Определение № 25007 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49456/2025
- Вид
- Определение № 25007
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25007 гр. София, 09.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110149456 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове от Н. Х. Х. с ЕГН **********, чрез адв. Й., против "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, представлявано от С.Р.Я., както и срещу "*********" ЕООД с ЕИК **********, със седалище: гр. ************************, с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № 2303296/30.10.2020г., сключен с ответника "***********" ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, както и иск за за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от 30.10.2020г., сключен с ответника "*********" ЕООД.
Предявени са при условията на еветнуалност, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за сумата от 1024,80 лв., платена при изначална липса на правно основание на ответника "***********" ЕАД по договора за кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за сумата от 3850,20 лв., платена при изначална липса на правно основание на ответника "*********" ЕООД по договора за поръчителство.
Ищецът твърди, че на 30.10.2020г., сключил с ответника - "***********" ЕАД, договор за потребителски кредит, за сума в размер на 3000 лева, със срок на погасяване 18 месеца, при ГЛП – 39,54 % и ГПР – 47,55%. Поддържа, че на основание чл. 4, ал.1 и ал.2 от същия, се предвиждало представянето на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договора за поръчителство. Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, сключен с "***********" ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно 1 е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение по договора за поръчителство, което било включено в погасителния план на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала като възнаграждение по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.
Ищецът сочи и че сключения с ответника "*********" ЕООД, договор за поръчителство е недействителен. Поддържа, че е заплатил сумата в размер на 4024,80 лв. по договора за кредит на "***********" ЕАД, както и сумата в размер на 3850 лв. по договора за поръчителство, поради което счита, че заплатена сума от от 1024,80 лв. /в размера над чистата главница по договора за кредит/ е недължимо платена на този ответник, както и недължимо платена е и сумата от 3850 лв. по договора за поръчителство, на "*********" ЕООД, тъй като същия е недействителен. Претендират се и разноските по производството.
В срока по чл. 131. ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.Същите не оспорват, че между страните е налице договор за кредит, както и договор за поръчителство, с посоченото в исковата молба, съдържание, както и не оспорват, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми - сумата в размер на 4024,80 лв. по договора за кредит на "***********" ЕАД, както и сумата в размер на 3850 лв. по договора за поръчителство на "*********" ЕООД. Оспорват обаче, че същите суми са били изначално недължими, като излагат подробни съображения относно действителността на посочените правоотношения, поради което исковете следва да се отхвърлят като изцяло неоснователни.
Претендират и присъждане на разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 30.10.2020 г. между страните са били сключени договор за кредит с "***********" ЕАД, както и договор за поръчителство с "*********" ЕООД, с посоченото в исковата молба, съдържание, както и че ищецът е заплатил сумата в размер на 4024,80 лв. по договора за кредит на "***********" ЕАД, както и сумата в размер на 3850 лв. по договора за поръчителство на "*********" ЕООД.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на договора за поръчителство.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ответниците следва да докажат, че е налице валидно правно основание за получаването на процесните суми, както и за 2 задържането им.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е неоснователно, доколкото с оглед липсата на оспорвания, същата не се явява необходима. Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца по чл.190, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 9:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.10.2020 г. между страните са били сключени договор за кредит с "***********" ЕАД, както и договор за поръчителство с "*********" ЕООД, с посоченото в исковата молба, съдържание, както и че ищецът е заплатил сумата в размер на 4024,80 лв. по договора за кредит на "***********" ЕАД, както и сумата в размер на 3850 лв. по договора за поръчителство на "*********" ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3