Решение № 747 от 22.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Плевен, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430105287 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ****АД против Б. Е. С., за установяване на вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№2779/2024г. на РСПлевен, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано ч.гр. дело № 2779/2024 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен, Последният е издал Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.05.2024 г. по чл. 410 ГПК срещу Б. Е. С..Със съобщение по ч.гр. дело № 2779/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, получено от нас на 19.08.2024 г., **** АД е уведомено, че длъжникът не е бил намерен за връчване на заповедта за изпълнение, поради което и съдът е указал на **** АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането на ****АД:

На 31.07.2018 г. между **** АД, в качеството на **** и Б. Е. С., в 1 качеството на */*** е сключен Договор за стоков кредит № ***, с който ***** предоставя стоков кредит в размер на 2133.32 лева със срок за изплащане по 31.07.2019 г.На 25.04.2019 г. се сключи Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажоа на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който **** АД в качеството си на продавач, прехвърли на **** АД всички свои вземания по отношение на Б. Е.

С., съгласно Договор за стоков кредит № *** от 31.07.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

**** е упълномощено от цедента **** АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия В изпълнение на последното, на Б. Е. С.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилагам заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото.

Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник е закрепена в съдебната практика и по-конкретно в Решение №137/02.06.2015г., III г о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е установена като правилна съдебна практика и съдържащата се в решения № 140 от 17.06.2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г„ № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд гр. Пазарджик. В допълнение, в случай че приемете, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията с описаното по-горе уведомително писмо,съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.

Налице е неизпълнение по смисъла на Договора за стоков кредит № *** от 31.07.2018 г. Съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 31.07.2019 г. С оглед настъпването на падежа — 31.07.2019 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо.

Към настоящия момент плащане от страна на Б. Е. С., за пълно 2 погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на ****, в качеството на цесионер на **** АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство.

С оглед гореизложеното и в установения в процесуалния закон едномесечен срок, предявявам с настоящата искова молба иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК за установяване съществуването на вземането на **** АД, по отношение на което е издадена процесната заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника ответник по делото — Б. Е. С., че дължи на ****, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, следните суми:

1 978.88 лева /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ -главница;

678.29 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 21.05.2021 г.до 21.05.2024г.;

Законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, като прави възражение за изтекла давност.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

От приложеното ч.гр.д.№2779/2024г. по описа на ПлРС се установява, ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 1978,88 лв. – главница, ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; лихва за забава в резмер ан 678,29лв. за периада 21.05.2021г.-21.05.2024г; както и направените разноски в заповедното производство не еспрорно, че есключен договор.

Длъжникът не е открит и съдът е разпоредил на кредитора да предяви установителни искове на основание чл.422 от ГПК за главницата.

3

На 31.07.2018 г. между **** АД, в качеството на **** и Б. Е. С., в качеството на */*** е сключен Договор за стоков кредит № ***, с който ***** предоставя стоков кредит в размер на 2133.32 лева със срок за изплащане по 31.07.2019 г.На 25.04.2019 г. се сключи Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажоа на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който **** АД в качеството си на продавач, прехвърли на **** АД всички свои вземания по отношение на Б. Е.

С., съгласно Договор за стоков кредит № *** от 31.07.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

**** е упълномощено от цедента **** АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия В изпълнение на последното, на Б. Е. С.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилагам заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото.

Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник е закрепена в съдебната практика и по-конкретно в Решение №137/02.06.2015г., III г о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е установена като правилна съдебна практика и съдържащата се в решения № 140 от 17.06.2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г„ № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд гр. Пазарджик.Съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.

Твърди се неизпълнение на договор за стоков кредит, което е отрицателен факти в тежест на длъжника е да установи плащане, като доказателства в тази насока няма.Падежът на договора е настъпил на 31.07.2019г. и в рамките на петгодишния срок е депозирано заявлението на 22.05.2024г., като се претендира и лихва за период три години преди заявлението.В ТР№3/2024г. е посочено, че предсрочна изискуемост почва да 4 тече нова давност, то при положение, че е изтекъл срокът на договора, започва да тече също нова давност.ТР действат от обявяването им и ако преди това са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правни последици, то следва да се съобрази това с действащите Тълкувателни актове на настъпване на последиците/ТР№3/20г. на ОСГТК на ВКС/

Съдът приема, че при това положение искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 103,14лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство 76,02лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 565 за особен представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че 5

Б. Е. С., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на ****АД, *****, следната суми:

1 978.88 лева /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ -главница;

678.29 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 21.05.2021 г.до 21.05.2024г.; ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1605/23.05.2024г. по ч.гр.д.

№2779/2024г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б. Е. С., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на ****АД, *****, сумата от 103,14лв., представляваща разноски за заповедното производство ч.гр.д. №2779/2024г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б. Е. С., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на ****АД, ***** сумата от 741,02лв., представляваща разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6