Решение № 123 от 19.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640200053 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Б. ЛЮБ. СТ. от град София, чрез адв.Н. Г.А. от САК, срещу Наказателно постановление № 21-1253-001819 от 05.11.2021г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.

Твърди се, че в АУАН и в НП било описано количеството алкохол в кръвта установено с техническо средства, а именно 0.77 промила алкохол, а наказанието било наложено за количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя установено с химическа експертиза. Това количество според протокола от експертизата е 0.95 промила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР – Хасково или да измени същото като наказанието се наложи по чл.

174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Претендират се и разноски по делото. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният представител.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 02.10.2021г., около 00: 01 часа в град Хасково, жалбоподателят, управлявал лек автомобил марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с per № *****, държава България, собственост на В. Г.

М. от гр.София, по ул. "Дунав" до блок №8 , в посока ул.“Стара планина“ в град Хасково.

По същото време и на същото место свидетелите Д. Д. Б. и Кр. З. К., двамата на длъжност "младши автоконтрольор" в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване на проверка лекият автомобил управляван от жалбоподателя. При извършване на проверката, свидетелите приканили жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – "Алкотест Дрегер" 7510 с фабр. № ARВА - 0088. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0. 77 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 110029, като впоследствие е взета кръвна проба, след като лицето се е явило в съответния центът на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Б. ЛЮБ.

СТ. от град София бил съставен на дата 02.10.2021г., в негово присъствие, от свид. Д. Д. Б.

Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 449541 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП , който жалбоподателят подписал без възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол № 687/05.10.2021 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби кръв от лицето Б. ЛЮБ. СТ. от град София се доказало етилов алкохол в количество 0. 95 промила на хиляда в кръвта.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , след като пояснил, че наказанието се налагало за резултата от кръвната проба, а именно етилов алкохол в количество 0. 95 промила на хиляда в кръвта.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Кр. З. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на "водач" на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата , изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.

2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган с направеното уточнение за меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, допълвайки съдържанието с нови факти, установени след съставяне на акта. Всъщност, възраженията на пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за нарушение не толкова при привличането към административнонаказателна отговорност, а най – вече при реализирането й и се състоят именно в твърдения за неправомерно въвеждане на нови фактически твърдения за различна стойност на концентрацията на алкохол станало за пръв път с диспозитива на санкционния акт. В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че действително, както пълномощникът на жалбоподателя е посочил, изложението на фактическата обстановка от актосъставителя, възприето и от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, а след това са въведени от наказващия орган и такива за последващо установена стойност след проведено химическо изследване. Това е станало, без съмнение, след повдигане на административнонаказателното обвинение с действието по съставяне на акт за установяване на административно нарушение и поради тази причина твърдението е останало извън акта и извън повдигнатото административнонаказателното обвинение, като вярно е и това, че защитата на жалбоподателя е срещу фактите, а не срещу правна квалификация с уговорката за необходимо съответствие и релативност. Въпреки това, в случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че става въпрос за управление на МПС след употреба на алкохол над минимално допустимата стойност от 0,5 3 на хиляда включително. Следователно, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за несъстоятелни. Дори обаче да се приеме, че е налице несъобразяване от актосъставителя с последващо установен факт, който е следвало да намери отражение в акта на административно – наказателното обвинение, но не е, то дейността на наказващия орган може да се приеме, че е в рамките на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, до колкото обвинението е едно и също, а именно такова за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда - чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Б. ЛЮБ. СТ. от град София управлявал лек автомобил марка марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с p e r № ******, държава България, собственост на В. Г. М. от гр.София, по ул. "Дунав" до блок №8 , в посока ул.“Стара планина“ в град Хасково след употреба на алкохол с отчетена първоначално чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0. 77 на хиляда, а според заключението на вещото лице, обективирано в

Протокол 687/05.10.2021 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, след анализ на изпратените за изследване проби кръв от жалбоподателя - 0. 95 промила.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието.