Решение № 1530 от 31.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Пловдив, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330201456 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-009169/30.12.2022 г., издадено от полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, Група ОДЧ Пловдив, с което на T.G./Т. Г., дата на раждане 30.07.1993г., място на раждане Р Гърция, чуждестранно СУМПС №700017780, на основание чл. 174, ал. 1, т.

2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни наказания, „глоба“ в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуалния му представител адв. И. Т., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен 1 интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.12.2022 г. жалбоподателят управлявал в гр. Пловдив лек автомобил "БМВ И", с Гръцка регистрация *** ****, лична собственост. На бул. "Санкт Петербург", бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав влизал свид. Х. Р.. При извършената на същата дата в 03: 54 часа проверка с годно техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с № ARNA - 0182 същото отчело концентрация 1. 14 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. На последния бил издаден и талон за медицинско изследване с № 108158 и осем броя стикери за поверителност, но той така и не извършил това изследване. За същото свид. Р. съставил АУАН серия GA, № 801885 от 30.12.2022 г. срещу жалбоподателя T.G./Т. Г.. След което, жалбоподателят бил придружен до ОД на МВР – Пловдив, където се намирал дежурния служител по ОДЧ за издаване на НП, когато нарушителя е чуждестранен гражданин и няма постоянен адрес в страната. В случая жалбоподателя, не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 4, изр. второ от ЗАНН да даде писмени обяснения или възражения преди издаване на НП.

Така в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, в деня на съставяне на АУАН било издадено обжалваното НП, с което на T.G./Т. Г. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,ал.3, т1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. Р., а така също и от писмените доказателства по делото.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Р. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че извършил тест за употреба на алкохол на водача, чужд гражданин, който отчел положителен резултат от 1.14 промила в издишания въздух. Излага лични възприятия, че жалбоподателят владеел български език, както и че към момента на извършване на проверката бил заедно с други лица владеещи български език.

Тъй като жалбоподателя бил чужд гражданин и без адрес в страната, бил заведен в ОД на МВР, където дежурен издал НП на негово име.

Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, която свидетелят споделя се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Сведенията му съответстват на талона за изследване, издаден на 30.12.2022 г. и на т. 4 от Заповед № 81211632/02.12.2021г..

Въз основа на горното не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените 2 актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, поради което направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Противно на възраженията също постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Актът е съставен в деня на проверката, поради което не са нарушени предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е предоставен на административнонаказващия орган в срока, предвиден в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в деня на съставяне на акта в срока по чл. 52, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.

На следващо място неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неспазена процедура по чл.14, ал.2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Тоест, преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език.

От една страна, действително се установява от разпита на свидетеля Р., че в случая жалбоподателят се явява чужд гражданин. Същевременно обаче се установява същият да е владеел български език, да е комуникирал с полицейските служители при съставяне на АУАН, като е и подписал съответните документи – АУАН и талон за изследване, като дори в акта изрично е отбелязано че няма възражения за установените факти. В този смисъл, разбирането му на текста е било удостоверено с подпис.

Нещо повече, със Закон за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс /ЗИДНПК/, обнародван ДВ, бр. 21 от 08.03.2014 г., се въвеждат изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А според чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, когато законодателството на държава-членка 3 предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Същото съображение се съдържа и в норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на подходящ език, като такова е налично и в съображение 17 и чл. 2, пар. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в Раздел Четвърти – Съдебно производство на НПК и съответно намират своето пряко приложение.

Ето защо настоящият състав на съда приема за установено, че за нуждите на административнонаказателни производства, приключващи с издаване на НП, подлежащи на съдебно обжалване, не е задължително участието на преводач, дори в случаите когато лицето, по отношение на което е образувано производството, не владее езика, на който се води производството. В този смисъл, дори и в случая да е допуснато такова нарушение в административното производство, преди да бъде сезиран съда, то не е съществено. Тук следва да се отбележи,че в съдебно заседание, жалбоподателят не се явил пред съда.

В този смисъл е и най-актуалната практика на контролиращата касационната инстанция.

При това положение напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като нарушението е било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Нормата предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно средство с концентранция на алкохол над 0, 5 на хиляда. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията на свид. Р.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно техническо средство. Впоследствие е бил попълнен талон за изследване № 108158 по образец на приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на жалбоподателя в 05, 10ч.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 2 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, е определен срок за явяване до 45 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай. Жалбоподателят не се е явил.

4

При така изложеното, жалбоподателят правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото техническото средство е отчело количество между 0, 8 и 1, 2 промила. Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.

Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото не са били претендирани разноски от страна на въззиваемата страна, поради което и такива не следва да се присъждат.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030009169/30.12.2022 г., издадено от полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, Група ОДЧ Пловдив, с което на T.G./Т. Г., дата на раждане 30.07.1993г., място на раждане Р Гърция, чуждестранно СУМПС №700017780, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни наказания, „глоба“ в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5