Решение № 1393 от 02.11.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№

............/……………. 2022 година, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ при секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 970/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр.чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Й.А.Л. ***, ЕГН: **********, регистрирана като ЕТ „Й.Л.“, със седалище и адрес на управление: ул. „Студен кладенец“ № 33, вх.1, ет. 4, ап. 50, ЕИК: ****, срещу Национална агенция за приходите /НАП/, с която се претендират 1. Обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1886,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени за обжалване на Ревизионен акт /РА/ № Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 195/16.09.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, който РА е отменен като незаконосъобразен с Решение № 34/06.12.2021г. на Административен съд – гр. Русе, VIII състав, постановено по адм. д. № 598/2021г., 2. Законната лихва върху размера на обезщетението в размер на 30.07лв., изчислена от датата на окончателната отмяна на оспорения ревизионен акт /06.12.2021г./ до датата на предявяване на исковата претенция /01.02.2022г./. 3. Законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ищцата твърди, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, които да ангажират отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица вследствие на незаконосъобразни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица.

Навеждат се доводи, че е доказано наличието на претърпени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на горепосочения РА, както и обоснована причинно-следствена връзка между настъпилото отрицателно изменение на имуществото на ищцата и отменения като незаконосъобразен РА. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа изложеното в молбата, претендира присъждането на разноски по водене на процесното дело, за които представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Представя подробни съображения, обосноваващи основателността на така предявената молба, обективирани в писмени бележки.

Ответната страна – НАП София – чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П Н изразява становище за недопустимост, поради което моли да бъде оставен иска без разглеждане, а в условията на алтернативност претендира неоснователност на иска, като моли същият да бъде отхвърлен. Моли съда да постанови присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище, че искът е недопустим поради наличие на пречка по чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ. Излага съображения за неоснователност на иска, тъй като сторените разноски били вече присъдени с гореописаното решение на Административен съд – Русе. Моли да се отхвърли исковата претенция.

След запознаване с доказателствата, представени от страните, доводите и становищата на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001820007721-020-001/10.12.2020г. било възложено извършването на ревизия на Й.А.Л. за данък върху годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. и за втори период от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. Констатациите на ревизиращите органи били закрепени в Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001820007721-092-001/28.04.2021г., като срещу него не постъпило възражение от страна на ревизираното лице след връчването му.

Впоследствие бил издаден РА № Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г., с който на Й.Л. били установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви, а именно: за периода на 2014г. – главница 10 465 лв. и лихви 6548, 69 лв. и за периода на 2016г. – главница 362 лв. и лихви 152,96 лв. Актът бил оспорен от ревизираното лице чрез процесуалния му представител по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, който се произнесъл с Решение № 195/16.09.2021г., с което потвърдил изцяло РА.

След надлежно оспорване с Решение №

34/06.12.2021г. по адм. д. № 598/2021г. по описа на Административен съд – Русе процесният РА бил отменен изцяло.

Във връзка с осъщественото административно оспорване на РА ищецът е представил преписи от следните писмени доказателства: Договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско съдружие „Т , И , Н и съдружници“ от

05.07.2021г.; фактура № **********/02.08.2020г. на стойност 1866 лв., от които 1555 лв. данъчна основа и 311 лв. ДДС.; уведомление от Й.Л. за получена изготвена жалба; вносна бележка за преведена сума по сметка на адв. съдружие „Т , И , Н и съдружници“ в размер на 1866лв.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съставът на Административен съд –

Варна счита допустима предявената искова претенция. Същата е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за лихви, за които вреди се твърди, че са настъпили в резултат от издаването на незаконосъобразен административен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, а именно – ревизионен акт.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: 1.

Незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; 2.

Настъпила вреда; 3. Причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и практиката, „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. „Пряка последица“ се тълкува като директно въздействие върху правната сфера на увредения, иначе казано – увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе постановен незаконосъобразният административен акт или ако длъжностните лица са действали законосъобразно. Под „преки вреди“ се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В процесния случай се установи наличието на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, а именно - РА № Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г. , което покрива първата предпоставка на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е по конкретния казус и втората изискуема предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпила за ищцата вреда, състояща се в отрицателно изменение на имуществената й сфера, дължаща се на разходване на средства за ангажиране на адвокатска защита по оспорването на незаконосъобразния административен акт. Доказателства от ищцовата страна са представени по делото, които удостоверяват сторените разходи в размер на 1866лв именно във връзка с оспорването по административен ред на РА № Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г.

Настоящата инстанция счита, че е налице и третата предпоставка по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Причинно-следствената връзка е пряка и непосредствена, тъй като ангажирането на адвокатска помощ е предизвикано от поведението на ответната страна с издаването на впоследствие обявен за незаконосъобразен РА. До настъпването на имуществената вреда в сферата на ищцата не би се достигнало, ако не бе постановен незаконосъобразният акт, което допълва фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно константната съдебна практика, в законодателството липсва процесуален ред, по който страната в производството по оспорване на административен акт по административен ред, в процесния случай РА, може да претендира направените разходи по повод оспорването така, както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното оспорване на РА по чл. 161 от ДОПК. Според §2 от ДР на ДОПК за неуредените въпроси в кодекса се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК също не е уреден въпросът с разноските в административното производство, като не е засегнат в глава Шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. При липсата на друг процесуален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В процесния случай, както се посочи, е установена по делото отмяната на издаден РА, която отмяна е настъпила след успешно оспорване от страна на ищцата. В развилото се пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП производство по обжалване на ревизионния акт се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, тъй като било заплатено на адвокат да изготви жалба срещу РА. Така стореният разход се явява имуществена вреда за ищцата, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт и е непосредствена последица от него, доколкото ищцата не би търсила и заплатила адвокатски хонорар, ако срещу нея не бе издаден оспорения пред административния орган РА. В допълнение на изложеното и независимо, че защитата в административното производство по ДОПК не е задължителна, следва да се отбележи и изричното разрешение, закрепено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегии, според което адвокатската защита е конституционно закрепена и законово регламентирана в Закона за адвокатурата, поради което заплащането на хонорар се явява имуществена вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в имуществото на ищцата. Видно от данните по делото и правилата на логиката, ищцата не би потърсила адвокатска защита, ако не бе налице незаконосъобразен РА, който установява данъчни задължения за горепосочените периоди и което е против законните й интереси. В процесния случай е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен РА. В същото време, обжалването на РА пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е задължителна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на основание чл. 156, ал.1 от ДОПК, поради което е логически и житейски обосновано ангажирането на професионална защита, каквато е адвокатската. С оглед гореизложеното, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Съдът намира, че искът е доказан по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по административно оспорване на незаконосъобразен РА, издаден против ищцата, доколкото в чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c54274cd-63e9-434c-8803-17f7d5ce880a