Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7460 от 22.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52657/2025
Вид
Решение № 7460
Подписан
22.04.2026
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193-194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 56 · Конституция на Република България
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 309 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7460 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110152657 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. Г. С. за осъждането на ответника Б. Г. Б. да й заплати сумата от 2556,46 евро /5000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име и загубено време, поради това, че на 16.10.2024 г. в депозиран пред СРС, 85 с-в отговор на искова молба по гр. д. 40036/24 г., ответникът е отправил по отношение на ищцата редица клеветнически твърдения, направил е обидни квалификации, изложил е факти за личния й живот и й е вменил постъпки, отговарящи на критерия за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното погасяване.

Ищцата твърди, че ответникът е неин бивш съсед, респективно членове на ЕС, на адрес: гр. София, ул. „Н Сочи, че във връзка с управлението и поддръжката на общите части в тази ЕС, в периода от 2019 г. до 29.05.2024 г. са провеждани общи събрания на ЕС, на които са приемани различни и многобройни решения. На проведеното на дата 29.05.2024 г. ОС на ЕС били разгледани общо осем точки, които след проведеното гласуване били приети с мнозинство. Ищцата обжалвала приетите решения на ОС, като било образувано гр. д. № 40036/24 г. по описа на СРС, 85 с-в. В осъществената размяна на книжа по делото и по-конкретно в депозирания на дата 16.10.2024 г. отговор на искова молба, подаден от ответника Б. Б., спрямо ищцата С. били изложени редица клеветнически твърдения, направени били обидни квалификации, изложени са факти от личния й живот, и не на последно място й били вменени постъпки, отговарящи на критерия за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, които твърдения са сочи, че са предизвикали у нея крайно негативна емоция, изразяваща се в претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, загубено време. По-конкретно се сочи, че в 1 отговора на исковата молба ответникът Б. е заявил, че С. е съставила протоколи от ОС на ЕС проведени на дата 29.05.24 г. и дата 03.04.2024 г., които сама е подписала, а покъсно и представила на съда с депозираната искова молба. В отговора били използвани следните цитати: - ....“т. нар. Протокол за проведено общо събрание, който ищцата С. С. сама си е съставила и е подписала“.; „ Представеният от С. Протокол от ОС на ЕС от 03.04.2024г. е фалшификат, сътворен от нея, което се установява от липсата на подписи в протокола.“; .... „ при сравняване на двата протокола се установява голяма разлика в съдържанието им, което означава, че единият е умишлено съставен фалшификат'“ . ; „С. сама си е изфабрикувала „ документа “ според собствените и маниакални фикции, които има наглостта да представя пред съда“. ; „представеният от С. протокол е нейно творение, който не е подписан от председателя на ОС, за да се удостовери, че общо събрание е проведено и решенията са гласувани така, както е посочено в протокола.“; ..“Следва да се има предвид, че именно с фалшивите пълномощни, предвид високия процент идеални части от упълномощителите, С. се опитваше да се налага над останалите собственици и правеше скандали, който проблем частично отпадна след продажбата на ап.20 и ап.21, на чиято квота С. вече не може да разчита“. ; ....“Видно от представения от С. Протокол от 29.05.2024г., съставен и подписан от самата нея....“; „а по делото е представен подписан единствено от ищцата С. протокол от ОС на ЕС от 29.05.2024 г.“; „Протокол от ОС на ЕС от 29.05.2024 г. - това е документ, подписан от С., а не от домоуправителя и протоколчика, какъвто не е избиран, видно от същия.“;

„Протокол от ОС на ЕС от 03.04.2024г. - това е документ с невярно съдържание и по същество фалшификат, съставен от С. и умишлено използван чрез представянето му пред съда, за което С. би следвало да понесе наказателна отговорност“.

На следващо място в отговора били отправени и редица обидни квалификации по отношение на ищцата. Б. я квалифицирал като човек, злоупотребяващ с алкохола, неспособен да прави разлика между себе си и другите, изразяващ ненавист към човечеството, създаваща интриги, злобна и омразна, неспособна да съчувства, както и да проявява човешка съпричастност. Б. изложил и неотносима за делото информация, касателно личния живот на ищцата, като е целял нейното злепоставяне, твърдейки следното: „С. С. живее сама, няма семейство, нито деца, редовно употребява алкохол и се напива, което е известно не само на съседите от блока, но и на хора от квартала. С. е егоцентрик, мизантроп, интригант, изпълнен със злоба и омраза човек, неспособен на емпатия и на елементарна човешка съпричастност.“ На следващо място се твърди, че Б. е обвинил С. и за смъртта на И, който съхранявал парите на входа. Също така според Б., С. извършвала непристойни действия, като се промъквала тайно вечер и изхвърляла боклуци по стълбите. Тези обвинения били също обективирани в депозирания отговор на искова молба по гр. д.

№ 40036/24 г. по описа на 85 с-в при СРС, депозиран на дата 16.10.24 г. Сочат се следните цитати: „С. се промъква по стълбите и изхвърля боклуците“.; „Предвид това, че Иван се занимаваше основно със създаваните от С. проблеми, почина пред очите на всички по време на общо събрание, организирано по нейната поредна нелепа претенция…“.

Ищцата намира, че с извършването на горните клеветнически квалификации, обиди и твърдения пред Софийския районен съд, обективирани в отговора на исковата молба по гр. д. №40036/24 г. по описа на СРС, 85 състав, макар извършени в процес и при упражняване на процесуални права, ответникът Б. Г. Б. е сторил това недобросъвестно и в разрез с добрите нрави по смисъла на чл. 3 ГПК. Сочи, че ответникът й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на 2 доброто име и загубено време.

Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на предявения иск. Не отрича подаването на отговор на исковата молба по гр. д. № 40036/24 г. по описа на СРС, 85 състав с отразеното в същия съдържание, но намира, че в случая не е налице нито една от предпоставките на непозволеното увреждане деяние, което да е извършено противоправно, причинени вреди, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вина.

Счита, че не може да бъде противоправно поведението на подаване на отговор на искова молба, тъй като отговорът е предоставено от закона право на защита и неговото упражняване е изначално правомерно. Сочи, че принципът на добросъвестност по чл.

3 ГПК се основава на забраната за злоупотреба с право, която е налице, когато правото се упражнява за увреждане на права и законни интереси на други, както и в противоречие с интересите на обществото, което в случая не е налице. Сочи, че ответникът е упражнявал правото си на защита по предявения иск.

Сочи, че по гр. д. № 40036/2024 г. по описа на СРС е постановено решение № 19538/29.10.2025 г., обжалвано от С., с което предявеният от нея иск е отхвърлен като неоснователен, като по делото е установено, че валидно Общо събрание на етажната собственост на 29.05.2024 г. не е проведено, нито са гласувани решения, които да подлежат на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС. В депозирания отговор на исковата молба по посоченото гр. дело Б. сочи, че е изложил цялостното поведение на С. като етажен собственик и конкретните причини същата да предяви иска, а именно С. му е заявила на 29.05.2024 г., че му обявява война.

Намира, че сочените в исковата молба думи и изрази от отговора на иск. молба по гр. д. № 40036/24 г. са с такова съдържание, което не разкриват признаците на противоправност, като прави анализ на всички цитирани думи и изрази от ищцата. По отношение на обвинения за подписания от ищцата протокол, сочи, че чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС регламентира, че протоколът от общото събрание се подписва от председателя.

Когато ищецът по чл.40 ЗУЕС представя оспорения протокол от ОС, подписан от неизвестно за ответника (и от документа) лице, с който документ домоуправителят не разполага и не е запознат, който документ се оспорва по истинност и по съдържание, то ответникът има основание да изложи такова твърдение, което е хипотеза, в която няма нищо клеветническо, позорно или унизително. Тази хипотеза намира, че обосновава становището на ответника по оспорване истинността на документ (чл. 133 вр. чл. 193 ГПК). В тази връзка по гр. д. № 40036/24 г. била изслушана графологична експертиза, от която е установено, че подписът в протокола от 29.05.2024 г. не е на С., поради което твърдяната хипотеза, установима по реда на ГПК със специални знания, не може да съставлява противоправно поведение.

За част от използваните изрази сочи, че предвид съдържанието им написаното е логично обосновано, а не противоправно. За друга част от изразите сочи, че не представляват цитат от депозирания отговор на исковата молба. По отношение на думите, за които ищцата твърди, че представляват обида спрямо нея, ответникът сочи, че същите представляват негова оценка за личността й, поради което нямат квалифициращия признак за обида. Негативната преценка за личността на един човек счита, че не може да бъде противоправно деяние, когато се отнася до съсед, с когото ответникът живее в една сграда и общува всекидневно, т.е. изказаното мнение почива на множество факти, а не е съставено въз основа на еднократни думи, действия или прояви на С..

3

Относно различни твърдения в отговора на исковата молба по отношение на С., като напр., че злоупотребява и редовно употребява алкохол“, това сочи, че представлява факт, който е известен не само на живущите в блока, но и на хора от квартала. Обръща внимание, че в отговора С. никъде не е посочена като алкохолик, което би представлявало обида, т.е. унизително за дадена личност, ако такава зависимост не съществува. Относно твърдението, че Б. е изложил и неотносима за делото информация, касателно личния живот на ищцата, а именно, че живее сама, няма семейство и деца, ответникът сочи, че отново посоченото в отговора представлява пресъздаден факт. Независимо от това, намира, че такова твърдение по естеството си не е обидно, нито позорящо, нито би могло да злепостави С., защото не е клевета, не е донос и не я поставя в неудобно положение като ищец по гр. д. № 40036/24г.

По отношение на соченото от С. отправено обвинение към нея за непристойно поведение, че се промъква по стълбите и изхвърля боклуците, разяснява, че в частта за фактическата обстановка в отговора по гр. д. № 40036/24 г. на СРС, където е обяснено, че С. е обвинявала съседите, че някой изхвърля боклуци във входа и го замърсява, но съмненията на живущите кой е този „някой“ са се потвърдили, когато С. е била заснета как в малките часове на нощта се промъква по стълбите и изхвърля боклук. Поради истинността на това твърдение намира, че същото не може да бъде клеветническо, обидно или позорящо, респ. не представлява противоправно поведение. За напълно неоснователно намира и твърдението на ищцата, че ответникът я е обвинил за смъртта на техния съсед И, като излага фактическа обстановка за настъпилата смърт на лицето по време на провеждано ОС на ЕС. В действителност сочи, че С. е отправяла обвинения към живущите в ЕС, че са убили техния съсед в обща вайбър група, където отправяла и кармични закани.

Намира, че всички въведени в исковата молба твърдения за противоправно поведение на ответника са неоснователни. Сочи, че посочените думи и изрази са част от едно по-обширно изявление в отговора по гр. д. № 40036/24 г., изнесени са извън контекста на изложеното от Б. и некоректно внушават цялостни изявления, каквито не са правени, като отговорът е със съдържание, което не разкрива признаци на противоправност. Поради липсата на противоправност, намира, че не са настъпили сочените от ищцата неимуществени вреди. Счита за недоказани поради липсата на медицински документи на твърдените нервно напрежение, евентуално психически срив. Уронване на доброто име за ищцата ответникът счита, че не може да настъпи, тъй като тя не се ползва с такова сред съседите си (етажни собственици и живущи в сградата). За несъстоятелно намира твърдението за загубено от ищцата време, тъй като ответникът е този, който е загубил време и средства, за да се брани срещу неоснователно предявения от ищцата иск по гр. дело № 40036/24 г. на СРС, както и по многобройните сигнали от нея пред различни институции.