Определение № 1288 от 11.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 11.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902717 по описа за 2022 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сол България” ЕАД, чрез адв. Б.

С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 363/30.05.2022 г. , постановено по в. т. д. № 664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, в която изцяло (за яснота на страните) е отменено Решение № 260582/06.03.2021 г., поправено с Решение № 260168/04.03.2022, постановено по т. д. № 1008/2019 г., СГС, ТО, 6 състав, и частично е уважен предявеният от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД срещу „Сол България” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв. (след уважаване на възражението за прихващане с вземането на „Сол България” ЕАД към цедента „Енерджи пауър” ЕООД - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от прекратяването на сключения между тези страни Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, в размер на сумата от 10412,06 лв.), представляваща остатъкът от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен от „Енерджи 1 пауър” ЕООД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД от „Енерджи пауър” ЕООД с Договор за цесия № ВАL0072/05.11.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното заплащане (този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 61604,78 лв.), както и в частта, в която е оставено без уважение компенсаторното възражение, предявено от „Сол България” ЕАД, за сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България” ЕАД би заплатило на „Енерджи пауър” ЕООД - съобразно по-ниските договорени цени (въззивното решение е постановено при участието на „Енерджи пауър” ЕООД (н.) - трето лице-помагач на страната на „Сол България” ЕАД). В останалата част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила – в частта, в която главният иск е отхвърлен над сумата от 39699,18 лв. до пълния му предявен размер от 61604,78 лв., както и в частта, в която изцяло е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 6012,29 лв., представляваща мораторна неустойка, уговорена в клаузата на чл. 5.2.5 от Договор № Е-Б060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия - сключен между „Енерджи пауър” ЕООД и „Сол България” ЕАД, формирана от сбора на сумата в размер на 1311,85 лв. - неустойка върху сумата от 61604,78 лв. по фактура № 1118/31.10.2018 г., изтекла за периода от 16.11.2018 г. до 11.02.2019 г., и сумата в размер на 4700,44 лв. – мораторна неустойка върху остатъка от главницата по фактура № 1118/ 31.10.2018 г., изтекла за периода от 12.02.2019 г. до 31.05.2019 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с правилата на логическото мислене, обуславящо неговата необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до фактическия извод, че с възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД е отправило до „ЕСО” ЕАД изявление за материалноправно прихващане с негово вземане от „Енерджи пауър” ЕООД (компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатената по-висока цена за закупената от доставчика от последна 2 инстанция електроенергия вследствие прекратяване на договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД), тъй като необосновано е приел, че с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО” ЕАД, ответникът е извършил материалноправно прихващане с определена от него сума със задължението му към цесионера.

Твърди, че във възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД изрично е посочило, че не се съгласява с извършената цесия поради наличие на основния за евентуално претендиране на обезщетение за причинени от цедента по същото правоотношение имуществени вреди, поради което той не е извършил извънсъдебна компенсация с насрещно предявените материални права, а съдебно (процесуално) прихващане, релевирано в настоящото исково производство. Като апелативният съд е приел обратното, въззивното решение било както необосновано, така и постановено в противоречие с материалния закон. В този смисъл, счита, че правният извод на въззивния съд, че активното вземане е следвало да бъде изискуемо и ликвидно към момента, в който длъжникът е извършил изявление за прихващане, би бил законосъобразен единствено при материалноправното прихващане при предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. А в настоящия процес ответникът е навел като защитно процесуално средство компенсаторно възражение във висящото исково производство - по установяване на вземането на цесионераищец. Позовавайки се на тълкувателните постановки, дадени по т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, касаторът поддържа, че правопогасителното действие на компенсаторното изявление, когато е надлежно упражнено, настъпва с обратна сила, в случай че активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, поради което е ирелевантно обстоятелството кога е настъпила ликвидността на активното вземане - в процеса или извън него. В този смисъл, счита, че, тъй като изискуемостта на активното вземане е настъпила преди предявяване на исковата молба, длъжникът своевременно е релевирал по отношение на цесионера (ищец в настоящото исково производство) възражението за неизпълнен договор срещу цедента по договора за прехвърляне на вземане. Именно след предявяване на иска тези насрещни субективни права са предявени чрез компенсаторно възражение.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК , касаторът обосновава със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

3

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси: 1.

„Следва ли изразяване на изрично несъгласие с формулиране на възражения, които длъжникът има към цедента по съобщена на длъжника цесия по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, да се счита за материалноправно изявление за прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, без да се обективира изявление за такова?” и 2. „Следва ли съдът при произнасяне по процесуално възражение за прихващане от длъжник-ответник, въведено за прихващане като активно вземане от цедента срещу задължение към цесионера-ищец, да допусне прихващане, ако активното вземане е станало изискуемо след съобщаване на цесията, но преди завеждане на иска или неговата изискуемост е установена със съдебното решение по висящия спор? Налице ли е ограничение за предявяване на процесуално възражение за прихващане от длъжник-ответник с активно вземане от цедента срещу вземане на ищеца-цесионер само с активни вземания, чиято изискуемост е възникнала преди съобщаване на цесията?”.

По първия въпрос твърди противоречие със задължителната практика – тълкувателните разяснения по т. 1 на ТР № 2/2022 г. на ОСГТК по т. д. № 2/2020 г., както и с казуалната практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 330/10.02.2019 г. по т. д. № 2839/2017 г. ВКС II т. о.; Решение № 113/09.07.2013 г. по т. д. № 1274/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 195/28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г. на ВКС II т. о., а по втория въпрос противоречие с Решение № 2175/08.11.1955 г. на ВС по гр. д. № 6610/1955 г., IV г. о.; Решение № 195/28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г. на ВКС, II т. о.;

Решение № 149/30.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, II т. о; Решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 103/01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

4

Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установен правнорелевания факт, че между „Енерджи пауър“ ЕООД, като продавач, и „Сол България“ ЕАД, като купувач, на 27.06.2018 г. е сключен договор за доставка на електрическа енергия при цена от 77,50 лв./МВтч, със срок на действие до 31.07.2019 г., като в клаузата на т. 5.2.1 е уговорено, че доставената електроенергия ще се фактурира от продавача на последния ден от съответния месец, а купувачът според уговорката на т. 5.2.3 е задължен да заплати дължимата продажна цена по издадената фактура до 15-то число на месеца, следващ доставката. Съобразно клаузата на т. 5.2.5. при забава на плащанията купувачът дължи мораторна неустойка в размер на 0.07 % върху неиздължената сума - за всеки ден забава. Като безспорно е прието обстоятелството, че от 24.10.2018 г. на основание чл. 68 ПТЕЕ продавачът по този договор - „Енерджи пауър“ ЕООД, е изведен от пазара на електроенергия като търговски участник, поради което и от тази дата договорът за търговска продажба, сключен със „Сол България“ ЕАД, е прекратен, а на основание чл.

68, ал. 4 ПТЕЕ купувачът е включен в балансиращата група на доставчика от последна инстанция. След този момент, считано от 01.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е закупувало електроенергия от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД – на по-висока стойност. На 05.11.2018 г. е сключен договор между „Енерджи пауър“ ЕООД, като цедент, и „ЕСО“ ЕАД, като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията на цедента-продавач към купувача „Сол България“ ЕАД по Фактура № 1112/15.10.2018 г., Фактура № 1118/ 31.10.2018 г. и Фактура № 1119/ 31.10.2018 г. - в общ размер на 152840,64 лв., ведно с принадлежностите им. Не е било спорно между страните, а и от проведената кореспонденция между „ЕСО“ ЕАД и „Сол България“ ЕАД се изяснявало, че уведомлението на цесионера за извършеното прехвърляне на вземанията е достигнало до длъжника на 27.11.2018 г. С писмо от 29.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е отправило възражение до „ЕСО“ ЕАД за размера на прехвърлените вземания, твърдейки, че при прекратяване на договора за доставка „Енерджи пауър“ЕООД (преди изтичането на срока на действие на продажбеното правоотношение) са му причинени имуществени вреди в 5 размер на 193877,23 лв. – заплатена по заместващата сделка на новия доставчик на електроенергия по-висока цена от тази, която е била заплащана на предходния продавач - „Енерджи пауър“ ЕООД, поради което е прихванал тези парични вземания, възникнали към първоначалния доставчик (твърдяното компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди при прекратяване на договора за продажба на електроенергия с цедента), с прехвърлените по процесната цесия парични вземания.

Впоследствие, с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО“ ЕАД, ответникът е заявил, че определя размера на причинените му при прекратяване на договора с „Енерджи пауър“ ЕООД имуществени вреди на сумата от 51553,10 лв., като прихваща тази сума от задължението си към цесионера - в размер на 152840,62 лв. След приспадане на сумата по прихващането остатъкът от 101287,54 лв. бил заплатен от „Сол България“ ЕАД в същия ден по банкова сметка на „ЕСО“ ЕАД, като получаването на сумата не се оспорва от ищеца. Тълкувайки систематически клаузата на т.