Решение № 198 от 29.04.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Дупница, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510102490 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЕЛ. К. Л., ЕГН: **********, адрес: ***, е предявила срещу Т. К. Г. , ЕГН:

**********, и ЛЮБ. Г. Г. , ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК.

Ищцата твърди, че с ответницата Т. К. Г. са наследници по закон (дъщери) на С. С.

Л., бивш жител на с. ., починала на 11.05.2017г. Вторият ответник е съпруг на Т.Г., като бракът им е сключен на 03.06.1984г.

Приживе С. Л. била собственик, на основание давностно владение и наследство от сина си Й. К. Л., починал на 18.12.2005г., на следния недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор *** /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет, точка, петстотин и четири, точка, триста петдесет и едно, точка, едно/, със застроена площ от 63 кв.м. /шестдесет и три квадратни метра/, брой етажи 2 /два/, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от мазе, жилищен етаж и таван, съгласно КК и КР на с.

Крайници, община Дупница, обл. Кюстендил, ЕКАТТЕ 39339 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет/, одобрени със заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г на ИД на АГКК, с административен адрес: ***, ведно с прилежащите към сградата 470/600 ид. ч.

/четиристотин и седемдесет върху шестстотин идеални части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет, точка, петстотин и четири, точка, триста петдесет и едно/, в който е изградена сградата, който имот е с площ от 600 кв.м /шестстотин квадратни метра/, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 785 1

/седемстотин осемдесет и пет/, кв. 75 /седемдесет и пет/, парцел XIV /четиринадесети/ при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, 39339

504 350, който поземлен имот е идентичен с УПИ пл. № 785, за който е отреден парцел ХІV, кв. 75 по регулационния план на с. Крайници, общ. Дупница, одобрен със заповед № 3695 от 03.10.1974 г., изменена със Заповед № 724/09.05.1983г., ведно с всички трайни подобрения и приращения към парцела.

На 10.05.2017г. от Нотариус Д. Г., с peг. № 518 на НК, район на действие ДРС, е заверен подпис с peг. № 3983 и съдържание с peг. № 3984, том I акт № 144 на пълномощно, с което в полза на ответницата Т.Г. са предоставени права от С. Л., упълномощеното лице да се разпореди с описаният по-горе недвижим имот, като го продаде сама на себе си и запази за прехвърлителя правото на ползване. Въз основа на пълномощното на 11.05.2017г. е извършено прехвърляне на имота, за което е съставен Нотариален акт № 137, том I, peг. № 4032, дело № 117 от 11.05.2017г. по описа на Нотариус Г. с peг. № 518 в НК, район на действие ДРС. Понеже сделката е възмездна и е сключена по време на брака на двамата ответници - Т.Г. и Л.Г., имотът бил придобит от тях в режим на СИО.

С. Л. починала в деня на прехвърлителната сделка. Ищцата предявила иск за обявяване нищожността на сделката по отношение на нея, като собственик на 1/2 ид.ч. от имота по наследство от С. Л.. С влязло в сила Решение № 316 от 22.06.2018г., постановено по гр.д. № 2036/2017г. на ДРС, била прогласена нищожността на договора за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 137, том I, рег.№4032, дело № 117 от 11.05.2017 г. на Нотариус Г. по отношение на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от имота.

Предвид горното към настоящия момент съсобственици на имота са страните по делото, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищцата, придобита по наследство от С. Л. и 1/2 ид.ч. общо за ответниците, придобита от тях на основание покупко-продажба, в режим на СИО.

Страните не могат да стигнат до доброволно уреждане на спора, поради което за ищцата възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция за делба на процесния недвижим имот. Освен това поканила ответниците да й предоставят за реално ползване половината от имота, но и към момента те го ползват целя, лишавайки я от достъп до него.

С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописания недвижими имот, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. общо за ответниците, а също така, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да постанови ответниците да й заплащат сума в размер на 50.00 лв. месечно срещу ползването на половината от имота, до окончателното извършване на делбата.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, които изразяват становище за основателност на предявения иск за делба на описания имот, но оспорват искането на ответницата да й заплащат сума в размер на 50.00 лв. месечно срещу ползването на половината от имота. Оспорват твърдението на ищцата, че възпрепятстват ползването на собствената й част от процесния имот. Твърдят, че след 2 отправената от нея нотариална покана, на 04.10.2021г. се явили в кантората на нотариус С.

С., където предали на ищцата ключовете за достъп до дворното място и сградата.

Съдът като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото Удостоверение за наследници изх. № 74/18.05.2017г. и Удостоверение за наследници изх. № 75/18.05.2017г., издадени от кметство с. Крайници, общ. Дупница, че ищцата и ответницата Т. К. Г. са наследници по закон от първа степен (дъщери) на С. С. Л., ЕГН:

**********, починала на 11.05.2017г., Акт за смърт № 9/12.05.2017г., съставен в с.

Крайници, общ. Дупница, която от своя страна е наследник по закон на починалия си син Й.

К. Л., починал на 18.12.2005г.

Не е спорно, а се установява и от приетия като доказателство Нотариален акт за недвижим имот, придобит по давностно владение № 125, том ІV, дело № 1308/1982г. по описа на РС-Станке Димитров, че приживе С. Л. и синът й Й. Л., са били съсобственици на процесния недвижим имот.

С Нотариален акт № 137, том I, peг. № 4032, дело № 117 от 11.05.2017г. по описа на Нотариус Г. с peг. № 518 в НК, район на действие ДРС, собствеността върху процесният имот е прехвърлена от С. Л. на ответницата Т.Г., по време на брака й с ответника Л.Г.. При изповядване на сделката приобретателят Т.Г. е действала като пълномощник на прехвърлителя С. Л., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.05.2017г. с peг. № 3983 и съдържание с peг. № 3984, том I акт № 144 по описа на Нотариус Д. Г..

Видно от Удостоверение за граждански брак от 21.10.2017г., ЛЮБ. Г. Г. и Т.К. Л. са сключили граждански брак на 03.06.1984г. в гр. Дупница.

С влязло в сила Решение № 316 от 22.06.2018г., постановено по гр.д. № 2036/2017г. на ДРС, е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 137, том I, рег.№ 4032, дело № 117 от 11.05.2017г. на нотариус Г., по отношение на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от имота.

По делото е приета като доказателство Нотариална покана № 145, том І, рег. № 4345/20.08.2021г. по описа на нотариус С. С., с която Е.Л. е поканила Т.Г. да й предаде ключовете от за достъп до дворното място и сградата, както и да й предостави възможност за реално ползване на половината от съсобствения им имот. Поканата е връчена на ответницата на 29.09.2021г.

По делото е приета като доказателство и Нотариална покана № 168, том І, рег. № 5143/04.10.2021г. по описа на нотариус С. С., представляваща отговор на гореописаната покана, с която Т.Г. е отговорила на Е.Л., че не съществуват пречки за ползване на имота, както и са предадени два броя ключа от същия. Отговорът, ведно с ключовете, е връчена на ищцата на 05.10.2021г.

По делото е приета като доказателство и преписка вх. № 4295/2021г. по описа на РП3 Кюстендил, ТО-гр. Дупница, образувана по жалба на Е.Л., по повод възникнали спорове между съсобствениците за ползването на имота и завършила с Постановление от 10.02.2022г. на прокурор от при РП-Кюстендил, за отказ да се образува досъдебно производство.

По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че средномесечния пазарен наем за процесния недвижим имот е в размер на 100.00 лв., респ. за 1/2 от него-в размер на 50.00 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. И. Я. и Б. И. Б..

Свидетелката Я., която е съседка на имота, дава показания, че вратата на двора на процесния имот не се заключва, а самият имот не се ползва от много време-от както починала майката на ищцата и ответницата. Свидетелката ходи в имота, за да храни кучето, което се намира в двора и да му дава вода. Влиза свободно през дворната врата, същата не е заключена. Влиза свободно и в къщата, която също не е заключена, за да налива вода за кучето. Освен нея, съпругът й също ходи в имота, за да храни и пои кучето, като също влиза безпрепятствено.

Свидетелят Б. дава показания, че е посещавал имота два пъти, заедно със сина на ищцата Е. Л.. През м. октомври 2021г. двамата ходили в имота, като първо отишли при нотариус в гр. Дупница, за да вземат ключовете. Оказало се, обаче, че нито един от двата ключа, които взели, не отваря дворната врата. Имотът бил ограден с ограда и мрежа, не може да се влезе от другаде, освен през металната врата, която не се отключвала с взетите ключове. Свидетелят отново ходил в имота през м. декември 2021г., за да нахрани кучето, по молба на сина на ищцата. Отново обаче вратата била заключена, затова свидетелят пъхнал храната за кучето под нея.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С 4 оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че към настоящия момент страните са съсобственици на процесния имот, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищцата, придобита по наследство от С. Л. и 1/2 ид.ч. общо за ответниците, придобита от тях на основание покупко-продажба от С. Л., в режим на СИО.

Спорно по делото е обстоятелството дали ответниците следва да заплащат на ищцата сума в размер на 50.00 лв. месечно срещу ползването на нейната половината от имота, до окончателното извършване на делбата.

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал.