР.

Основателен е обаче доводът на ищеца, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.

3

Процесната неустойка от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез гарант и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ, особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал.

2, т. 2 от ОУ, банкова гаранция съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като е въведен кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от получаване на заемната сума, като гарантът следва да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

На първо място, горното следва от това, че на заемателя е отпуснат кредит в размер на 1700.00 лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 2217.21 лева., т. е. в размер по-висок от главницата по отпуснатия заем. Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчитЕ., не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчитЕ.те съдът преценява като утежнени и чието реално изпълнение е затруднено в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

4

Това цЕ. да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.

Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.