Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 854 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 89/2026
Вид
Решение № 854
Подписан
30.06.2026
Състав
Атанаска Букорещлиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20265300100089 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. К. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р. ****, чрез пълномощника му В. М., с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД против Е. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.***.

Изложени са в исковата молба /уточнена с молба от 02.02.2026г./ обстоятелства, че м. на ищеца- В. Х. М. и ответникът са б. и с. и са съсобственици на наследствен имот, представляващ апартамент в гр. Р., с адрес: ул. *****. В края на м. април и началото на месец май 2025г. същите решили да прекратят съсобствеността върху жилището, като постигнали съгласие ответникът да прехвърли в началото на м. май 2025г. /съгласно уточнение в молба, депозирана за съдебното заседание на 04.06.2026г./ притежаваната от него 1/ 2 идеална част от имота на ищеца и м. му срещу заплащане на сума в размер на 60 000 евро. На 05.05.2025 г. ищецът платил по банков път 35 000 евро, а останалата част от продажната цена трябвало да се плати от м. му най- късно при финализиране на сделката. На същата дата В. М. и ответникът се явили при н. Ф. за представяне на документи и определяне на час за подписване на договор. н.ът изискал и други документи, изготвил пълномощно, с което М. да представлява с. си по сделката, което последният заверил в посолството в Н.. Впоследствие ответникът отказал да се обсъжда приключването на сделката, не се явил при н.а в уговореното време, а през месец ноември заявил, че договорената цена вече не е актуална и поискал още пари. Тъй като договор не бил сключен, ищецът, чрез пълномощника си В. М., отправил на 18.11.2025г. покана до ответника за връщане на платената сума в срок от 10 дни, като в определения срок, а и към датата на 1 исковата молба това не е сторено.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. да върне преведената сума от 35 000 евро, ведно с лихва за забава върху сумата, за периода от 29.11.2025 г. до 12.01.2026г., в размер на 489 евро. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В срока чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. Х. М., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, не отговарят на истината. Твърди се, че още през месец май 2024г. ответникът и с. му В. М. взели решение да се прекрати съсобствеността на наследствения им имот. М. предложил да се продаде апартамента и се разделят парите, но племенникът му го помолил, той и м. му да закупят притежаваната от него идеална част. Ответникът поискал сума от 60 000 евро и заявил, че предложението му е в сила до края на 2024г., а след този срок цената за откупуване на дела му ще бъде съобразена с моментното състояние на пазара на недвижимите имоти. В резултат на проведени по- късно разговори било постигнато съгласие за идеалната част на ответника от имота да бъде платена сума от 67 500 евро. На 05.05.2025г. В. М., в качеството си на пълномощник на В. Ж., превела по банкова сметка на ответника 35 000 евро, като поела ангажимент остатъкът от сумата да бъде преведен до края на месец юни 2025г. След плащането на капарото, двамата се явили при н. А. Ф. в гр. Р., за да осъществят сделката, но тъй като В. М. не разполагала с надлежно пълномощно да представлява с. си при сключването й, н.ът посочил, че В. Ж. следва да се яви лично за сключване на договора или да изпрати пълномощно и другите необходими документи за сделката, заверени от посолството на Р България в Х.. По-късно била постигната договореност между ответника и ищеца за сключване на сделката, като една част от оставащите за плащане пари Ж. трябвало да преведе по банков път до края на м. август 2025г., а другата част- да заплати при подписване на нотариалния акт. Описана е в отговора хронологията на проведените впоследствие между страните срещи и разговори, като се твърди, че недобросъвестните действия на ищеца и неговия пълномощник са попречили за сключване на договор за покупко- продажба или доброволна делба за окончателното уреждане на отношенията досежно наследствения имот- апартамент в гр. Р., поради което ответникът счита, че не дължи връщане на даденото. По изложените съображения се иска да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представените препис- извлечение от акт за смърт на В.а Д. М. и удостоверение за наследници на последната с изх. №*****г., издадено от Община Р., че ответникът Е. М. и пълномощникът на ищеца и негова м.- В. М. са наследници по закон на В.а М., починала на *****г.

Видно е от приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот №*****г., че на 2

11.05.1993г. между В.а М., В. М. и Е. М. е сключен договор за дарение, съгласно който В.а М. е дарила на д. си и с. си, при равни права за двамата, притежавания от нея недвижим имот- 4/6 идеални части от апартамент „Г” на първия етаж от жилищен блок „Б.” в гр. Р., на ул.****, състоящ се от две стаи, хол, столова, бокс, баня, клозет, дрешник, две антрета и два балкона, със застроена площ от 92,92 кв.м.

Не е формиран спор между страните и се установява от представеното платежно нареждане за кредитен превод от 05.05.2025г., че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 35 000 евро, с посочено основание за превода- „покупка 1/ 2 имот”.

Представена е справка- извлечение за движението по разплащателна с титуляр В. Ж. за дата 05.05.2025г., видно от която, на посочената дата от сметката на ищеца е преведена по сметка на ответника горната сума, с отразено основание- покупка 1/ 2 имот.

Установява се, че на същата дата ответникът е получил и сумата от 20 000 евро от с. си В. М., за което е подписал разписка.

Не се спори, че сумите са дадени на ответника във връзка с проведени преговори за закупуване на притежаваната от него 1/ 2 идеална част от гореописания недвижим имот, като това обстоятелство се установява и от водената между страните ел. кореспонденция, приложена към отговора на исковата молба.

Представено е пълномощно, със заверка на подпис и съдържание от 13.05.2025г. на завеждащ К.с. при П. ***, с което ищецът упълномощава м. си да го представлява пред н. и да закупи от негово име или да приеме дарение на 1 /2 идеална част от следния недвижим имот: СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Р., ул.****, *****, с посочена в документа площ 92,92 кв.м, както и да осъществява описаните действия, в т.ч. да подписва от негово име нотариални актове, декларации, предварителни договори и всички други необходими документи, да договаря цени, продавачи и условия по договорите, да заплаща продажната цена в брой или по банков път и т.н.

Не е спорно още, че договор между страните не е сключен, както и че ответникът не е върнал на ищеца получената сума.

Установява се, че на електронен адрес на Е. М.- е[email protected] е изпратено съобщение от В. М., с което същата го уведомява, че приема да й плати сумата от 67 500 евро за нейния дял от имота, както и го кани в 10-дневен срок да върне получените от нея й и с. й суми в размер на 20 000 евро и съотв. 35 000 евро.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено основание или на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Вторият фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, когато към момента на получаването на престацията не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това 3 очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.

Съобразно въведеното с чл.154, ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал, с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от него.

В конкретния случай е безспорно, че страните са водили преговори за сключване на договор за покупко- продажба на притежаваната от ответника идеална част от описания недвижим имот в гр. Р. на ул.****, *****.

Няма спор, че в рамките на уговорения срок- м. май 2025г., а и след това договор между страните не е сключен, доколкото същите не са успели да постигнат съгласие за точното му съдържание.

Установи се, че на 05.05.2025г. е преведена от ищеца сума от 35 000 евро по банкова сметка на ответника, с оглед очакваното възникване на облигационна връзка между страните, което не се е осъществило.

При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, същият не доказа наличието на правно основание за получаването на процесната сума, респ. за задържането й.

Възражението му, че ищецът е неизправна страна в отношенията им, е несъстоятелно, доколкото липсва облигационна връзка между страните, а и не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му, че сключването на договора е станало невъзможно поради недобросъвестно поведение на ищеца. При това положение, липсва основание за задържане от ответника на получената парична сума и същият дължи връщането й.

Предвид така установеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в претендирания размер.

Основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата от 35 000 евро в размер на 489 евро.

Според чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2 на същата разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Установи се от съдържанието на изпратеното на 18.11.2025г. на ел. адрес на Е. М. изявление от пълномощника на ищеца, че е отправено до ответника искане за възстановяване на платената от В. Ж. сума от 35 000 лв. в 10- дневен срок. Доколкото ответникът не оспорва получаването на поканата и при липсата на данни да е предал на ищеца търсената сума, то следва да се приеме, че от 29.11.2025г. същият е изпаднал в забава.

4

Следователно, налице е правно основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, което ще се присъди за периода, посочен в исковата молба- от 29.11.2025г. до 12.01.2026г. При изчисляване размера на обезщетението /съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК/ съдът използва електронен калкулатор и определя размера на лихвата за забава върху дължимата главница от 35 000 евро на 500,53 евро. С оглед на това и при спазване принципа на диспозитивно начало в процеса, акцесорният иск ще се уважи за исковата сума от 489 евро.

На основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди в полза на ищеца и законната лихва върху сумата от 35 000 евро, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.01.2026г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ищецът претендира разноски за настоящото производство, както и сторените такива в обезпечителното производство пред Окръжен съд - Русе, вкл. и за платено адвокатско възнаграждение на адв. А., съгласно договори за правна защита и съдействие, приложени към молба от 26.05.2026г.