Определение № 30374 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30374 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110104544 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. В., чрез адв. Д., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на сключения с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ../14.05.2021 г., евентуално установителни искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл.4, предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок, клаузата на чл.2, т.8 за годишен процент за разходите, както и установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на сключения с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № № ../14.05.2021 г., евентуално установителен иск по чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция № № ../14.05.2021 г. Предявен е и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5,00 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 100 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за паричен заем № ../14.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ../14.05.2021 г., по силата на който му била предоставена заемна сума в размер на 200 лева, чието връщане било уговорено чрез изплащането на 12 на брой седмични погасителни вноски, при годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР 45,32%. Според чл. 4 от договора, в тридневен срок от сключването му, заемателят следвало да обезпечи изпълнението на задълженията по договора чрез двама поръчители, които да отговарят на определени изисквания, банкова гаранция или гаранция, предоставена от одобрено от заемодателя дружество – гарант. В тази връзка, на 14.05.2021 г., ищецът сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството – гарант се задължило да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на задълженията й по договора за заем срещу заплащането на уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора възнаграждение, в размер на 89,88 лв., разсрочено за изплащане с погасителните 1 вноски по заема, като същото следвало да се заплаща на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Ищецът е изложил твърдения, че процесният договор за заем е недействителен, доколкото посоченият ГПР не съответствал на действително приложимия в правоотношението. Счита, че уговореното в полза на дружеството - гарант възнаграждение не било съобразено при изчисляване на ГПР по заема, което имало за последица заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по заема. Излага доводи относно нищожността и на процесния договор за предоставяне на гаранция като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави. Отбелязва факта, че ответните дружества са свързани лица. Поддържа, че уговореното възнаграждение в полза на дружеството-гарант представлявало скрита печалба в полза на заемодателя, който имал за цел да избегне законоустановените ограничения. Твърди, че процесните договори имат неравноправен характер. Излага съображения, поради които счита че независимо от изхода на спора, разноските по делото не следва да бъдат възлагани в негова тежест.

С оглед изложеното, моли съда да прогласи недействителността на процесния договор за паричен заем поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата по чл. 2, т. 8, чл.4. Моли съда да прогласи нищожността и на процесния договор за предоставяне на гаранция поради липсата на основание, евентуално на клаузата на чл.

3, ал. 1. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е взел становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожността на процесния договор за предоставяне на гаранция. Счита, че дължимото възнаграждение за предоставената гаранция не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по договора за заем. Излага доводи относно действителността на процесния договор за поръчителство, както и относно наличието на основания, обуславящи сключването му.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за паричен заем, като сочи че същият е в съответствие със законовите изисквания. Твърди, че уговореното възнаграждение в полза на дружеството – гарант не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по заема.

Сочи, че клаузата на чл. 4 от договора относно дължимото обезпечение по заема е действителна и индивидуално договорена с ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 14.05.2021 г. между С. Г. В.и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № .., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 200 лева, при уговорени годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР от 45,32%, както и че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор за паричен заем, същата сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството – гарант се задължило да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на задълженията му по договора за заем срещу заплащането на възнаграждение в размер на 89,88 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на 2 доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото обстоятелствата, от които произтича, че сключените с ответните дружества договори, респективно оспорваните клаузи, са нищожни на заявените правни основания. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат по делото действителността на процесните договори, съответно законосъобразността на оспорваните клаузи и индивидуално уговореното им съдържание.

Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.10.2026 г. от 10.50ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответниците и приложенията към него.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани от ищеца в исковата молба, като определя депозит в размер на 150 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..

УКАЗВА на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,51 евро за изготвянето на преписи от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищцата.

УКАЗВА на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че на основание чл. 103з, ал.

3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,92 евро за изготвянето на преписи от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищцата.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.

78, ал. 9 ГПК.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4