Решение № 3743 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3743 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110202347 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332008875/07.05.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на В. В. Е., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 119, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че водачът е забелязал пешеходеца, но е пропуснал същия и е преминал едва след като пешеходецът е пресякъл пътното платно. Иска се отмяната му като се оспорва фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с процесуалния си представител в лицето на адв. И. В.. Последният поддържа подадената въззивна жалба и аргументите в нея. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище по същество се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразни. Обективирана е и претенция за разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.04.2025 г., около 07:40 ч., жалбоподателят Е. управлявал лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр. София, по ул. „Хайдут Сидер“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Божурище“. Тойо бил сам в автомобила. Наближавайки пешеходна пътека на кръстовището в близост до № 8, означена с маркировка М 8.1 и пътен знак Д17, водачът не пропуснал преминаващ по пешеходната пътека пешеходец. Действията на Е. били забелязани от полицейските служители Г. П. и А. В.,, които му съставили АУАН за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332008875/07.05.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на В. В. Е., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 119, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро).

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. В. и Г. П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелите са преки очевидци на извършеното от водача нарушение.

Твърденията в жалбата, че водачът е пропуснал пешеходците, не са доказани по никакъв начин, като те се опровергават от показанията на полицейските служители, които макар да нямат напълно ясен и конкретен спомен, заявиха пред съдебния състав, че лично са видели обстоятелствата, отразени в АУАН. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“

Съдът намира, че в случая е налице доказаност на административното нарушение, защото от показанията на полицейските служители се установява, че е имало пресичащи пешеходци на пешеходната пътека в момента, в който Е. е преминавал по пешеходната пътека и не ги е пропуснал да преминат. Ето защо, съдът намира, че като не е пропуснал пресичащите да преминат по пешеходната пътека, жалбоподателят е извършил процесното нарушение.

Последното е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е имал възможност да види преминаващите пешеходци, но съзнателно не ги е пропуснал да преминат с предимство по пешеходната пътека.

Наказанието глоба, определено на Илиев, е точно фиксирано в закона като размер (към момента на нарушението е бил 100 лева), поради което за съда не съществува възможност да го ревизира.

В заключение съдът намира, че процесното нарушение има типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения, предмет на регулация с нормата на чл.

119, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че в процесния случай е осъществено маловажно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, то е осъществено буквално пред очите на полицейския патрул, което говори за демонстрация на безнаказаност и демонстриране на незачитане на правилата на ЗДвП.

С оглед горните изводи, съдът намира, че НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Доколкото са претендирани разноски от въззиваемата страна, то съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

3

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 25-4332-008875/07.05.2025 г., издадено от началник група към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на В. В. Е., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от същия закон, е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева (51,23 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. В. Е., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4