Определение № 2838 от 10.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2838 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002100087 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4375/05.07.2023г., подадена от С. Г. М. и Д. Г. С. чрез процесуалния им представител адв. К. Н. К. от ВАК, срещу решение №128, постановено на 05.05.2023г. от Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№70/2023г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на Д. И. К., че ищците са собственици при равни квоти (от по 1/2 ид.част) на реална част от 5.69 кв.м., обозначена с жълт цвят върху комбинираната скица-приложение №8 към СТЕ, изготвена от в.л. инж. К. Б., като в най-широката си част реалната част е от 60 см., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението, въз основа на договори за дарение, обективирани в н.а., вписан в СВ-Д. под №100, том ХХІІІ, дело №7201/2008г., вх. рег. №13494/26.09.2008г. и н.а., вписан в СВ-Д. под акт №99, том ХХІІІ, дело №7200/2008г., вх. рег. №13493/26.09.2008г., както и че описаната реална част поради грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-1815/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, неправилно е заснета като част от имота на ответника-ПИ с идентификатор [№].

В изложението се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси:

1.При иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР кой е релевантният момент за установяване на правата на ищеца - датата на одобряване на кадастралната карта или датата на предявяване на иска.

Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС (решение №104 от 20.01.2021г. по гр.д.

№4498/2019г. на І г.о. на ВКС) въззивният съд е приел, че не е налице несъответствие с данните на процесните недвижими имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър 1 спрямо действителното им състояние към момента на одобряването им, т.е. не е налице погрешно отразяване на част от имота в кадастралната основа, т.е. прието е, че релевантния момент за установяване правата на ищците е моментът на одобряване на кадастралната карта, като е посочил също така, че за правилното разрешаване на основния спорен въпрос в исковото производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти (преди одобрението на процесния план).

2.Задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните и да направи преценка на доказателствата, като ги обсъди в мотивите си, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

Поддържат, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е извършил преценка на доказателствата и не е изложил мотиви по тях. Посочват, че наличието на масивна ограда между имота на ищците и имота на ответниците, която считат, че отразява действителното състояние на имотите към момента на одобряването на кадастралната карта, респ. към датата на предявяване на иска, по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, било доказано с две експертизи и двама свидетели, но в обжалваното решение липсва произнасяне по тези доказателства. Поддържат, че така поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение №60089 от 02.08.2021г. по т.д.№934/2020г. на І т.о. на ВКС).

3.Длъжен ли е въззивният съд при неяснота, свързана с изясняване вида и местоположението на конкретен строеж да извърши служебна проверка на публично общодостъпния сайт за уеб картографиране, съдържащ сателитни изображения и снимки на терен „Google карти“ (maps.google.com).

Посочват, че в хода на процеса пред първоинстанционния съд въпреки представените аерофотоснимки от Централен военен архив, вещите лица не успели да отговорят конкретно на поставените въпроси, свързани с наличието на процесната ограда, като твърдят, че тази ограда може да се види с изключително добра резолюция в общодостъпен за съда сайт за уеб картографиране още от 2012г. Поддържат, че като не е извършил проверка в достъпен за съда сайт, от който може да се добие визуално яснота по поставените на вещите лица въпроси, съдът не е изпълнил вменените му от закона задължения да осигурява на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото-принцип, заложен в чл. 10 ГПК.

Поддържат, че така поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. И. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. О. от АК-Д., изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока 2 по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

С. Г. М. и Д. Г. С. са предявили срещу Д. И. К. по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти на реална част от 5.69 кв.м., обозначена на приложена към исковата молба скица, която реална част поради грешка в кадастралната карта на [населено място] неправилно е заснета като част от имота на ответника, представляващ ПИ [№], с твърдението, че са придобили правото на собственост по силата на сключени през 2008г. договори за дарение, а при условията на евентуалност - по силата на изтекла придобивна давност, броима 30 години назад от 05.03.2020г. -датата, на която са узнали за издадено на ответника разрешение за строеж №17/06.02.2020г., като към своето владение са присъединили и владението на своя праводател. Твърдят, че на място по протежение на границата между двата съседни имота е изградена масивна ограда с височина 2 метра, която е построена преди повече от 30 години, съществува и понастоящем и по която именно твърдят, че трябва да минава границата между имотите по кадастралната карта.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Д. И. К. е оспорил така предявения иск с твърдението, че границата между двата имота по действащата кадастрална карта изцяло съвпада с границата по ПУП и назад във времето е била ситуирана по същия начин.

Поддържа също така, че доколкото ПИ [№] до 2017г. е бил общинска собственост, то в полза на ищците не е могла да тече придобивна давност. Счита, че спорната реална част не може да бъде придобита от ищците по давност и с оглед установената в чл. 200, ал. 1 ЗУТ забрана.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че по силата на сключени през 2008г. договори за дарение, обективирани съответно в н.а.№157, том ІІ, рег. №3428, дело №241/2008г. и н.а.№158, том ІІ, рег. №3429, дело №242/2008г., Й. С. М. е дарила на С. Г. М. и Д. Г. С. по 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], целият с площ от 339 кв.м., ведно с построената еднофамилна жилищна сграда.

Прието е, че на 17.03.2017г. Д. И. К. е закупил от И. И. Д. и М. В. Д. сграда за обществено хранене с идентификатор ***, ведно с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ от 731 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място] (н.а.№ 128, том І, рег. №1799, дело №121/2017г.), а на 06.12.2017г. е закупил с писмен договор от [община] правото на собственост върху 500 кв.м., представляващи ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], за който имот са били съставени актове за общинска собственост №1238/28.08.2000г., №3627/28.07.2007г. и №5341/09.11.2017г.

Взето е предвид, че по искане на страните по делото е допусната СТЕ с предмет изследване на процесната масивна ограда, като вещото лице инж. К. Б. е дало заключение, което като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Съобразено е, че според това заключение между двата съседни имота е изградена масивна ограда, като част от оградата съвпада с кадастралната граница между имотите, но е налице изместване с 60 см. в 3 северозападния ъгъл на оградата, с което от ПИ [№], собственост на ответника, е отнета площ от 5.69 кв.м. в полза на ПИ [№]3, собственост на ищците. Въз основа на изготвена от вещото лице комбинирана скица е прието за установено, че има пълно съвпадение на кадастралната граница между имотите с границата по регулационния план на [населено място] от 1962г., както и с границата по регулационния план от 1989г., т.е. налице е съвпадение на границата между имотите и по трите плана. Посочено е, че според вещото лице посочената ограда е изградена без строително разрешение, каквото е изискването за огради над 0.60 м. височина. Установено е също така, че и в трите плана масивната ограда не е отразявана, като в даденото разрешение на строеж №17 от 06.02.2020г. е регламентирано оградата да бъде изградена изцяло в ПИ ***, разрешението е по границата по действащия ЗРП, която съвпада и с границата по КК на [населено място].

Взето е предвид, че според доклада на вещото лице, когато е изработвана кадастралната карта на [населено място] през 2005г., започнало да се работи е по старите планове, конкретно старият одобрен кадастрален план от 1989г., който през 2005г. е заменен с кадастралната карта.

Взето е предвид, че е допуснато изслушване и на допълнителна СТЕ, за отговора на която в.л. Б. е извършил проверка в Геопортала на Министерство на отбраната относно снимки/кадър от филм от аерофотозаснемане на [населено място] от 1977г., 1984г., 1992г., 2003г. и 2015г., като въз основа на извършен анализ вещото лице е дало заключение, че този снимков материал не може да бъде основание за даване на заключение за наличие на масивна ограда, предмет на производството и от тези кадри не биха могли да бъдат правени абсолютно никакви относно параметрите за разположение на обекти, особено линейни, което е залегнало и в указанията за ползване на Геопортала на МО.

Съобразено е, че е допусната и повторна СТЕ със задача да бъде установено дали процесната ограда е била заснета на фотокадри, съхранявани в Геопортала на Министерство на отбраната, като според заключението на в.л.Г. Т. наличните в Геопортала фотокадри от 1977г., 1984г., 1992г,. 2003г. и 2015г. обхващат почти цялата територия на [населено място], но не са геореферирани, т.е. не са в точна координатна система, и не са приведени в ортогонална проекция. Взето е предвид, че според вещото лице единствено в цветното изображение от най-късния кадър от 2015г. би могло да се твърди, че е налице ограда на мястото на процесната, но не може да се каже от какъв материал е, колко е висока или широка, като вещото лице е категорично, че наличните в Геопортала на МО изображения служат само за дешифриране (опознаване, определяне) на елементи, но не и за измерителни документи.

При тези данни от правна страна въззивният съд е съобразил, че съгласно ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС, ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители, като документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната 4 карта и кадастралните регистри.