Определение № 27639 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27639 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110160728 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 324639/06.10.2025 г. от В. С. С., подадена чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М., с която е поискано постановеното по делото Решение № 16653/10.09.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като на ищеца бъде присъдено цялото претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС В молбата е посочено, че естеството на адвокатската работа по конкретния казус налага присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения размер.

По делото е постъпило становище от „СТИК-КРЕДИТ“ АД с вх. №

356638/31.10.2025 г., в което се поддържа, че направеното искане е неоснователно.

Поддържа се, че с оглед процесуалното поведение на страната и процеуслания представител, изразяващо се в завеждане на множество еднотипни дела между страните, въобще не се дължат разноски по делото. Освен това се сочи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а определените в Наредбата за размера на минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни, както и че съдът се е произнесъл правилно по своевременно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

За да се произнесе съдът, взе предвид следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното Решение № 16653/10.09.2025 г.по гр.д. № 60728/2024 г. по описа на 1

СРС, 88 с-в съдът е уважил предявения иск и е признал за установено по иска на В. С. С. срещу „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 961538 от 13.06.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона.

В полза на ищеца е присъдена сумата от 150,00 лв. – съдебни разноски, представляваща 50 лв. – държавна такса и 150 лв. – адвокатско възнаграждение, след уважено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 800 лв.

Както е изложил и в мотивите на постановеното решение, съдът намира, че в случая единствено цената на иска би могла да послужи като основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, а трайното разбиране, възприето в съдебната практика на СЕС е, че при произнасяне относно отговорността за разноски съдът следи за правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно даденото задължително тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда.

Настоящото дело е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не се е явил, събирани са единствено писмени доказателства. Налице е трайна, обилна и непротиворечива наднационална и национална съдебна практика по релевантните правни въпроси. Липсва каквато и да било правна и фактическа сложност на делото. Ето защо и съдът е съобразил конкретните обстоятелства по настоящото дело и е приел, че претендираното възнаграждение е прекомерно.

Прекомерно е и възнаграждение от 480 лв., което е претендирано с молбата за изменение на решението в частта за разноски. Видно от служебна справка в ЕИСС са налице множество идентични дела, образувани по искова молба на ищеца срещу ответника. Същото може да се тълкува като злоупотреба с процесуални парава. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо макар и формално да са изпълнени изискванията за присъждане на разноски в полза на ищеца, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да му бъде присъждано, още повече, че по делото е налице и нарочно релевирано възражение от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. С действията си по предявяване на идентични дела ищецът е увеличил многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Съдът намира, че образуването на отделни дела по всеки един от договорите е направено с цел генериране на разноски за ищеца.

Според настоящия състав отговорността за разноски е вторична, действително в 2 определен аспект може да се сподели тезата, че има санкционен характер, но не това е основната й цел. Целта на отговорността за разноски е страната, в полза на която е разрешен съдебно предявеният спор да получи обезвъзмездяване на сторените разноски. Освен това съдът е призван да разреши конкретен правен спор и въз основа на разрешението по него да се произнесе по отговорността за разноските.

Не следва да се допуска отговорността за разноски да води до неоснователно обогатяване и процеуални права да се упражняват превратно и недобросъвестно единствено с цел да се генерират съдебни разноски.

Съдът е запознат със спецификите на адвокатската професия и споделя разбирането, че трудът на адвоката следва да бъде достойно заплатен. В случая обаче както са изложени мотиви в самото решение разрешаването на спора не изисква нито специфична правна ангажираност, нито фактически са извършени действия по събиране на доказателства и участие в процеса, налагащи заплащане на възнаграждение в претендирания обем. Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че липсва основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 324639/06.10.2025 г. от В. С. С., подадена чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. за изменение на Решение № 16653/10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 60728/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3