Решение № 116 от 10.04.2020, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116 10. 04. 2020г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд

На 10. 03. 2020г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Председател : Милена Даскалова

Членове : Методи Величков

Димитър Ковачев

Секретар : Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 67 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 853 от 07. 06.

2019г., постановено по гр. д. № 5525 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд е разпределено реалното ползване на недвижим имот с административен адрес: ***, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.Перник-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Перник, утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, и съседи ***, ***, ***, съобразно предложения вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице А.Ц., при което:

- на ищците Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** се дава площта от 261,50 кв.м. заключеното пространство между букви АБВГДЕЖЗИЙКА, съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото решение.

- на ответниците В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** 28 се дава площта от 261,50 кв.м. заключеното пространство между букви АКЙИЗЖЕДГОНМЛА, съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото решение.

С решението е осъдена В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата от 37,05 /тридесет и седем лева и 5 ст./ – обезщетение за ползата, от която са лишени ищците за площ от 9,5 кв. м. за периода от 12.04.2018г. до 09.08.2018г., като отхвърля иска за сумата до 80,00 лв. като неоснователен.

С решението е осъдена В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата от по 9,50 лв. /девет лева и петдесет стотинки/ месечно за времето от 09.08.2018г. до влизане в сила на настоящето решение, като отхвърля иска за сумата до 20,00 лв., като неоснователен.

С решението са осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата от 65,00 /шестдесет и пет лева/ – съдебно деловодни разноски по иска по чл. 32, ал. 1 от ЗС.

С решението са осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата от 95,00 /деветдесет и пет лева/ – възнаграждение за адвокатско представителство по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

С решението са осъдени Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на В.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 105,00 /сто и пет лева/ – възнаграждение за адвокатско представителство по иска по чл.

31, ал. 2 от ЗС.

С решението са осъдени Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да заплатят по сметка на Районен съд Перник сумата от 52,81 лв. /петдесет и два лева и 81 ст./ – държавна такса, съобразно отхвърлената част от исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

С решението са осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят по сметка на Районен съд Перник сумата от 47,19 лв. /четиридесет и седем лева и 19 ст./ – държавна такса, съобразно уважената част от исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Недоволна от решението, само в частта му, с която е извършено разпределение на ползване на имота, е останала В.П., която го е обжалвала в тази му част. По съображения изложени в жалбата и след допълнителното й конкретизиране, същата моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се извърши разпределение на ползването на недвижимия имот съгласно вариант II от съдебно – техническата експертиза на вещото лице инж. А.Ц.. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат Н. К..

Р.П.П., не е изразила становище по въззивната жалба.

Г.В.А. и А.Д.А., чрез адвокат М.Х., са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд. Поддържат писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат М.Х.. Същата моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Отбелязал е, че дворното място, предмет на разпределение на правото му на ползване, е недвижим имот с административен адрес: ***, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.Перник-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Перник, утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК. Посочил е, че мястото е оградено с ограда.

Приел е, че ищците и ответниците са съсобственици при равни права на дворното място /при ½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответниците/ като налице е обикновена съсобственост и при липсата на решение на мнозинството как следва да се ползва общата вещ, искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Отбелязал е, че в производството по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия имот. Посочил е, че при разпределяне на правото на ползване даден обект, следва да е налице възможност с оглед на фактическото положение, да се разпредели ползването съобразно правото на собственост. Тъй като страните не могат доброволно да разпределят правото на ползване, то съда следва да възприеме един от вариантите предложени от вещото лице.

Посочил е, че съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.

Позовал се е на константаната съдебна практика, обективирана в решение № 147/01.02.2016 г. по гр.д. № 3037/2015 г., II ГО на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., I ГО на ВКС, решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО на ВКС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС, решение № 59 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 г., V ГО на ВКС и др., че съдебната администрация се осъществява при съобразяване с правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и установеното фактическото състояние до възникване на спора, както и с предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Съдът е направил извод, че разпределянето на процесното дворно място следва да бъде извършено, като се отчетат съществуващите постройки, ползвани от всяка една от страните, т.е. съобразно действителното положение.

Отбелязал е, че вариантите за разпределение са изготвени от вещото лице.

Счел е, че вариант I на разпределение е най-целесъобразен, защото позволява свободен достъп на всички съсобственици до притежаваните от тях сгради и обособените им входове и ползването на сградите според фактическото им предназначение. По отношение на сочената от ответниците създадена „несправедливост“ от фактическото ползване на имот с по-голяма площ от този посочена в нотариалния акт, съдът е приел, че няма правомощия да се произнася, администрирайки граждански правоотношения, тъй като решаващият орган е ограничен единствено до възможността да разпредели ползването на имота така, че всеки съсобственик да ползва самостоятелните обекти в имота съобразно действителното фактическо положение.

Отбелязал е, че ищците молят разпределението да бъде извършено по вариант първи от заключението за двора, а ответниците изразяват становище, че наследодателите на настоящите приобретатели са извършили разпределение, което е и настоящето състояние на имота и не е необходимо и допустимо да се извършва ново разпределение. Съдът е отбелязал, че по този начин се твърди, че е налице взето решение на мнозинството от дата предхождаща подаването на исковата молба, но не се сочат доказателства от ответниците в тази насока. Съдът е отбелязал, че дори и да е имало такова, то същото не се отразява на допустимостта на настоящото производство, тъй като след неговото приемане е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – извършено е строителство на нови постройки в имота, която промяна създава обективни пречки за ползването на определените с решението на мнозинството реални части на съсобствениците (в този смисъл – решение № 143/06.10.2015 г. по гр.д. № 1325/2015 г., I ГО на ВКС, решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д. № 866/2012 г., I ГО на ВКС и др.).

С оглед изготвената по делото експертиза са налице два варианта на разпределение на ползването на съсобствения имот, предмет на делото. Съдът, извършвайки преценка за целесъобразност, е намерил за най – оптимален първия вариант за разпределение на ползването на процесния имот, при който са съобразени квотите на страните в съсобствеността, както и се отдава значение, доколкото е възможно те да се поставят в частта от имота, която се предоставя на този, който ги е построил или ползва, и при условие, че това да не пречи на другия съсобственик, да не нарушава неговите права и да не води до намаляване на неговата част с оглед правата му в съсобствеността. Съгласно този вариант на всяка от страните е предоставена за ползване определена площ, равна на площта, предоставена за ползване на другата страна, ведно с ползваните от всеки един от съсобствениците сгради.

Посочил е, че при така възприетия от съда вариант е дадена възможност на всеки един от съсобственици да има индивидуално определен дял за реално ползване на имота, осигурен е достъп до определения му дял и излаз на път, без да се засяга ползването на постройките на всеки един от съсобствениците, без да е необходимо да се извършват някакви съществени строителни работи. Съдът не е възприел втория вариант на разпределение по заключението на в.л., доколкото при него се предвиждат допълнителни строителни работи, включително и разрушаване и местене на оградата.

Съдът е отбелязал, че при първия вариант ищците ще ползват по предназначение постройките в двора, ответниците също ще могат да ползват безпрепятствено изградените от тях постройки. Посочил е, че при този вариант двата дяла са обособени изцяло като самостоятелни, като има минимална контактна зона с оглед влошените отношения между страните. Отбелязал е, че този вариант е най-целесъобразен, тъй като всяка една от страните получава дял равен на другата страна, не е необходимо никакво преустройство в имота, страните получават достъп до ползваните от тях постройки.

По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е изложил своите мотиви защо претенцията е основателна, но в тази част решението не е обжалвано.

Пернишкият районен съд е определил разноските, съобразно изхода по делото и ги е присъдил.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия при Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.