Решение № 10013 от 13.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10013

Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ЧАВДАР ПЕТРОВ ГРОШЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180700600 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, предявена от Д. И. Д., чрез адвокат Н. Д., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че в периодите от 02.10.20224 г. до момент на подаване на исковата молба, 18.03.2025 г., ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. В затворническата килия, в която е пребивавал - стая 59, площта не е надвишавала 3 кв.м. Посещенията от лекар са осъществявани само веднъж седмично, като не са били правени редовни изследвания на ищеца. Имало мишки, хлебарки, както и котки. От многобройните котки получил конюктивид. Не са били предоставяни условия за пране и сушене на прането, поради това се извършвало в кофи, а простирането се извършвало в стаите, което образувало мухъл. Ищецът твърди, че е работел, но е спрян от работа без видима причина за това. При постъпването му в затвора, ищецът твърди че не е прегледан, както и че не му се предоставят необходимите лекарства за двете хронични заболявания, които има, както и че вследствие на котките е получил конюктивид. Твърди се, че няма баня и тоалетна в коридора, а общата баня се намира навън, като същата е в лошо състояние, липсвала и тоалетна на мястото където е карето, поради което през този един час, не можел да използва такава. Твърди, че е претърпял неудобства и в резултат на това, че помещението, в което е настанен е за пушачи, а той е непушач. На 12.02.2025 сутринта, ищецът бил поканен от служители на затвора в стая, където бил пребит, по-късно през деня е бил заведен в медицинския център на затвора, където му е отказано да му се издаде документ за състоянието му и му е отказано лечение. Няколко дни по-късно бил заведен на преглед в съдебна медицина.

С молба вх.№ 9029/30.05.2025г. е направено допълнение към обстоятелствената част на исковата молба, прието за съвместно разглеждане в настоящото производство с протоколно определение от 23.06.2025г. Твърди се, че вреди за ищеца са настъпили и в резултат на неглижиране на правото му на вероизповедание, изразяващо се в многократен отказ на достъп до свещеник, липса на служби, липса на възможност да запали свещ, невъзможност да погледне осветена икона, да чете требник, да пречисти тялото си с нафора, тамян и да разговаря с православен свещеник. Твърди категорично да му са отказвани християнски треби по седмичен график. Излага обстоятелства и за това, че през месец декември 2024г. бил вербуван даприсъства на коледен концерт, на който го принудили да слуша проповедници адвентисти и протестанти. Карали ги да пеят сектантски песнопения. В началото на 2025г. отново бил принуден да присъства на проповед и песнопения на Евангелската църква. Твърди, че на информационното табло на V пост липсва информация за възможността за персонално вероизповедание.

В резултат на гореописаните условия и действия ищецът твърди, че изпитал неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение. Внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск за живота и здравето му.

При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 02.10.2024 г до датата на предявяване на исковата молба 18.03.2025 г., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, както и държавна такса в размер на 10 лв.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, чрез юрисконсулт Ч., оспорва предявените искове. Възразява се, че не са налице доказателства за търпени вреди, че не са конкретизирани твърдените обстоятелства, действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са причинени вреди. Твърди се, че условията за ищеца са били такива, каквито са и за останалите затворници. Твърди се, че на ищеца е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна. Твърди, че от страна на администрацията са изпълнени всички задължения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства, намира за установено следното:

От справка на лист 25 от делото се установява, че ищецът е постъпил в Затвор Пловдив на 31.05.2024г. и е там и към датата на предявяване на исковата молба.

1. За времето от 02.10.2024г. до 05.03.2025г. ищецът е бил настанен на пост № 5, стая № 59 за непушачи с размери на помещението 26,64 кв.м. с два отваряеми прозореца и санитарен възел 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец.

На 06.03.2025г. до датата на предявяване на исковата молба ищецът е настанен в стая № 54 с площ 25,51кв.м., със санитарен възер 2,42кв.м. и два отваряеми прозореца.

Видно от справката е, че с изключение на периодите, в които в помещенията са били настанени 6 лица – общо 22 дни от исковия период, през цялото останало време ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода при условия на пренаселеност с предоставена му жилищна площ под 4 кв.м. общо за 145 дни. Като взима предвид служебно известното на съда решение по адм.д.№ 2144/2024г. на ПАС в което производство е разглеждана претенция за период до 02.10.2024г., съдът приема, че претенцията на ищеца е за времето от 03.10.2024г., което е въпрос не на недопустимост на претенцията в съвпадащия един ден, а на броене на дни и дати, и приспада още един ден или общо 144 дни пренаселеност. Допуснато е нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС.

2. Не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. По отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че на л. св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

3. Във връзка с твърденията за липса на санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да минават през двора по хавлии, работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна:

Липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л. св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л. св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, включително и от разпитаните свидетели, да са налице пречки при нужда да се получи съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Все в тази насока следва да се посочи, че от представената справка се установява, че има разположена тоалетна между Пети и Шести пост, която се ползва от лишените от свобода по време на провеждане на престой на открито, поради което и не могат да бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че такава липсвала.

Относно твърдението, че при къпане следва да се преминава през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на лишените от свобода през двора, но в посочената по-горе справка изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал.

4. От представените протоколи за ДДД обработка се установява, че такава е извършвана в месеците октомври, ноември 2024г.,януари и април 2025г. Действително, според показанията на свидетеля А. Г., в помещенията е имало дървеници и хлебарки, но очевидно е, че от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация.

По отношение присъствието на котки, не се установява как и защо има котки и причинноследствена връзка на присъствието им в затвора с действия или бездействия на ответната администрация.

Вероятно хигиената действително е била лоша и е лоша, но същата се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение. Същото се отнася и до влагата и мухъла в резултат на решение на самите затворници да простират в помещенията си. От страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Отделно от това отново в посочената по-горе справка се сочи, че пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание. Установява се също така и че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост.

5. Установява се от показанията на същия свидетел, че в помещение № 59 се е пушело, което е в нарушение на чл.21,ал.4 от ППЗИНЗС. Ищецът твърди, а и се установява от събраните гласни доказателствени средства, включително и показанията на свидетелката Й. П. М., с която ищецът живее на съпружески начала, че същият е непушач. Обстоятелството, че ищецът е закупувал цигари според представените справки от страна на ответника, не означава, че ищецът пуши, а и право на лишеният от свобода е да бъде настанен в помещение за непушачи независимо от това дали пуши или не. С оглед на това се обосновава извод, че администрацията на затвора Пловдив е проявила незаконосъобразно бездействие, вследствие на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, при престоя му в спално помещение № 59, в което се е пушело, в нарушение на забраната за пушене, същото се констатира и през периода в който е бил устроен на работа. Настаняването на непушач, в помещение с пушачи, в което се пуши, независимо от наличието на прозорци за проветряване, съдът намира, че води до сериозни неудобства за ищеца, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Презумираните неимуществени вреди следват от установеното бездействие на ответника за изпълнението на задълженията му по осигуряване на спазването на забраната за пушене в спалното помещение. Видно от справката за настаняване, нарушението е за целия период, в който ищецът е бил в помещение № 59 или общо 153 дни без съвпадащия 02.10.2024 г./вж.т.1/ 6. Относно медицинското обслужване, не се констатират пропуски и неглижиране нуждите на ищеца. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). В този смисъл, възраженията в насока за некомпетентност на лекари, за нарушения на добрата медицинска практика, няма как да обосноват основателност на претенциите, насочени срещу ответника ГДИН.