Определение № 551 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20268003900274 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

„СКОРПИО“ ЕООД обжалва като неправилно Определение № 265/08.10.2025 г. по ч.т.д. № 144/2025 г. на АС-Велико Търново, с което е отхвърлена молбата му за правна помощ за приподписване на частна касационна жалба. Излага съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл. 95 ГПК спрямо търговските дружества, позовавайки се на практика на ЕСПЧ относно правото на достъп до съд и на справедлив процес.

Заявява, че не е в трудово правоотношение с юрисконсулт и че не може да заплати необходимата адвокатска услуга, тъй като банковите му сметки са запорирани.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 95, ал. 5 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

С Определение № 184/08.04.2025 г. по т.д. № 139/2024 г. на ОС-Плевен е отхвърлено искането на „СКОРПИО“ ЕООД да бъде освободено от задължение за плащане на държавна такса за разглеждане на частната му жалба срещу отказ за конституиране на помагач по предявените срещу него от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове по чл. 422 ГПК. Актът е обжалван и с Определение № 157/26.06.2025 г. по в.ч.т.д. № 144/2025 г. на АС-Велико Търново е потвърден. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба, подписана от законния представител на жалбоподателя.

Във връзка с дадено от администриращия съд указание за приподписване на жалбата от адвокат/юрисконсулт, „СКОРПИО“ ЕООД е отправило искане за предоставяне на правна помощ, позовавайки се на КПЧОС, практиката на ЕСПЧ, особената тежест на процесния казус и липсата на назначен на работа юрисконсулт.

Молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Съдът е счел, че няма 1 непреодолимо препятствие пред молителя да защити легитимните си цели без оказване на помощта. Аргументирал се е с липсата на доказателства за финансовото му състояние, с правноорганизационната му форма на търговско дружество и с данните за размера на вписания му капитал, съотнесен към евентуалния разход за адвокатска услуга за приподписване на частна жалба.

Определението е правилно.

Независимо от разпоредбата на чл. 5 ЗПП, според която безплатна правна помощ се предоставя на физически лица, практиката на ВКС, позовавайки се на чл. 47 от ХОПЕС и тълкуването му, дадено от СЕС, не изключва принципната възможност юридически лица също да получат такава.

Сред изведените по тълкувателен път критерии (решения на СЕС по дело С279/09 и С-156/12), които следва да се съобразят при преценка на правото на дружество да бъде правно подпомогнато за сметка на държавния бюджет, са предметът на спора, вероятната основателност на претендираното от молителя право, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото материално или процесуално право, видът на юридическото лице (търговец или с нестопанска цел), финансовите му възможности, а ако е търговско дружество - правноорганизационната му форма (капиталово или персонално) и финансовото състояние на неговите съдружници/акционери. Целта е да се установи дали без помощта молителят би могъл ефективно да защити позицията си, но като се съобрази, че правото на достъп до съд не е абсолютно и че гарантирането му не трябва да нарушава разумната пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.

При отчитане на горепосочените критерии не може да бъде направен поддържаният от жалбоподателя извод, че защитата му би била ограничена, ако не му бъде предоставена правна помощ. На първо място, молителят не е доказал нуждата от възлагане на адвокатската услуга на трето лице (напр. чрез справка от НАП, от която да се установи верността на твърдението, че няма действащ договор с юрисконсулт), а на следващо място, недоказана е и невъзможността му сам да заплати такава услуга - касае се за капиталово търговско дружество с вписан капитал 20 451,68 евро, за чието актуално финансово състояние не са представени доказателства. Според последния обявен годишен финансов отчет за 2024 г. молителят има средства по банкови сметки, а доказателства за тяхното запориране също не са ангажирани. Наред с това не е декларирано имущественото състояние на едноличния му собственик, нито са доказани актуалните му доходи.

Ето защо, без да се отрича възможността молителят като търговско дружество да получи правна помощ, ако докаже предпоставките за това, в случая обжалваният акт е правилен, тъй като доказателства не са ангажирани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265/08.10.2025 г. по ч.т.д. № 144/2025 г. на АС-Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3