Решение № 8 от 14.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Сливен, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500468 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 175/15.10.2025г. по гр.д. № 541/25 г. на НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. З. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.

******* против "Юте Кредит България" ЕООД с ЕИК *******, със седалище гр. *******, иск за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит N°

L312836 от

02.01.2023г. е недействителен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 19 ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата-ищца атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Счита, че изводът на съда, че годишният процент на разходите по кредита, заедно с таксата за разглеждане на документи и лихвите по 1 договора е в размер на 49, 05% и е по-малък от ограничението по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, е неправилен и не кореспондира с трайно формиралата се съдебна практика. Заявява, че не е ясно как районният съд е изчислил този размер, но той е 73, 13% с включване на процесната такса. Освен това твърди, че дори да се приеме, че таксата за разглеждане на документи е включена в ГПР, тя представлява разход по кредита и е включена към стойността на кредита, тъй като общият му размер възлиза на 1 266, 96 лв., което е видно и от погасителния план. Това е в противоречие с правото на ЕС, според което общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Също така ГПР е посочен само като цифрова стойност и липсва допълнителна информация относно начина на формирането му. С оглед това договорът за кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата му стойност във връзка с чл. 23 от ЗПК.

Поради всичко изложено моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен, като се признае процесният договор за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. заявява, че правилно е прието, че всички клаузи на процесния договор са в пределите на нормативно установеното. Таксата за разглеждане на кредита е включена в общия размер на плащанията по кредита, каквото е законовото изискване. Също така първоинстанционният съд правилно е приел, че клаузата за ГПР в договора е действителна и ГПР е правилно изчислен и в границите по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Законодателят не изисква формулата за ГПР да е инкорпорирана в договора. По-нататък въззиваемият сочи, че в т.

8.9. от Рамковото споразумение, което е неразделна част от процесния договор е посочено, че ГПР включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи, /включително лихви, други преки или непреки разходи, договорно възнаграждение или такси от всякакъв вид/, произтичащи от усвояването на кредита. Изчисляването на първоначалния годишен процент се извършва въз основа на условията на Договора за кредит, в сила към момента на сключването му- В т. 8.10. са посочени допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР, а именно: договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен; всяка от страните ще 2 изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора за кредит и настоящото Рамково споразумение; няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на клиента.

Така въззиваемият счита, че ГПР е посочен в правилния размер, като в него са включени възнаградителната лихва и таксата за разглеждане, поради което намира въззивната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В отговора не са направени нови доказателствени искания.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.С писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба, моли да се отмени атакуваното с нея решение и да се постанови ново, с което да се уважи установителният иск. Няма нови искания, претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 449, 75 евро, представя списък, както и договор за правна защита и съдействие за оказване н абезплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Моли при определяне размера на възнаграждението съдът да има предвид както фактическата и правна сложност на делото, така и материалния интерес.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.3 от ГПК поддържа отговора, оспорва въззивната жалба, няма доказателствени искания. моли да се остави без уважение въззивната жалба, като се потвърди атакуваното с нея решение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е 3 валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Предявен е установителен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит.

Предмет на спора е валидността по смисъла на ЗПК на Договор за потребителски кредит № L312836 от 02.01.2023г., по силата на който ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК *******, е предоставило потребителски кредит на ищцата С. З. С. в размер на 850 лв. при лихвен процент 20 %,за срок от 24 месеца и ГПР 52%.

В договора е посочена обща сума на лихвите за периода – 182, 88 лв., както и дължима такса за разглеждане на кредита в размер на 234, 08 лв.

Така общата сума за заплащане, съгласно приложения погасителен план е в размер на 1 266, 96 лв., като всяка от месечните вноски включва част от главницата, лихвата и таксата.

Точката на противопоставяне между страните касае размера на ГПР, който според ищцата надвишава пет пъти основния лихвен процент, а ответникът твърди, че не е надхвърлен законоустановеният максимум.

Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в ДПК се посочва „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съгласно член 19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС РБ, към релевантния момент този размер е бил 10 %, а петкратният й размер - 50 %.

В случая, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР следва да бъде включена таксата за разглеждане на кредита, тъй като тя представлява „общ разход по кредита за потребителя“. Легалната дефиниция за него се намира в пар. 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

4

Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Следователно, при включване на тази такса и лихвата, ГПР по кредита от 850 лв. е в размер на 73, 14%, като за изчисляването му не са необходими специални познания и съдът е ползвал електронен калкулатор.

Посоченият в договора ГПР от 52 % е изчислен като таксата от 234, 08 лв. за разглеждане на кредита е прибавена към главницата, а после е включена и като общ разход по кредита, което противоречи на ЗПК и на определената в приложение № 1 методика за това.

Така, доколкото се установява, че действителният размер на ГПР по процесния ДПК е в размер на 73,14 % и надхвърля значително законоопределения максимум, то е налице нарушение на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК, се явява недействителен и кредитополучателят, съгласно чл. 23 от ЗПК следва да върне само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед казаното, установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново, с което атакуваният договор бъде признат за недействителен на горните основания.

На ищцата следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 454, 68 лв., равняващи се на 232, 47 евро, а разноските на ответника остават за негова сметка.

Отговорността за разноски за тази инстанция също следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе направените от него и 5 заплати на въззивницата такива в размер на 25 лв., равняващи се на 12, 78 евро внесена държавна такса, а на адвокат Н. Р. – възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в тази инстанция – възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА в размер, който съдът определя при съобразяване с вида и характера на спора, цената на иска, фактическата и правна сложност на спора и вложените процесуални усилия, на 150 евро.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 175/15.10.2025г. по гр.д. № 541/25 г. на НзРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 22 във вр. с чл. 19 ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК между С. З. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.

******* и "ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД с ЕИК *******, със седалище гр. *******, че Договор за потребителски кредит N° L312836 от 02.01.2023г. е недействителен.

ОСЪЖДА "Юте Кредит България" ЕООД, гр. София да заплати на С.

З. С. направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 232, 47 евро и за въззивното производство в размер на 12, 78 евро, а на адвокат Н. В. Р., на основание чл. 38 ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С.