Решение № 445 от 11.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Перник, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720105580 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Т. срещу „Хит Кредит“ ООД. Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит ******, без дата (Договора) за сума в размер на 2000,00 лева. Намира, че Договорът е недействителен на множество основания, основно касаещи специалната му защита като потребител по ЗПК, поради което дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, като същевременно поддържа, че е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 3888,00 лева.

С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1888,00 лева – дадено без основание във връзка с договор за потребителски кредит ******, без дата, сключен с ответника.

По иска за неимуществени вреди намира, че поведението на ответника – многократни телефонни позвънявания с искане да изплати задължението си по Договора и определено като ******, лепене на напомнителни писма в асансьора и на входните врати на сградата, в която живее, представлява ****** на ответника, което е причинило ****************** който страдания оценява след множество уточнения на 3508,90 лева за периода от 18.12.2023 г. и продължаващи. С молбата си от 11.10.2024 г. е посочил, че те се формират от необходимостта от поддържане на здравословен статус и хранителен жизнен статус – ******.

Така изложените тези са обстойно аргументирани.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Поддържа, че предявеният иск за връщане на дадено без основание е неоснователен, тъй като договорът сключен с ищцата е действителен, доколкото съдържа всички реквизити по ЗПК. Аргументира защитната си теза и обосновава валидността на всяка една договорна клауза. Оспорва и предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, като счита същия за недоказан.

1

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.

Ответникът депозира писмена молба, с която поддържа изловеното с отговора становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1888,00 лева - получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит ******, без дата и с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3508,90 лева, представляваща неимуществени вреди.

По делото не се спори относно фактите. От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби) се установява, че ищецът в качеството си на Кредитополучател е сключил Договора с ответника, в качеството му на Кредитор. Сумата, получена от ищеца по Договора е в размер на 2000,00 лева. Уговорен е ГЛП – 40,00 %, ГПР – 48,21 %, като сумата следва да се върне в рамките на 12 месеца като вноската е в размер на 204,94 лева. Със сключването на Договора е предвидено и заплащане на неустойка по чл. 19 от него в общ размер на 3372,72 лева, която следва да се заплати разсрочено с месечните вноски.

По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът също изцяло кредитира като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания. Вещото лице е изчислило, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 3888,00 лева във връзка с Договора. Изчислено е, че съгласно договорните клаузи, ако не се вземе предвид неустойката, ГПР е в размер на 48,21% - колкото е посочено в Договора. В случай, че и тя се прибави ГПР е в размер на 996,15%.

Този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит – т.е. всичко, което се дължи при нормално погасяване на задължението.

По изрична разпоредба на закона (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК) в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Вярно е, че в чл. 19, ал. 2 от Договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 3372,72 лева в случай на неосигуряване на едно от двете посочени обезпечения - т. 1 - поръчителство, за което са поставени множество условия или по т. 2 - банкова гаранция. Тази неустойка обаче се начислява при 2 неизпълнение за задължението да предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора. То не възниква автоматично, не е условие за сключването му, поради което не следва да се включва в ГПР (така Решение № 5345 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2828/2026 г., VII о., в което се приема, че - предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора и предвид това няма как да бъде предвидена, за да се включи при изчисляване на годишния процент на разходите към момента на сключване на договора). Ето защо съдът приема, че договорът не е недействителен на това основание.

Той е недействителен, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

20 ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива (ЕС) 2008/48. В нормата е посочено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа и размер на лихвения процент на ден ( така Решение № 59 от 20.05.2024 г. по т. д. № 2695/2022 г. на ВКС, 2-ро тър. о. Върховните съдии приемат, че "... с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока за размисъл" по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното, изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК – недействителност на договора".

При този правен извод и на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да възстанови единствено чистата стойност по кредита – 2000 лева. Заплащайки 3888 лева (съгласно ССЕ), ответникът е получил без основание сума в размер на 1888 лева, която подлежи на връщане. Ето защо с искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

По отношение на иска за неимуществени вреди съдът намира, че тази претенция е недоказана, поради което следва да се отхвърли изцяло. Това е така защото по делото не са представени доказателства за наличие на неимуществени вреди – страдания под някаква форма, интензитет и във връзка с поведението на ответника. По делото са представени множество доказателства, но малка част от тях могат дори косвено да се свържат с Договора. Запорните съобщения са дата по време на Договора (първата погасителна вноска е била дължима на 18.12.2023 г.) и за да се стигне до принудително изпълнение е необходимо сравнително дълъг период от време и след като ищецът е заплащал суми по Договора, поради което са неотносими. Закупените медикаменти са с общо възстановително действие, не са специално предписани по повод установено по делото заболяване или дискомфорт от някакво естество. На л. 110 е от делото е налице касов бон за закупуване на ******, който медикамент едва ли се е ползвал от ищцата. Не е твърдян дискомфорт, за чието лечение и овладяване се ползва ****** – л. 115.

Искът за обезщетяване на неимуществени вредите, причинени от служители на ответника не познава т.нар. „обичайните неимуществени вреди“, присъждани в производства по ЗОДОВ. Тук вредите не се предполагат, а се доказват.

Нещо повече дори да се приеме, че ответникът е осъществил поведението, описано от ищеца, то не е противоправно до влизане в сила на настоящото решение, в чиито мотиви се приема, че Договора е недействителен, задължението по него погасено и се присъжда възстановяване на даденото без основание.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски. Такива следва 3 да се присъдят единствено за заплатената държавна такса по исковата претенция, която е уважена - 38,61 евро и 230 евро депозит за вещо лице, тъй като този разход е изцяло свързан с уважения иск. В останалата част молбата за присъждане на разноски съобразно представения списък е неоснователна, тъй като не са налице данни, че са сторени.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, но при този изход от спора и предвид качеството потребител на ищеца - няма право на такива.

Общо дължимите се суми и разноски следва да бъдат присъдени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Хит Кредит“ ООД, ЕИК 130913306 да заплати на К. Д. Т., ЕГН ********** сума в размер на 965,32 евро с левова равностойност 1888 лева - дадено без основание във връзка с договор за потребителски кредит ******, без дата, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ изцяло искът „Хит Кредит“ ООД, ЕИК 130913306 да бъде осъдено да заплати на К. Д. Т., ЕГН ********** сума в размер на 1794,07 евро с левова равностойност 3508,90 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Хит Кредит“ ООД да заплати К. Д. Т. сума в размер на 268,61 евро разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4