Определение № 1956 от 17.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 443/2026
- Вид
- Определение № 1956
- Подписан
- 17.02.2026
- Състав
- Дарина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- Чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, буква а) · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1956
Варна, 17.02.2026 г.
Административният съд - Варна - III състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ДАРИНА РАЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Дарина Рачева административно дело № 443/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д. Д. Д. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1246207/05.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на Д. на основание чл. 171, т. 2а, буква а) от Закона за движението по пътищата във връзка с констатирано нарушение на чл. 150 от същия закон е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на л.а. с рег. № [рег. номер] за 180 дни.
С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителната мярка. Посочено е, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е мотивирано и не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок се обжалва, което жалбоподателят определя като нарушение на чл. 60 от АПК. Посочва, че е студент във ВВМУ „Н. Й. В.“ и живее под наем в местност „Пчелина“ в гр. Варна, където липсва градски транспорт поради което се нуждае от автомобила, за да се придвижва. Като доказателства представя уверение от учебното заведение и договор за наем.
След запознаване с твърденията в жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт, съдът намира, че искането е подадено от надлежна страна – адресат на обжалваната заповед, и в рамките на висящо производство по редовна жалба съобразно изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Предварителното изпълнение на обжалваната принудителна административна мярка е предвидено в правната норма – чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата. Предвид това няма изискване то да бъде допускано с изрично разпореждане на административния орган и доводите в това отношение са несъстоятелни.
В случаите, когато в изключение на общите правила и принципи на административното право по силата на самата правна норма законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт преди влизането му в сила, това е обосновано със защитата на особено важни обществени интереси.
Чл. 166, ал. 4 от АПК допуска възможността предварителното изпълнение на административен акт по силата на закона да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Според чл. 166, ал. 2 от АПК жалбоподателят може при всяко положение на делото до влизането в сила на решението да поиска, а съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда.
Съобразно правилата за разпределение на тежестта на доказване, жалбоподателят следва да докаже наличието на такива обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди или засягането на особено важни негови интереси, които да имат превес над обществения интерес от предварителното изпълнение.
В случая няма твърдения за конкретни вреди от предварителното изпълнение, нито тяхното заявяване като вид и размер. Изтъкнатите причини, с които се иска спиране, са свързани с удобството на придвижване на жалбоподателя, а не с потенциални вреди от предварителното прилагане на мярката. Не може да се приеме, че прекратяването на регистрацията на автомобила ще направи невъзможно участието на Д. в учебния процес, тъй като в градски условия са налице множество възможности за придвижване.
Предвид това не може да се направи извод нито че от предварителното изпълнение ще настъпят вреди, нито че тези вреди са значителни и трудно поправими до степен, надхвърляща обществения интерес от осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез преустановяване на възможността за управление на МПС от водачи, за които към датата на налагане на мярката има данни, че са загубили правоспособност.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането на Д. Д. Д. от гр. Варна, [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1246207/05.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия: