Решение № 2815 от 14.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2815 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100106629 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът М. К. Д. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите Прокуратурата на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото срещу него обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер.

В исковата си молба, ищецът поддържа твърдения, че срещу него било образувано наказателно производство по н.ч.д. № 719/2012 г. по описа на СНС, V-ти наказателен състав, по което му било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за участие в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да върши данъчни престъпления по чл. 255 от НК. Сочи, че бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № Б-28/2012 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр.

№ 450/2012г. по описа на Специализираната прокуратура, като с определение от 13.05.2012г., постановено по н.ч.д. № 719/2012 г. по описа на СпНС спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под 1 стража“, която впоследствие след обжалване била потвърдена с определение от 23.05.2012 г., постановено по в.н.ч.д. № 77/2012 по описа на АСНС, 1-ви състав. С определение от 20.07.2012 г. на СпНС, IV-ти състав, постановено по ч.н.д. № 1071/2012 г., мярката на ищеца била изменена в по-лека „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лева. Във връзка с постъпил на 23.07.2012 г. частен протест от наблюдаващия прокурор срещу определението на СпНС от 20.07.2012г. по ч.н.д. № 1071/2012 г., с което е изменена мярката за неотклонение на ищеца, било постановено определение от 27.07.2012 г. по в.н.ч.д. № 127/2012 г. на АСНС, II-ри състав, с което е отменено изцяло споменатото определение като е постановено ищецът да остане без мярка за неотклонение и да бъде освободен незабавно.

С Присъда от 02.03.2020 г. по н.о.х.д. № 507/2015 г., Специализираният наказателен съд е признал ищеца за невинен по повдигнатите му обвинения за участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал.

2, вр. ал. 1 НК, както и за избягване плащане на данъчни задължения в размер на 200 000 лв. по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. б, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 08.06.2022 г., след като с решение № 66 от 08.06.2022 г. Върховният касационен съд, II НО е оставил в сила решение № 260000 от 25.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 373/2020 г. на АпСпНС, с което присъдата от 02.03.2020 г. на СпНС е била изменена.

При изложените фактически твърдения, ищецът поддържа, че е налице осъществен деликт от страна на ответника Прокуратурата на Република България поради повдигане и поддържане на незаконосъобразно обвинение спрямо него за извършено тежко престъпление, поради което счита, че са налице основанията за ангажиране отговорността на Държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържа твърдения, че привличането му като обвиняем и проведеното незаконосъобразно наказателно производство – досъдебно производство и съдебен процес, продължило над 10 години са му причинили сериозни неимуществени и имуществени вреди, които продължава да търпи и до настоящия момент. На първо място, ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди, в резултат от незаконното му „задържане под стража“ в периода от 13.05.2012 г. до 20.07.2012 г., като счита, че посоченият период е бил прекомерен и напълно неоправдан, поради това, че не е било налице обосновано предположение за извършено 2 от него престъпление, а наложената впоследствие мярка „парична гаранция“ в размер на 100 000 лв. също е била определена в неоправдано висок размер.

Поддържа, че по време на изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от почти три месеца, бил лишен от свобода, откъснат от семейството си и от обичайната за него социална среда, а наред с това бил принуден да изтърпи мярката в следствения арест при тежки и сурови условия, което се отразило значително както на здравето му, така и на психиката му. За интензитета на преживените страдания допринесло и обстоятелството, че както обвинението, така и наказателното производство били широко отразени в медиите, като статиите били достъпни и в Интернет пространството, което увредило значително доброто име на ищеца в обществото и му причинило душевно страдание, гняв и срам. Негативните последици за ищеца от медийното отразяване на обвинението продължавали и до момента, което рефлектирало изключително тежко върху него, както в личен, така също и в професионален план. Ищецът сочи, че претърпял значителни по размер неимуществени вреди и поради продължителността на воденото срещу него наказателно производство. В продължение на повече от десет години същият бил потиснат, напрегнат и разтревожен за бъдещето си, поради неизвестния изход на наказателното дело. Според твърденията на ищеца, същият изпитвал през цялото време срам и унижение пред близки, познати и колеги, а в резултат от незаконно образуваното срещу него наказателно производство сериозно и необратимо били накърнени неговото добро име в обществото, човешкото му достойнство и силно била накърнена репутацията му на професионалист. Поддържа твърдения, че значително била увредена и неговата професионална кариера. По време на досъдебното производство, в продължение на няколко години, ищецът трябвало задължително да участва в процесуално - следствените действия в наказателния процес, да се явява на разпити и да дава обяснения за престъпления, конто не е извършил, а впоследствие, по време на съдебната фаза – ищецът се явил на значителен брой (почти 100) открити съдебни заседания в СпНС и АпСпНС, като по време на всяко едно от тях изживявал силен стрес и психическа травма. През 2014 г., ищецът започнал работа като изпълнителен директор на „Петрол“ АД, но обвинението в извършване на престъпление изключително затруднило работата и доверието в неговата личност и делови качества, като 3 засегнало сериозно неговото реноме пред колегите и пред контрагентите на компанията, което се отразило на търговската й дейност като цяло. Според твърденията на ищеца, семейството му също било подложено на стрес и медиен натиск, което нанесло трайни психически травми на ищеца, които продължавали и до настоящия момент.

Ищецът излага твърдения, че в резултат от образуваното наказателно производство срещу него е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи в значителен размер, за организиране на процесуална защита в наказателния процес. Поддържа, че за осигуряване на процесуалната си защита в наказателното производство, ищецът заплатил хонорари в размер на сумата от общо 42 000 лева.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 200 000 лв. – за претърпени от него неимуществени вреди, както и да му заплати обезщетение в размер на сумата от 42 000 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатени хонорари за адвокатска защита в наказателното производство), причинени от повдигнатото му незаконно обвинение за извършени тежки престъпления, ведно със законна лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 507/2015 г. на СпНС – 08.06.2022 г. до деня на окончателното изплащане на сумите. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника – да му заплати сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуалния й субституент Прокуратура на Република България. Чрез подадения отговор от Софийска градска прокуратура, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по същество и недоказана по основание и размер. Ответникът поддържа становище, че ищецът не доказва фактическите си твърдения в исковата молба, които да установяват действително претърпените от него вреди, нито наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на твърдяните вреди от една страна и от друга страна – актовете и действията на органите на държавното обвинение. Поддържа тезата, че органите на Прокуратурата на Р. България са извършвали правно регламентираните в Наказателния процес 4 действия, които са били изцяло законосъобразни. Ответникът оспорва като недоказани твърденията на ищеца за настъпили отрицателни последици за него в личен и емоционален план, както и в професионален план, които да са в пряка-причинна връзка с процесното обвинение. Сочи се, че Прокуратурата на Р. България не е разпространила и изнесла увреждаща ищеца информация пред медиите относно воденото наказателно производство срещу него. По отношение на приложените като доказателства към исковата молба – копия от медийни публикации се сочи, че същите касаят друг участник в организираната група и не доказват твърденията на ищеца за настъпили вреди за него. Ответникът поддържа становище, че при преценката за продължителността на производството следва да се вземе предвид, че в досъдебната фаза, делото е протекло в разумни срокове, както и че по-голям период от време - наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, в която органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции. Излагат се съображения, че обвиняеми/подсъдими в наказателното производство са били множество лица, което също е оказало влияние върху продължителността на наказателния процес. Сочи, че по време на наказателния процес, по отношение на ищеца е била наложена процесуална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за сравнително кратък период от време (2 месеца и 7 дни), която впоследствие е изменена в найлеката мярка: „парична гаранция“, която пък не е била внесена, поради обстоятелството, че по повод на обжалването й, същата е била отменена от въззивната инстанция и ищецът е оставен изобщо без мярка за неотклонение. Независимо от изложените доводи срещу основателността на претенциите, ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди - като се отчита действителният размер и характер на вредите, които ищецът твърди да е претърпял, справедливото обезщетение следвало да бъде значително помалко. Дори да се приеме тезата за настъпването на неимуществени вреди, то претенцията в размер на 200 000 лева според ответника била силно завишена и не е била съобразена с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД, нито с трайната съдебна практика по аналогични случаи /включително тази на ЕСПЧ/, както и със средния икономически стандарт в страната.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за 5 имуществени вреди, ответникът поддържа становище за нейната нередовност поради неконкретизиране от страна на ищеца дали се касае за един или няколко договора за правна помощ. Независимо от изложените доводи за нередовност, ответникът оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и като недоказана по основание и размер. Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на лихва, поради заявеното становище за неоснователност на главната искова претенция.

Моли за отхвърляне изцяло на предявените претенции като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства установяват, че с Постановление от 11.05.2012 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП Б 28/2012 г., по описа на ГД „БОП“ – МВР, по което била образувана пр. пр. № 450/2012 г. по описа на СП. По образуваното наказателно производство на ищеца било повдигнато обвинение за това, че в периода от началото на м. февруари 2012 г. до 10 май 2012 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по чл. 255 от НК и групата е създадена с користна цел – престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и за това, че през периода от м. февруари 2012 г. до м. март 2012 г., в съучастие като извършител е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери т.е. около 200 000 лева – престъпление по чл.255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.