Решение № 3805 от 26.11.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3805

Велико Търново, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ГРУДЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20257060700822 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Д. К. Т. от [населено място], [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1307343 / 18.09.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като липсват данни за поведение на водача, представляващо нарушение на ЗДвП. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1307343 / 18.09.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Д. К. Т. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген с рег. № [рег. номер] в [населено място] като с предна част блъска задна част на индивидуално електрическо превозно средство с което се реализира пътно транспортно произшествие с материални щети, като водачът не остава на място.

На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 4289209 / 11.09.2025г. за нарушения на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложена процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)бб) от ЗДвП.

В хода на съдебното производство жалбоподателя представя възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, в което се описва фактическа обстановка, различна от посочената. Твърденията на Т. са, че при управление на автомобила си е засечен от индивидуално електрическо превозно средство и спира веднага, за да предотврати сблъсък. Между водачите се разменят реплики, като в израз на гняв тротинетката е хвърлена на пътя, при което вероятно е засегнато и колелото й.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.з)бб) на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Между страните няма спор, че Д. Т. е собственик на автомобил с рег. № [рег. номер], следователно правилно същия е адресат на оспорената заповед.

В заповедта за прилагане на принудителна административна мярка като правно основание за издаването й е посочено нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа 7 точки – седем различни нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаните в текстовата част на заповедта деяния на водача съставляват административно нарушение, посочено в чл.175, ал.1 от ЗДвП и представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Тази липса на конкретизация води до липса на посочване на правното основание за издаване на заповедта, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от седемте законови хипотези приема, че е налице административния орган. Установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

Настоящият състав намира за недоказано и извършването на нарушения на ЗДвП от жалбоподателя.

Видно от приложените по делото материали спорен е начинът на причиняване на щети по индивидуално електрическо превозно средство. Към момента на движение на двете превозни средства и увреждане на тротинетката контролните органи не са наблизо и нямат лични възприятия на ситуацията. Следователно вписаните в акта за установяване на административно нарушение и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка факти са възпроизведени от трети лица. По делото липсват данни кой е предоставил информация за наличието на пътно транспортно произшествие и неговия механизъм, дали това е само собственикът на тротинетката, двамата водачи, свидетели на място или записи от улични камери или други данни. Наличието на пътно транспортно произшествие е оспорено изрично от Т. в подаденото възражение. Няма данни за проведено разследване на фактите, като въпреки спорните въпроси е издадена и процесната принудителна административна мярка. В хода на настоящото производство не са представени данни за наличието на щети по индивидуалното електрическо превозно средство, техния характер, механизма на причиняването им, наличие на данни по автомобила на Т. за пътно транспортно произшествие. Следователно в хода на настоящото съдебно производство не са представени данни за наличие на пътно транспортно произшествие, в което да е участвал Т. като водач, за да възникне за него задължение да не напуска мястото.

Следователно липсва както нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП, така и основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)бб) на ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно представените данни за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1307343 / 18.09.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Д. К. Т. с [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 410лв. / четиристотин и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: