Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1292 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1357/2024
Вид
Решение № 1292
Подписан
01.10.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Жаклин Комитова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.2, изр. трето · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 38 · Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20241100901357 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР.

ГЛАВА XXI ОТ ГПК.

Образувано е по жалба с per. № 20240626153023, подадена от „Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в Република България, гр. София, п.к. ****, район „Подуяне“, ул. ****, чрез адв. Ж. В. М., личен номер от Единен регистър на адвокатите при Висш адвокатски съвет № 1000788410, със служебен адрес: гр. София 1000, район „Средец”, бул. ****, против ОТКАЗ № 20240613133942-3/19.06.2024 г., постановен по Заявление Б7 с вх. № 20240613133942/13.06.2024 г., подадено по партидата на „Д.Б.“ ЕООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ТРРЮЛНЦ“)

Жалбоподателят счита отказа за неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че същият противоречи на материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка е посочено, че с процесното Заявление Дружеството е заявено първоначално вписване на обстоятелства относно действителните собственици на Дружеството на основание чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, посредством подадена нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП от законния представител (управител) на Дружеството А. М. К.. Заявлението е трето по ред подадено от Дружеството, доколкото ДЛР при ТРРЮЛНЦ е постановило отказ по предходните заявления, подадени от Дружеството на 02.04.2024 г. и на 13.05.2024 г.

Сочи се, че с оглед мотивите на предходен отказ с настоящото Заявление Дружеството е заявило за вписване обстоятелства относно действителния си собственик, като е предоставило нова нотариално заверена декларация по чл.

63, ал. 4 от ЗМИП, в която е декларирано, че действителните собственици 1 физически лица на Дружеството са Н. Д. и Я.Д., като всеки от тях притежава по 50% от акциите в Х.Ф. ИНТЛ, което дружество е едноличен собственик на капитала на Едноличния собственик на Дружеството; юридическото лице, упражняващо пряк контрол, а именно: Едноличният собственик „Х.Е.Л.“, както и неговите законни представители; и юридическото лице, упражняващо непряк контрол - Х.Ф. ИНТЛ; както и законните представители на това дружество.

Според жалбоподателя съм Заявлението са приложени документи, които удостоверяват и доказват съществуването на посочените в декларацията дружества, както и техните законни представители, всички в предписаната форма съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ,

Твърди се, че в изпълнение чл. 63, ал. 5 от ЗМИП Дружеството е предоставило документ, от който да може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, са лица, посочени в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на ЗМИП , а именно Декларация на директорите на „Х.Е.Л.“ като едноличен собственик на капитала на Дружеството-Заявител. Сочи се, че декларацията е подписана от законните представители на Едноличния собственик, които са видни от представеното извлечение от Регистъра на дружествата на Ирландия. Документът е актуален и свидетелстващ за посочените в него данни и Дружеството не следва да предоставя други документи.

Жалбоподателят, счита, че ДЛР неоснователно и в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП не приема приложената Декларация на директорите, която е предоставена в съответствие и в изпълнение на изискването по чл. 63, ал. 5 от ЗМИП още с подаване на Заявлението.

Също така, макар в Отказа да не е изрично посочено, в Указания 1 и Указания 2 на ДЛР са изискани документи, позволяващи проследяването на веригата на собственост между юридическите лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол, и заявените като действителни собственици физически лица. Това изискване не намира основание в приложимия закон, като нито разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП предвижда доказване на веригата на собственост в корпоративната структура на Дружеството (и то с официлни документи), нито изисква някакви допълнителни документи относно юридическите лица, упражняващи пряк или косвен контрол. В Указания 1 е посочено, че с помощта на подобни документи следвало да се формира извод, че действителният собственик на Дружеството се определя по реда на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, което в случая не е приложимо.

Жалбоподателят сочи и необоснованост, като твърди, в ЗМИП и в Наредбата няма изискване за определена форма, в която да бъдат документите, предоставени в изпълнение на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП към заявление Б.

Според жалбоподателя ДЛР е превишило правомощията си, поставяйки неприложими изисквания. Същото не е правомощено да проверява, а още помалко, да изисква точно определени документи относно дружества, които не са регистрирани в България и за които е приложимо правото на друга държава, в това число да посочва с какъв вид документ следва да бъдат удостоверени конкретни обстоятелства, както и да коментира и/или предписва какво да бъде съдържанието на представените удостоверения за актуално

2 състояние/извлечения от чуждите регистри, както е направило ДЛР в Указания 1.

Жабоподателят сочи и нарушение на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ , като твърди, че ДЛР е нарушило и задължението си за предоставяне на ясни и точни указания за отстраняване на нередовности в Заявлението, предвидено в чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Указанията, дадени от ДЛР по Заявлението могат да бъдат определени като неоснователни, непоследователни и неприложими към случая;

Иска се постановяване на Решение с което да бъде отменен като незаконосъобразен отказ рег. № 20240613133942-3/19.06.2024r., както и да се укаже на АВ да извърши исканото вписване.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, чрез Д.М. - главен юрисконсулт в отдел АМО, с пълномощно per. № РД-01-252/30.04.2023 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, е депозирала писмен Отговор. Споделяйки мотивите на ДЛР, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалба с per. № 20240626153023, подадена от „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК **** срещу ОТКАЗ № 202406131339423/19.06.2024 г. на ДЛР при АВ, както и да бъде потвърден като правилен и законосъобразен обжалвания отказ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай на претендирани разноски от жалбоподателя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Регистърното производство е инициирано по Заявление обр. Б7 с per.

№ 20240613133942/13.06.2024 г.

Към Заявлението се приложени: Нотариално заверена Декларация по чл.

63, ал. 4 ЗМИП; Извлечение от Регистъра на дружествата на Ирландия с апостил и Удостоверение за регистрация на „Х.Е.Л.“; Извлечение от Търговския и дружествен регистър на Люксембург относно „Х.Ф. ИНГЛ";

Удостоверение за актуално състояние_Х.Ф. ИНТТГ с апостил; Декларация на директорите на „Х.Е.Л.“; Декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; документ за платена държавна такса;.

На 14.06.2024 г., след извършена проверка, на Заявителя са дадени УКАЗАНИЯ № 20240613133942/14.06.2024 г. да представи документи от които да се направи съответната проверка до досигане на физическото лице, което да е действителен собственик на дужеството - заявител.

Становище по горните Указания № 20240613133942/14.06.2024 г. по Заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, заявителят е развил в приложени по преписката Обяснителни бележки;

На 19.06.2024 г., предвид обстоятелството, че изпълнение на предходни указания заявителят представя обяснителна записка с аргументи срещу изискването за представяне на указаните документи, на основание чл.22, ал.5 от

ЗТРРЮЛНЦ,

ДЛР е дало повторни указния №

20240613133942/14.06.2024 г. на заявителя да представи документи, позволяващи проследяването на веригата на собственост между юридическите лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол и 3 заявените като действителни собственици физически лица.

Във връзка с горните указания, на 19.06.2024 г. от страна на Заявителя са постъпили обяснителни бележки, в които е заявено, че се поддържа вече отбелязано в предходните такива.

На 19.06.2024 г., поради неизпълнение на дадените указания, на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 5, изр. посл. от ЗТРРЮЛНЦ е постановен ОТКАЗ № 20240613133942-3/19.06.2024 г.

Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп № 20240613133942-3/19.06.2024r, постановен по Заявление обр. Б7 с per. № 20240613133942/13.06.2024 г. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. peг. № 20240626153023;

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е насочена против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ); подадена е от лице, което има правен интерес в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

В случая, регистърното производство е инициирано по Заявление по образец Б7 с вх. per. № 20240613133942/13.06.2024 г. за вписване обстоятелства във връзка с изискванията на ЗМИП по партидата на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ****,

За да бъдат вписани или обявени в Търговския регистър съответните 4 обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката на условията по чл.21 ЗТРЮЛНЦ се извършва на база представените документи.

Видно от данните по регистърната преписка, към процесното заявление Б7 е приложена Декларация. по чл. 63, ал. 1 ЗМИП и чл. 38 ППЗМИП с нотариална заверка на подписа, в която: за действителен собственик са отразени - Н. Д. и Я.Д., като всеки от тях притежава по 50% от акциите в Х.Ф. ИНТЛ; за юридическо лице /правно образование/, чрез което пряко се упражнява контрол, е посочено дружеството „Х.Е.Л.“, както и законните представители на това дружество. за юридическо лице /правно образование/, чрез което непряко се упражнява контрол, е посочено дружеството Х.Ф. ИНТЛ; както и законните представители на това дружество.

Задълженията за разкриване и обявяване на действителните собственици на юридическите лица и на контролиращите ги юридически лица или други правни образования са административни и са въведени чрез Закон за мерките срещу изпирането на пари. Актуалната за периода нормативна уредба, сочи, че през месец август 2023г., Народното събрание е приело изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари („ЗМИП“), с които се въвеждат допълнителни мерки с цел подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство срещу изпирането на пари и фиН.рането на тероризма с европейското, както и въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. Измененията в закона са обнародвани в ДВ бр.60 от 14.07.2023 г., като по-голямата част от тях са влизли в сила, считано от 14.07.2023 г. С част от измененията и допълненията в проекта се цели разширяване на обхвата на лицата, подлежащи на идентификация.