Решение № 335 от 01.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000300 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от ЕМ. СТ. Ч., чрез пълномощника адвокат Б.Б., а впоследствие подадена насрещна въззивна жалба от Г. ф., срещу постановеното решение №260347 от 01.12.2021 г. по търг.дело №1325/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

С постановеното решение ответникът Г. ф. е осъден да заплати на ищеца ЕМ. СТ. Ч. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 03.03.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10 .12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за останалия претендиран размер над 6 000 лв. до 50 000 лв., частичен от сумата 80 000 лв., като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на 1 ответната страна Осм. Ахм. Ш..

По въззивна жалба - жалбоподателят Ч. е останал недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част, като го счита за неправилно и необосновано, тъй като е завишен процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца при определянето му на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка е изложил оплакванията си за нарушение на материалния закон, като счита, че размерът на приноса на ищеца възлиза на 40%. На тази база е следвало да се определи обезщетение в размер на 18 000 лв. Моли да се отмени в обжалваната му отхвърлителна част – за разликата над 6 000 лв. до 18 000 лв., като се уважи иска до размера на обжалваната част.Претендира разноски за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Г. ф., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и се моли същата да не се уважава. Претендират се разноските за настоящата инстанция. Заедно с отговора е подадена и насрещна въззивна жалба.

По насрещната въззивна жалба – Г. ф. е останал недоволен от постановеното решение в осъдителната му част за присъдената сума в размер на 6000 лв. в полза на ищеца. Счита, че не отговаря на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, че не са отчетени в достатъчна степен определени правно релевантни факти, че в разрез с разпоредбата на чл.300 от ГПК е прието наличието на повече телесни увреждания на ищеца вследствие ПТП, отколкото са установени с присъдата, че в нарушение на процесуалните правила е допуснато допълнение на исковата молба във второто по ред съдебно заседание, че е кредитирал изцяло съдебните експертизи, без да съблюдава дали отговарят на твърденията в исковата молба, че е нарушен чл.197,ал.1 от ГПК, че са неправилни изводите за липса на пълно възстановяване на ищеца от причинените увреждания, че не е отчетено обстоятелството за неглижиране здравословното състояние от страна на ищеца непосредствено след инцидента. Не е съгласен и с определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като счита, като счита, че ако се достигне до определяне на процент, то подходящ размер е 90% Моли да се отмени в обжалваната осъдителна част и при разрешаване спора по същество да се определи по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, като се отчете принос от 2 негова страна не по-малко от 90 %. Претендират се и разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Е.Ч., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и се моли същата да не се уважава. Претендират се разноските.

Третото лице помагач не е взело отношение по постъпилите жалби, не е представило отговори, както и становища.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 04.01.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 17.01.2022 г. по пощата в двуседмичен срок от връчване на решението. Въззивната жалба е връчена на Г. ф. на 21.02.2022 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 07.03.2022 г.в срока по чл.263,ал.2 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че жалбите са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество според оплакванията за нарушение на материално правни и процесуално правни норми.

От исковата молба се установява, че ищецът е предявил частичен иск за сумата от 50 000 лв., като част от общият размер 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му увреждания, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Посочва следните обстоятелства: настъпило ПТП на 03.03.2020 г. с мотоциклет М. около 20,15 часа на път * - ***, КМ 80,5, за което е съставен констативен протокол за ПТП №8 /03.03.2020 г., причинени телесни увреждания от ПТП, като пътник, возещ се на мотоциклета, механизъм на ПТП – водачът О.Ш., при управление на собствения си мотоциклет М., който бил без необходимата правоспособност, а мотоциклетът без регистрационен номер и застраховка Гражданска отговорност, загубил контрол над управлявания от него мотоциклет, излязъл от пътя вдясно по посока на движението си и самокатастрофирал. Причинените увреждания са: Контузия на главата; Субарахноидален травматичен кръвоизлив; Разкъсване на дясното ухо; Фрактура на носните кости вдясно; Фрактура на дясна ябълчна кост;

3

Травма в областта на дясното рамо.

Посочва, че непосредствено след ПТП му е оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ С. Г. ЕАД в гр. П.. Твърди, че изпитвал силни болки в контузените места, бил неадекватен и замаян, не знаел къде се намира.

Черепно мозъчните травми били лекувани с консервативно лечение, разкъсванията в областта на дясното ухо - със задна и предна аурикопластики.

Дишането му било затруднено заради счупването на носните кости. При преглед на 11.03.2020 г. се констатирала „неврологична десностранна хемипареза".

Твърди, че възстановяването му продължило в домашни условия , като изпитвал много силно главоболие, налагало се постоянно да приема обезболяващи. Бил дезориентиран, объркан и неадекватен. Имал зрителни халюцинации. Битовото му обслужване било силно затруднено, като разчитал изцяло на помощта на близките си.

Към настоящия момент продължава да изпитва главоболие , продължават болките в дясното рамо, възстановяването от травмите не е приключило, продължава да изпитва главоболие, световъртеж.

Твърди, че е уведомил Г. ф. на 15.07.2020 г. за ПТП и на 04.08.2020 г. предявил молба за доброволно плащане, но е отказано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът оспорва изцяло исковата претенция в отговора си срещу исковата молба. Счита я за завишена и неотговаряща на съществуващите в страната икономически условия и съдебна практика към датата на ПТП – 2020 г. Посочва, че отговорността на Г. ф. е функционално обусловена от отговорността на делинквента, което при правилно прилагане на гражданско правния принцип на справедливостта, означава определяне на размери на обезщетения по искове против Фонда не по-високи от размерите по искове против прекия причинител на вредите, дори при наличието на високи нива на застрахователно покритие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува на мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания и който с действията си очевидно е застрашавал безопасността на пътниците - ТР 1/2014 на ВКС - ОСГК.

4

Счита, че е налице изключителен принос от страна на пострадалия за настъпването на вредите, което е основание за неуважаване на иска или присъждане на обезщетение в силно занижен размер съгласно трайната съдебна и застрахователна практика на ЕС - Директива 72/166/ЕИО, Втора директива 84/5/ ЕИО, Трета директива 90/232/ЕИО, дело С-229/2010, според които следва да се направи индивидуална оценка на приноса на лицето в собственото му увреждане и допускат национални уредба в областта на правото на гражданската отговорност, които позволяват да се изключи или ограничи правото на пострадалото лице при ПТП да търси обезщетение на основание застраховка Гражданска отговорност.

Оспорва претенцията за законна лихва считано от датата на ПТП.

Третото лице помагач също оспорва исковата претенция.

В хода на първоинстанционното производство – в съдебно заседание на 09.11.2021 г. е допуснато допълване на исковата молба с оглед комплексната експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът , освен посочените в исковата увреждания, е получил още мозъчна контузия и мозъчно сътресение.

Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи.

В КЗ са уредени случаите, в които Г. ф. изплаща обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, които са настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие /ПТП/. Съгласно чл.557, ал.1 т.2 б.а, Г. ф. е длъжен да изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на водач, при управление на МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Няма спор, че ищецът е бил пътник мотоциклет марка М. *** при настъпване на процесното пътно транспортно произшествие, както и че мотоциклетът е без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност и се намира обичайно на територията на страната по смисъла на чл.482, ал.2 от КЗ. Налице е и фактическият състав на непозволеното увреждане. Приложено е НОХД № 7470/2020 г. на Р айонен съд П., 5 приключило със споразумение, съгласно което водачът Осм. Ахм. Ш. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.3, б.а вр. с ал.1, б.б вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2020 г. в землището на с. М. Ч., обл. П. на път ***-***, километър 80.5, при управление на моторно превозно средство – мотоциклет марка М. ***, без регистрация е нарушил правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, протекла с вътречерепен кръвоизлив и загуба на съзнанието, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като управлението е извършено в пияно състояние и без необходимата правоспособност.

От назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р С., се установява, че ищецът е получил от ПТП следните травматични увреждания:

Контузио капитис /Контузия на главата със загуба на съзнанието/, Хеморагия субарахноидалис травматика /Кръвоизлив под мозъчните обвивки/КАТ на глава/, Разкъсване на дясното ухо /разкъсно контузни рани по дясното ухо /Епикриза – локаленс статус/, Охлузвания по челото, Охлузване по гърба на носа, Фрактура на носните кости в дясно /КАТ на глава и шия/, Счупване на арката на дясна ябълчена кост без разместване /КАТ на глава и шия/. Проведено е консервативно лечение, съответстващо на добрата медицинска практика при такива увреждания. Болковата симптоматика е продължила 2-3 седмици. Световъртежът е продължил до втория месец /30-45 дни/. Разкъсно контурните рани по дясното ухо са лекувани оперативно с предна и задна аурикопластика, зарастват на 10-15 дни. Фрактурата на носните кости зараства за 15-20 дни. Същият период се отнася и до счупването на арката на дясната ябълчна кост без разместване.

Затрудненията в бита са продължили малко по-дълго - 30-45 дни.