Решение № 4108 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4108 гр. С., 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110127172 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Д“ АД срещу „А.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 754.62 лв. – разходи – терминални, складови и транспортни, заплатени от „Д“ АД вместо „А.“ ЕООД, за които е издадена от „Д“ АД фактура № ********/17.05.2021 г., дължими въз основа на сключен договор за извършване на международен въздушен транспорт по релация К. – С. на 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ с таксувано тегло 204 кг., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „А.“ ЕООД, гр. С. чрез законния си представител Зл. Х.а Д. – В. в писмен отговор на исковата молба от 08.11.2022 г., поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага подробни съображения в тази насока и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди 1 наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните в процеса писмени доказателства не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за възстановяване от ответника на направени от ищеца разходи в К. – терминални, складови и транспортни, описани във фактура № ********/17.05.2021 г., свързани със съхранението на възложените за международен въздушен транспорт по релация К. – С. на 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ с таксувано тегло 204 кг.

Не се спори между страните по делото, а и от ангажираната и от двете страни електронна кореспонденция се установява, че страните по делото са имали договорни отношения, които могат да се квалифицират като такива по спедиционен договор. На 15.03.2021 г. представител на ответника е отправил запитване към ищеца за цена на превоз и оферта за доставка на 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ с посочен адрес на товарене в К. и адрес за доставка в гр. С.. /лист 25 от делото/. На 17.03.2021 г. от страна на ищеца е предоставена на ответника оферта за искания превоз, като е посочен превозвач ТК – Турски Авиолинии, с уговорка, че превозвачът може да промени цените в последния момент, без предварително уведомление, както и, че офертата подлежи на препотвърждение в момента на направа на резервация от Авиокомпанията. /лист 24 от делото/. Видно от електронното писмо на лист 23 от делото е, че от страна на „А.“ ЕООД чрез Д.Д. на 15.04.2021 г. е направено изявление, че „стоката е готова за взимане“, като се иска актуализиране на цената и организиране вземането на стоката в най – кратки срокове. В отговор, ищецът с електронно писмо от 16.04.2021 г. сочи нов превозвач Skywalk Airlines и актуализирани различни цени на превоза и съпътстващите го такси /лист 22 от делото/. На 19.04.2021 г. от страна на ответника е потвърден транспорта, като се иска неговото организиране и информация за колко време ще пристигне стоката /лист 21 от делото/. На 20.04.2021 г. ищецът информира ответника за увеличение цената на въздушното навло с 35 щатски долара /лист 21 от делото/, с което на същата дата ответникът се е съгласил, като иска информация за дата на вземане на стоката, дата на излитане и очаквана дата на пристигане на летище С., а ищецът е отговорил „около седмица след излитането“ /лист 20 от делото/.

Видно от проведената между страните на 21.04.2021 г. кореспонденция /лист 20 от делото/ е, че ответникът е потвърдил поръчката с „молба за максимални усилия стоката да тръгне утре“, в отговор на което от страна на ищеца се сочи неконкретизирано "полетите от К. са ден 4 и ден 7“, както и, че „след като излети трябва да е в С. максимум след 7 дни, но няма гаранция от превозвача, че ще бъде спазено точното предвидено транзитно време“, като отново се иска потвърждение за вземане на пратката. С ново електронно писмо от 26.04.2021 г. /лист 19 от делото/ от страна на „Д“ АД се уведомява възложителя „А.“ ЕООД, че пратката е взета, доставена е на превозвача, минала е митницата и тн., но превозвачът е отменил полета в последния момент. В последното писмо липсва всякаква конкретика относно дата на 2 вземане на пратката, на доставяне на превозвач и преминаване на митническа проверка, като е неясно и на кой точно превозвач е доставена пратката. В същото писмо, че сочи и следното: „В момента транспорта се оскъпява с повече от 1000 долара. Пратката е в склада на агента ни“.

Липсват доказателства ищецът да е ангажирал конкретен въздушен превозвач за точно определен момент за извършване на възложеното от ответника организиране на въздушен превоз.

Липсват доказателства за сключен от ищеца договор за превоз на възложените от ответника за транспорт от К. до гр. С. 2 броя ултразвукови апарати /медицинска апаратура/, който превоз да не е реализиран поради отлагане на конкретния полет от Авиокомпанията – превозвач. Липсват доказателства за отмяна на конкретен полет, за който е договаряно от ищеца да превози в точно определен момент процесната медицинска апаратура.

Безспорно е, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е организирал реално възложения му от ответника транспорт, като вместо това е оставил възложените за въздушен транспорт 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ при трето лице на склад, като с писмо от 05.05.2021 г. /лист 14 от делото/ уведомява ответника, че „от 27 април има 10 дни магазинаж“, за което трябва да се плати на третото лице, за да освободи пратката и да я предаде на превозвач.

Към исковата молба е приложена Фактура № *********, издадена на 22.04.2021 г. от „БЕЛ. И. Л. Л.д“, Клон Ш. за сумата от 275.70 щатски долара, включващи такса приемане 68 щ. д., такса доставка 68 щ. д., такса шосеен транспорт 59.70 щ. д. и такса съхранение 4 дни общо 80 щ. д., като от фактурата не става ясно какъв точно товар е предаден на „БЕЛ. И. Л. Л.д“, Клон Ш. от „Д“ АД към 22.04.2021 г., за който товар е издадена фактурата.

Същото се отнася и до ангажираната с исковата молба като писмено доказателство Фактура № **********, издадена на 07.05.2021 г. от „БЕЛ. И.

Л. Л.д“, Клон Ш. за сумата от 160 щатски долара – такса съхранение 8 дни. От фактурата не става ясно издателят на фактурата каква точно стока е приел за съхранение и е съхранявал 8 дни на стойност 160 щатски долара.

Видно от Фактура № ********/17.05.2021 г., издадена от „Д“ АД е, че последният като доставчик е формирал задължение на „А.“ ЕООД, като клиент на стойност 754.62 лв. – терминални такси, без каквато и да било конкретизация на предоставената услуга.

От съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е платил на „БЕЛ. И. Л. Л.д“ на 25.05.2021 г. сумата от 708.70 щатски долара с основание „invoices *********, 50022, 50033“ и с референтен номер 1145101767, както и, че издадената от „Д“ АД Фактура № ********/17.05.2021 г. е осчетоводена по дебита на сметка 411/1 „клиенти в лева“ и е формирано вземане към „А.“ ЕООД на стойност 754.62 лв.

По правилата на чл. 361, ал. 1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

Спедиционният договор е двустранен и възмезден. Наред със 3 сключването на превозен договор за товари, спедиторът обикновено извършва и услуги, свързани с превоза. При коректно изпълнена поръчка, доверителят – възложител е длъжен да плати на спедитора уговореното в договора възнаграждение и да му възстанови направените разноски по изпълнение на поръчката и запазване на предадените за спедиция товари.

В конкретния казус не се установява спедиторът – ищец да е сключил конкретен превозен договор за транспортиране на 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ от К. до гр. С., съобразно водените с ответника преговори в електронна форма, нито се установява във връзка с постигнато с ответника съгласие, да е направил разходи по изпълнение на поръчката, включително такива за съхранение на възложените за транспортиране 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/, както и за „терминални такси“.

Горното мотивира съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Не се установява ответникът да е направил разноски по делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен съд, 123 състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Д“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., район СЕРДИКА, ул. „В.“ № ** срещу „А.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., район Н., ул. „Е.С.“ № **, ет. 1 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 754.62 лв. – разходи – терминални, складови и транспортни, заплатени от „Д“ АД вместо „А.“ ЕООД, за които е издадена от „Д“ АД фактура № ********/17.05.2021 г., въз основа на сключен договор за извършване на международен въздушен транспорт по релация К. – С. на 2 броя ултразвукови апарата /медицинска апаратура/ с таксувано тегло 204 кг., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5