Решение № 161 от 03.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Благоевград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500231 по описа за 2026 година

Подадена е жалбата от Професионална гимназия по механизация на селското стопанство– гр. Р., адрес: гр. Р., представлявано от директора Т.К.Д. против Разпореждане от 16.12.2025 г., постановено по изп.д.№ 967/2025 г. по описа на ЧСИ Б.В., с район на действие ОС – Благоевград.

Жалбоподателят оспорва делото да е образувано на 15.10.2025 г. – датата на която взискателката е подала молба пред ЧСИ за образуване на изпълнително дело. Счита, че изпълнителното дело е образуване с подаване на молба и след изпълнение на условията за образуването му т.е. на 31.10.25 г., която е дата на поставената от ЧСИ резолюция.

С оглед на така поддържаното сочи, че сумата, за която е образувано изпълнителното дело е внесена от длъжника на 24.10.25 г. т.е. преди да се образува изпълнителното дело, поради което са налице условията, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяването му. Длъжникът не е дал повод да се образува, поради което не дължи такси на ЧСИ и разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. Няма и мотиви за неоснователност на някои от исканията му от молбата, по която е постановено атакуваното разпореждане.

Моли да се отмени разпореждането от 16.12.2025 г., постановено по 1 изп.дело № 967/2025 г. по описа на ЧСИ Б.В., в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основаие чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и е отказано да бъде променен приетия размер на разноските в изпълнителното производство, включващо такси и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата оспорва жалбата. Сочи, че делото е образувано с постъпването на молбата на 15.10.2025 г. в кантората на ЧСИ, като образуването му е отразено и в нарочен регистър, воден от ЧСИ.

Изпълнителното производство е аналогично на гражданското такова, при което делото се счита за образувано с постъпване на исковата молба в регистратурата на съда. Резолюцията на ЧСИ върху молбата не е момента на образуването му респ. не сочи на липса на образуване на такова. Взискателят е платил сумата по изпълнителния лист една седмица след образуването му.

Неоснователни са доводите за недължимост на разноските, тъй като длъжникът е причина за завеждането му, поради което следва да понесе отговорност за възстановяване и на разходите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Длъжникът длъжи всички такси платени авансови от взискателя, разноските му за извършените необходими действия по изпълнителното дело за процесуално представителство, както и окончателната пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Разноските касаят образуване и водене на делото, поради което подлежат на репариране по общия ред на чл. 79 ГПК. Сумата за адвокат не е прекомерна.

БлОС счита жалбата за допустима - подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК , от легитимирано лице и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който обективира актове на ЧСИ, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 433, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК .

От материалите по изпълнителното дело се установява че:

На 15.10.2025 г. Н. Б. Ч. чрез пълномощика си адв. Ат. Б. подава молба до ЧСИ Б. В., входирана с № 15489 за образуване на изпълнителното дело. Към молбата е приложен изпълнителен лист, пълномощно без договор за правна защита и съдействие.

По молбата е образувано изпълнително дело 967/2025 г.

На 27.10.2025 г. ЧСИ изпраща уведомление до взискателката за внасяне на дължимите такси по изпълнителното дело, а именно: 24 лв. с ДДС за 2 образуване на изп. дело по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ; 24 лв. с ДДС за изготвяне и връчване на ПДИ до длъжника – по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ и 6 лв. с ДДС за справка по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ.

Сумата от 54 лв. или 27,61 евро е платена от взискателката на 31.10.2025 г. видно от платежен документ, издаден от Юробанк България, АД.

Преди плащането й, ЧСИ на 27.10.2025 г. е отправил искане до НАП за справка във връзка с разпоредбата на чл. 191, ал. 4 от ДОПК по отношеине на длъжника - Професионална гимназия по механизация на селското стопанство– гр. Р.. Отговорът е получен на 4.11.2025 г. и според него училището няма задължения.

С постановление от 04.11.2025 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 454 лв. Видно от постановлението е съобразил посочвайки, че сумата от 54 лв., с вкл. ДДС, представлява обикновени авансови такси към ЧСИ за образуване и водене на изпълнителното дело /т.т. 1, 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ/, както и направеното от взискателя с молба от 15.10.2025 г. искане да бъде начислено възнаграждение за адвокат за образуване и водене на настоящето изпълнително дело в размер на 400 лв.

На 04.11.2025 г. до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за заплащане на парично задължение в полза на взискателя Н. Ч. на сумите съотв. по изпълнителния лист от 3 700 лв.; неолихвяваема сума за разноски в изп. пр-во за адв. х-р в размер на 400 лв. и за разноски в изпълнителното производство в размер на 54 лв., както и дължима сума по т.

26 в размер на 417 лв. или общо дължимата сума е 4 571,60 лв.

На 19.11.2025 г. в разписката за връчването на ПДИ е отбелязано от връчителя, че е залепил уведомление на адреса на 19.11.2025 г., тъй като на същата дата служител, който се е представил за зам. директор и служител на адинистрацията, отказали да получат съобщението. Не са посочени имена на отказалите лица.

Впоследствие е връчена на пълномощника на длъжника – адв. Я..

На 02.12.2025 г. пълномощникът на взискателя подава молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като според него са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК – плащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело. Ако не се приемат тези негови доводи, на 3 първо място прави възражение, че не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като дължимата сума е платена преди датата на образуване на изпълнителното дело;на 2-ро място прави алтернативно искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, тъй като не са извършвани каквито и да било действия от адвоката освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело; и на 3-то място възразява срещу дължимостта на таксата за образуване на делото от 54 лв. и на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 417,60 лв., тъй като длъжникът не е станал причина за образуване на изп. дело, предвид че на 31.10.2025 г. е поискано да се образува такова след като вече на 24.10.2025 г. дължимата сума по изпълнителния лист е била платена.

В молбата сочи, че на 24.10.2025 г. длъжникът е внесъл сумата по изпълнителния лист от 3 700 лв. по сметката на взискателя. Молбата е придружена с документа, удостоверяващ внасянето и извлечение от банковата сметка на ПГ по МСС-Р. за нареждането на ПГ от 24.10.2025 г. да се преведе сумата. Твърди, че е налице злоупотреба с права.

По повод молбата на длъжника и след становище на взискателя ЧСИ постановява атакуваното разпореждане на 16.12.2025 г.

С него отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 1 от ГПК и да промени приетия размер на разноски, включващ такси и адвокатски хонорар

Посочил е, че изпълнителното дело е образувано с постъпване на молбата, придружена с изпълнителен титул и приложените към нея документи на 15.10.25 г. в кантората му; посочил е плащането от длъжника, че е извършено на 24.10.25 г., както и че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело и дължи разноските свързани с делото, като в случая това са таксите и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Счел е, че размерът на адвокатския хонорар не е прекомерен.

С оглед визираните факти, установяващи се от материалите по изпълнителното дело, БлОС счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Според цитираната разпоредба изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или 4 писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира, писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска Разпоредбата предвижда плащането на сумата по изпълнителния лист да е извършено преди образуване на изпълнителното дело. Сумата в разглеждания казус е платена на 24.10.2025 г., а от материалите по делото се установява, че то е образувано на 15.10.2025 г. Датата 15.10.2025 г. е посочена от ЧСИ за дата на входиране на молбата на взискателката Н. Ч. за образуване на изпълнителното дело.

Според чл. 426, ал. 3 от ГПК, редовността на молбата за започване на изпълнението се проверява по чл. 129.

В чл. 129, ал. 5 от ГПК изрично е разписано, че поправената молба се смята за редовна от деня на подаването.

Ето защо не намира опора в закона довода на длъжника, че изпълнителното дело се образува в момента след изпълнение на всички условия на закона, т.е. след внасяне и на дължимата държавна такса за образуването му. По изрично разпореждане на закона, молбата за образуване на изпълнителното дело след изпълнение от страната на указанията, касещи редовността й, се счита за редовна от деня на сезирането на съдебния изпълнител.

Датата 31.10.2025 г., поставена за дата от ЧСИ на собственоръчно изписана от него резолюция върху молбата на взискателката да се образува дело не е основание за друг извод, тъй като 31.10.25 г. не може да се приеме за дата на образуването му, доколкото в изпращани преди тази дата до молителката книжа се сочи номера на делото, което означава, че към 31.10.25 г. делото е образувано. Няма данни, нито законова опора за твърдението, че делото е образувано след 24.10.2025 г. – датата, на която длъжникът е платил сумата по изпълнителния лист.

Затова атакуваното разпореждане в частта, с която ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е съобразено със закона и съдът го потвърждава.

Разпореждането в частта, с която е отказано от ЧСИ да промени приетия размер на разноски за такси и адвокатския хонорар е частично

5 незаконосъобразно.

Според чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато - делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство - т. 1; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда – т. 2; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени – т. 3.

По делото се установява, че сумата по изпълнителния лист е платена след започване на изпълнителното производство, поради което възстановяването на платените разноски от взискателя му се следват от длъжника. Това са разноските, които е направил с плащане на сумата от 54 лв., с вкл. ДДС, представляваща обикновени такси към ЧСИ за образуване и на изпълнителното дело за връчване на ПДИ и за справка съотв. по т.т. 1, 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ. Недължимостта им взискателят обосновава с тезата си за образуване на изпълнителното дело след датата на плащане на сумата по изпълнителния лист, която съдът приема за несъстоятелна /за което се изложиха по-горе съображения/, от което следва че несъстоятелно се поддържа, че не се дължат таксите от 54 лв.

Законосъобразно е начислена и таксата към ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. БлОС съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 640/4.10.2020 г. на ВКС по гр.д № 920/2009 г. за нейната дължимост дори и когато плащането е сторено пряко на взискателя вкл. и в срока за доброволно изпълнение. Затова доводите в жалбата за недължимостта й, поради неизвършване на действия от ЧСИ за събиране на сумата са несъстоятелни.