Решение № 5655 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5655 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100112582 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Р. М. С., с ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. В. О. е предявила против „БУЛ ИНС“ АД гр. София иск за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на травматични увреждания, причинени при ПТП, станало на 25.07.2022 г. за сумата от 5000 лв., впоследствие увеличен на 70 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 17.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Твърди, че произшествието при което е пострадала е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Форд", модел “Мондео“, с рег. № ******** Р.О. Г. и е налице причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищцата телесни увреждания и съответно мъки и страдания.

За лекия автомобил е имало валидна застраховка “гражданска отговорност” полица № BG/02/122001481470 валидна до 19.05.2023г. на ответното дружество.

Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът „БУЛ ИНС“ АД гр. София оспорва иска по основание и евентуално по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил Форд Мондео, с рег.

№ ********.

Оспорва причинно следствена връзка между описаното в исковата молба събитие и твърдените от ищеца увреждания. Възразява, че ПТП-то не е настъпило по твърдения от 1 ищеца механизъм и оспорвам то да е причинено виновно от водача на автомобил Форд Мондео, с рег. № ******** - Р.О. Г..

Възразява,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която не се е огледала преди да извърши маневра отклоняване вляво, в противоречние императивните изисквания на ЗДвП и именно тя е причината за настъпване на ПТП.

Твърди, че претенцията е в завишен размер. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12 от 25.07.2022 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2022 г. със албум и скица се установява, че на 25.07.2022 г. около 20:40 часа на ПП I-8 в посока на движение от гр.

София към с. Вакарел е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ********, управляван от Р.О. Г. е предприел неразрешена за пътния участък маневра изпреварване на автомобил марка „Пежо”, модел 1007, с рег. № ********, управляван от ищцата, чиито автомобил е предприемал маневра за ляв завой с цел напускане на пътното платно вляво.

Установено е и няма спор, че за „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******** е имало застраховка “гражданска отговорност” № BG/02/122001481470 валидна до 19.05.2023г. на ответното дружество.

От приетата по настоящето дело АТЕ се установява,че на 25.07.2022 г., около 20:40 часа, лек автомобил „Пежо 1007", с рег. № ********, се движи по Републикански път 1-8, с посока от с. Нови хан към с. Вакарел, и в района на км 101+500, водачът преминава вдясно на платното за движение и спира, след което предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент отляво лек автомобил „Форд Мондео“, с рег.№ ********. Скоростта на движение на лек автомобил „Форд Мондео“, преди и към момента на удара е била 68 км. ч., а тази на „Пежо 1007" при предприемане на левия завой31 км.ч. В момента, в който последния автомобил е започнал маневрата отстоянието му от „Форд Мондео“ е било 11 м., като експерта е категоричен, че при опасна зона от 48 м. ударът в тази ситуация е бил непредотвратим.

От заключението се установява, че на около 300 метра преди мястото на удара има поставени пътни знаци А39 – „Внимание! Други опасности!“ и В26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от 70 км/ч.“. На около 380 метра преди мястото на удара има поставени пътни знаци А27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“ и В 24„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.

Ударът е настъпил изцяло в насрещната лента за движение ,като „Форд Мондео“ е ударил с предната си дясна част лявата страна на „Пежо 1007" .

От медицинската документация се установява,че

2 непосредствено след пътния инцидент Р. М. С. е транспортирана по спешност в УМБАЛ "Света Анна" АД гр. София с оплаквания от болки в областта на лява ингвинална област, таза, кръста и лява подбедрица и ляв глезен.В болничното заведение са й направени изследвания ,от които са установени следните травматични увреди: оток и хематоми в областта на лява подбедрица и глезен и счупване на лонната тазова кост в ляво горно и долно рамена. След проведените прегледи на ищцата е предписано амбулаторно лечение, като й е дадена медикаментозна терапия и указания за постелен режим.

От приетата СМЕ се установява,че ищцата е получила закрито, разместено счупване на тазови кости в ляво /горно рамо на лонна кост и лява седалищна кост/, с вклиняване на седалищната кост. Тези счупвания оформят пълно прекъсване в ляво на предният отдел на тазовия пръстен. Този вид счупване изисква лечение със строг постелен режим за 5 – 6 седмици. При разместени вклинени счупвания, каквито данни има при ищцата, се препоръчва и оперативно лечение, за правилно репониране в анатомична позиция на счупените тазови кости. При благоприятно протичане на оздравителен процес след такова счупване натоварване се разрешава след около 8 седмици, а функционално.

От показанията на св.В.Г./пътник в „Пежо 1007" / се установява, че заедно с ищцата са пътували от с.Нови хан с намерение да отбият вляво преди кръстовището за Вакарел и Побит камък. Отбивката била на около 80 м. след остър десен завой, водачката намалила и почти спряла колата и след това предприела левия завой, при което изведнъж вече в насрещната лента за движение кобата им била блъсната от друг автомобил, който ги изпреварвал.Знае,че в този участък от пътя изпреварването не е разрешено.

Св.Р. Г./водач на „Форд Мондео“ / установява,че се е движел по пътя със скорост около 70 км.ч.,като било още светло. Забелязъл автомобила отпред,който бил отбил вдясно, но като го наближил на около 10-15 м. последния рязко завил наляво без да е подал светлинен сигнал и последвал удара в насрещната лента за движение.

От показанията на св.Л.С./съпруг на ищцата/се установява,че видял съпругата си ,когато вече била в Окръжната болница,била в съзнание,но обездвижена поради счупения таз. Така била и в къщи в продължение на 4 месеца,била с памперси и атрофирали мускули.След това започнала раздвижване и рехабилитация и постепенно започнала да ползва патерици. Изпитвала силни болки през цялото време и много неудобства от това, че не можела нищо да прави сама.Той се е грижил за нея подпомаган от сина и дъщеря им.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.В 3 нарушение на чл6,т.1 ЗДвП водачът на „Форд Мондео“ Р.О. Г. е предприел неразрешена за пътния участък със знак № В 24 - „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“,а именно маневра изпреварване на автомобил марка „Пежо”, модел 1007 и именно поради това изпреварване е настъпила катастрофата, тъй като ако бе спазил ограничението означено с пътния знак то ПТП-то не би настъпило.

Дори алтернативно да се приеме, че „Пежо 1007" е било спряло на банкета на пътя /няма изпреварване/, то тогава скоростта, с която „Форд Мондео“ е минал вляво от него е очевидно несъобразена и в нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП, тъй като спиране на МПС отстрани на пътя без ясна причина за това и без сигнализацията /Р. Г. е възприел визуално спирането/ е опасност на пътя и налага преминаващите покрай него автомобили да намалят скоростта си.

Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания на ищцата и оттам търпените болки и страдания, са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Установено е и няма спор,че за „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******** е имало валидна застраховка “гражданска отговорност” на ответното дружество.

Презумпцията за вината на водача на за „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******** не бе оборена.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За период от 4 месеца, през който е била обездвижена и на легло, ищцата е търпяла болки , неудобства и страдания, била е в невъзможност да се обслужва,с изключение на елементарни дейности. През това време е изпитвала силни болки, които са продължили в по-лека степен и в периода на възстановяването й-още 3-4 месеца, а понастоящем леко накуцва и има болки в областта на кръста.

Според настоящия състав претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер от 50 000 лв. Този размер на обезщетението е съобразен с установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства-възрастта на пострадалия, степента на увреждане здравето му търпените болки, мъки и страдания особено интензивни за около 3-4 месеца, а също и със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи. При определяне на този размер съдът взема предвид и факта,че поради липсата на здравни осигуровки пострадалата е отказала болничен престой и лечение, евентуално своевременна операция за наместване на фрактурата, което в известна степен е допринесло до липсата на още по-добро възстановяване.

Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е частично основателно-ищцата е предприела сравнително рискова 4 маневра за излизане от пътя в ляво, но без данни за подаден светлинен сигнал и без да се съобрази с наближаващия я отзад друг автомобил. При условия, че половината от автомобила е бил на банкета край пътя и не е бил подаден ляв мигач е могло да се създаде впечатление, че същия е отбил от пътя, без намерение за завиване вляво, което пък да заблуди втория водач и да го мотивира да го заобиколи отляво.Ето защо съдът приема съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %.

При това положение искът следва да се уважи в размер от 25 000 лв. ведно със законна лихва в съответствие с правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на горния размер, а над него до претендирания такъв от 70 000отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 36% от направените разноски-424 евро,а на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1355 евро.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на ответника 64% от направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска ,вкл. за адвокатско възнаграждение в общ размер от 354 евро.

По компенсация на разноските ответника следва да плати на ищцата разноски в размер на 70 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Р. М. С., с ЕГН: **********,, чрез пълномощника й адв. В. В. О. - Софийска адвокатска колегия на основание 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12782.30 евро/ 25 000 лв./ за неимуществени вреди от телесни увреждания настъпили при ПТП на 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 год. до окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер на 70 евро, като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 35790.43 евро / 70 000 лв./ като неоснователен.

Разпечатката съдържа 48 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5435335-404a-4078-b4eb-00ce0653d86d