Определение № 1813 от 17.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1813 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500713 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 220, изр. 2 ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба вх. № 3858 от 12.06.2026 г., подадена от Л. Х. А., с която се обжалва Определение № 372 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д. № 654/26 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за конституирането й като трето лице-помагач на страната на ответника.

Жалбоподателката поддържа, че за нея е налице правен интерес от участие по делото в качеството й на трето лице-помагач, доколкото страните по настоящото дело са сключили симулативен предварителен договор, който е антидатиран и има за цел единствено да накърни нейните интереси. От своя страна излага, че също има сключен предварителен договор с ответника, като е предявила иск в отделно производство за обявяването му за окончателен, по което е образувано и висящо гр.д. № 585/2026 г. на Софийски окръжен съд.

Моли съда да отмени постановеното определение, и да постанови друго с което да я конституира като трето лице-помагач на страната на ответника.

Препис от частната жалба не е бил изпращан на страните по делото, доколкото все още по същото не е конституиран ответник.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна срещу обжалваем съдебен акт, съобразно изричната разпоредба на чл. 220 ГПК.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 654/26 г. на Районен съд – Самоков е образувано по подадена искова молба на Е. Х. Т., с която срещу Х. Г. Т. е 1 предявен иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор от 22.12.2025 г., по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Самоков, незастроен, с площ 98 кв.м.

Преди изпращане на препис от исковата молба на ответника на осн. чл.

131 ГПК, доколкото последната, според съда е страдала от нередовности, по делото е депозирана молба от Л. Х. А. с искане на осн. 218 ГПК да встъпи по делото като трето лице-помагач на страната на ответника Х. Г. Т.. В молбата си последната е посочила, че има правен интерес от встъпването, тъй като самата тя има сключен с ответника предварителен договор за същия недвижим имот, който също е поискала да бъде обявен за окончателен в отделно производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С горните аргументи е посочила, че за нея е налице правен интерес да встъпи в настоящият процес, за да докаже собствените си права, като оспори сключения между страните по настоящото дело предварителен договор.

С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е отхвърлил молбата на Л. Х. А. за конституирането й като трето лице-помагач на страната на ответника, като е приел, че за последната не е налице правен интерес от встъпването, доколкото твърди самостоятелни права срещу ответника. Същата според съда има качеството на конкурентен взискател, а не на подпомагаща страна.

На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд се е произнесъл преждевременно по депозираната молба с правно осн. чл. 218 ГПК, доколкото не е администрирал същата, като изпрати препис на останалите страни в производството, а и е пристъпил към разглеждането й преди да има конституиран ответник по делото, на когото именно иска да помага депозиралата молбата Л. Х. А.. Независимо от горното обаче, доколкото съдът е достигнал до извод за неоснователност на молбата, който се споделя и от настоящия състав, то е безпредметно да бъде отменено определението и да бъде върнато делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото по съществото си определението е правилно.

По см. на чл. 218 ГПК встъпването на подпомагаща страна, или допълнително встъпване е участието на трето лице в чужд исков процес с цел да се издейства благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото лице в защита на своя интерес помага. Допълнителното встъпване е средство за защита на правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия процес.

Правният интерес от встъпване или привличане на трето лице-помагач се обуславя от обстоятелството дали е налице общ факт в материалните правоотношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за да се 2 издейства благоприятен изход в процеса за подпомаганата страна (арг. чл. 221, ал. 2 ГПК), като главната страна и нейният помагач ще бъдат подчинени на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение в един бъдещ съдебен процес между тях. В настоящият случай за жалбоподателката, не е налице такъв правен интерес. Последната претендира самостоятелни права по отделен предварителен договор, сключен с ответника и няма интерес от благоприятен изход на спора по настоящото дело. Не е налице и регресно вземане на ответника спрямо подпомагащата страна. Твърденията, които жалбоподателката е изложила в молбата си за встъпване, като трето лицепомагач по делото, навеждат на извод, че последната има самостоятелно право на иск срещу ответника – такъв по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, каквото впрочем е и предявила в отделно производство. Съдът обаче намира, че за защита в пълен обем на правата си, същата би могла да предяви иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за прогласяване на предварителния договор предмет на настоящото производство, за нищожен, поради неговата привидност. Такива са, по съществото си твърденията на жалбоподателката в депозираната от нея молба, а именно за симулативност на последния, както и за недостоверността на неговата дата. Същата би могла да упражни правото си на иск, като атакува процесния договор на посоченото основание, но за нея не е налице правен интерес да встъпва в настоящото производство като подпомагаща страна на ответника.

Като е достигнал до тъждествен краен правен извод, Районен съд – Самоков е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 9а от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 372 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д. № 654/26 г. по описа на Районен съд – Самоков.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3