Определение № 602 от 25.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. София, 25.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003902673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 677 от 30.10.2024 г. по ч. т. д. № 521/2024 г. на Варненския апелативен съд, ТО, 3-ти състав. С него е потвърдено определение № 1246 от 26.09.2024 г. по т. д. № 474/2024 г. на Варненския окръжен съд, ТО, VI-4 състав, постановено на основание чл. 130 ГПК, за прекратяване на производството по иска на частната жалбоподателка срещу ИЛ БАКАРО ООД, за да бъде установено, че членственото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ.

В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение страда от всички пороци, обосноваващи отмяната му на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел от какво произтича правният интерес на ищцата от предявяването на установителния иск, а именно, че правната й сфера е засегната от несъответствието между обявените в ТР данни и действителната правна и фактическа обстановка, създаващо заблуда относно нейното участие в ответното дружество, с произтичащи от това рискове от неблагоприятни за нея последици; а само в допълнение интересът е обоснован с постигането на правна сигурност в отношенията между страните и спрямо трети лица. Правят се и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил както наведените в частната жалба доводи за необоснованост 1 на първоинстанционното определение, така и релевираните с исковата молба доводи за наличието на правен интерес от установителния иск. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени.

В изложението за допускане н а касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички относими и допустими доказателства и доводи на страните; 2. Допустимо ли е съдът да постанови решение върху доказателства и факти, които не са поддържани от страните; 3. Допустим ли е отрицателен установителен иск за отричане на съществуването на членствено правоотношение между съдружник и дружество поради свободно прехвърляне на дружествените дялове между съдружници на основание чл. 129, ал. 1, изр. второ, предл. първо ТЗ, при условие, че искът не цели заличаване на вписване в Търговския регистър и правният интерес е обоснован не с искане за заличаване на такова вписване, а с доводи, различни от посочената цел.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съдебен състав е съобразил посочените в исковата молба обстоятелства, с които е обоснован правният интерес на ищцата от предявяването на иска за установяване, че членственото й правоотношение с ответното дружество е прекратено (вкл. изложените доводи, че ищцата не е легитимирана да подаде заявление до ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството за заличаването си като съдружник в резултат на извършеното прехвърляне на дружествени дялове на друг съдружник, а управителят бездейства); и като се е позовал на константната съдебна практика, съгласно която установителен иск на съдружник за установяване на прекратяване на членството му в ООД, когато това обстоятелство не се заявява за вписване от органа на управление, е недопустим, е формирал идентичен извод и по отношение на настоящия правен спор.

2

Съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че спрямо атакуваното въззивно определение не се установява приложното поле на касационното обжалване.

Определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, израз на която е определение № 479/24.08.2015 г. по ч. т. д. № 829/2015 г. на I т. о., надлежно цитирана от първоинстанционния съд и възприета от въззивния.

Различното основание за прекратяване на участието на съдружника в дружеството в определението на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и по настоящото дело не води до извод за неприложимост на даденото от ВКС принципно разрешение.

Не са налице селективните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на процесуалноправните въпроси. Не съответстват на данните по делото оплакванията, с които е мотивирано поставянето на първите два въпроса, а именно – за необсъждане на фактически и правни доводи на ищцата, респ. за обсъждането на такива, каквито не са били заявени. В случая се касае за несподеляне на защитната теза на жалбоподателката с оглед практика на ВКС и каквото и обсъждане на доводите й да бъде направено, то би довело до същия краен резултат. На следващо място и доколкото предметът на спора е свързан с преценка относно наличието или липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за които съдът следва да следи служебно, то в производството по частната жалба последният не е обвързан от рамките на заявените от жалбоподателя оплаквания и доводи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно предметните предели на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, респ. посочената от частната жалбоподателка практика на ВКС по приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК е неотносима. Липсва и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът не може да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, доколкото подобна промяна не е била извършвана от въззивния съд.

Третият въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос според общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК (изяснено със задължителните указания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т. 1), тъй като чрез него се иска 3 от касационния съд да се произнесе директно по правилността на обжалваното определение. Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касационна проверка, с оглед наличието на трайна практика на ВКС за недопустимостта на подобни установителни искове не би било налице и допълнителното основание за допускане на исканото обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Развитите от страната съображения за значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (поради сериозната му обществена значимост с оглед многобройните случаи на прекратяване на членствени правоотношения между съдружници и дружества на основание чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ТЗ и последваща невъзможност за напусналите съдружници да инициират процедура по заличаването си), освен че потвърждават целта на предявения иск, обосновават намесата не на съда, а на законодателя.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №

677/30.10.2024 г. по ч. т. д. № 521/2024 г. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4