Присъда № 33 от 11.09.2025, Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ КЪВ ПРИСЪДА № 33/11.09.2025Г. ПО НОХД № 1272 ПО ОПИСА НА

РАЙОНЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ ЗА 2025 ГОДИНА

Районна прокуратура – Кюстендил е внесла за разглеждане в Районен съд - Кюстендил обвинителен акт срещу подс. В. Е. Ц. с ЕГН **********, роден в гр. ***********, реабилитиран, с адрес: гр. **********за това, че на 03.12.2023г. в гр. Кюстендил, на обществено място - кръстовището образувано от ул. “Неофит Рилски“ и ул. “Хан Крум“ е причинил две средни телесни повреди на Р. С. А. от гр. К., всяка от които поотделно изразявайки се в проникване в гръдната кухина, както и масивна кръвозагуба от кръвоизлива в гръдната кухина, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от НК и за това, че на 03.12.2023г. в гр. К. по същото време и на същото място, е причинил лека телесна повреда на Т. Н. Н. от гр. К. - представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП – Кюстендил поддържа обвинението и твърди, че същото е доказано в хода на процеса по безспорен начин. Пледира се за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК в размер на една година и за извършеното деяние по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца и се предлага на осн. чл.23 от НК, да бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на осемнадесет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

Повереникът на частните обвинители адв. В. се придържа към становището на представителя на прокуратурата.

Защитникът на подсъдимия Ц. – адв. Д. пледира подзащитния му да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Сочи, че събраните по делото доказателства не са в подкрепа на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация. Счита, че обвинението не е доказано, като излага аргументи в тази насока, също така се твърди, че са налице данни за неизбежна отбрана при действията на подс. Ц., както и се обективира твърдението, че подс. Ц. е бил обект на тежки обиди, по отношение на външния си вид и дългата брада, която има и това е провокирало действия му.

Подс. Ц. моли съда да го признае за невинен и твърди, че не си спомня нищо след разминаването с пострадалите и отправните към него обиди думи.

Подс. Ц. посочва, че следващите му спомени са как се прибира към дома си и няма спомен какво е извършил след като физически са тръгнали към него 1 пострадалите и са го обиди.

Съдът на основание чл. 13 и чл. 14 от НПК, след анализ на събраните по делото доказателства – показанията на С. М., К. М., А. А., В. В., Д. Е., М. П., Л. Р., й. Н., изготвените в хода на досъдебното производство съдебнотехническа експертиза, съдебно-психологична, психиатрична експертиза, съдебно-медицински експертизи, съдебно-биологична експертиза, надлежно приобщени в хода на процеса, след изслушване на вещите лица в съдебно заседание, намери за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2023г. около 20.30 часа пострадалите Р. С. А. и Т. Н. Н. били заедно със свидетелите К. З. М. и С. Д. М. в заведение “Революшън”, находящо се в централната част на гр. К., непосредствено до читалище “Братство”. Около 01.00 часа на 03.12.2023г. четиримата тръгнали от заведение “Революшън” към дискотека “Джулиани”. Пътят преминавайки покрай сградата на бившето кино “Владимир Заимов” се разминали с подс. В.

Е. Ц.. При това разминаване Р. А. извикал по адрес на Ц. “Ей брадатко”, тези думи подразнили подс. Ц., който се обърнал към отминалите го вече лица и попитал А. „Що каза“, след това настигнал А. и му нанесъл множество удари с ножа, удари попаднали в областта на корема, гърдите, лявата ушна мида и лявото бедро на А., а последният паднал на земята. Вследствие на нанесените удари от страна на подс. Ц., А. получил прободно-порезно нараняване на гръдния кош, порезна рана на стената на гръдния кош вляво, както и порезна рана по лявото бедро. Действията на Ц. били възприети от Т. Н., който се намесил в конфликта, с цел да успокои положението да прекрати нападението към А., но подс. Ц. замахнал с ножа и нанесъл удари и на Н.. От нанесените удари Т. Н. получил порезна рана в лявата горна странична част на гръдния кош непроникваща в гръдната кухина, три порезни рани на коремната стена вдясно, непроникващи в коремната кухина, както и две порезни рани в седалищната област вдясно. След извършеното Ц. продължил пътя си с посока на движение към фонтаните при картинната галерия “Владимир Д. Майстора”. К. М. от своя страна подала сигнал на спешния телефон 112 и междувременно Р. А. успял да се изправи и да стигне до дежурния полицейски патрул пред дискотека “Джулиани”, където припаднал. На място се отзовал реанимобил на ЦСМП - гр. Кюстендил, с който пострадалият А. бил транспортиран до ЦСМП - гр. Кюстендил за оказване на медицинска помощ. Пострадалият Т. Н. се придвижил до ЦСМП - гр. Кюстендил посредством таксиметров автомобил с водач свид. Н., който се намирал в близост.

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва безспорно от показанията на всички разпитани свидетели, които в основата си част са еднопосочни, а противоречие бе установено между показанията на всички гореизброени свидетели.

От показанията на пострадалия Р. А., пострадалия Т. Н., свид. К. М. и свид. С. М. се установява, че заедно са тръгнали от дискотека „Революшън“ 2 към дискотека „Джулиани“ и в районна на бившето кино „Заимов“ и намиращата се в непосредствена близост улицата зад сградата на Община Кюстендил, групата от четирите лица са се разминали с подсъдимия Ц., който вървял в противоположната посока. При разминаването пострадалия А. отправил реплика към Ц. по отношения на дългата му брада, като горепосочените свидетели твърдят че репликата била „ей брадатко“ или „брадатко“ и след разминаването подс. Ц. отвърнал „какво каза“ извадил нож и се върнал обратно, като се насочил към пострадалия А. и му нанесъл множество удари с ножа, пост. Н. не разбрал, че Ц. използва нож при нападението си и отишъл към тях да ги разтърве, но подс. Ц. започнал да нанася удари с ножа и на пост. Н.. Вследствие на нанесените удари от страна на подс. Ц., А. получил прободно-порезно нараняване на гръдния кош, порезна рана на стената на гръдния кош вляво, както и порезна рана по лявото бедро.

От нанесените удари Т. Н. получил порезна рана в лявата горна странична част на гръдния кош непроникваща в гръдната кухина, три порезни рани на коремната стена вдясно, непроникващи в коремната кухина, както и две порезни рани в седалищната област вдясно. След извършеното Ц. продължил пътя си с посока на движение към фонтаните при картинната галерия “Владимир Д. - Майстора”. К. М. от своя страна подала сигнал на спешния телефон 112 и междувременно Р. А. успял да се изправи и да стигне до дежурния полицейски патрул пред дискотека “Джулиани”, където припаднал.

От познанията на горните четима свидетели, както и от останалите доказателства се установява, че няма данни за неизбежна отбрана, защото не е имало нападение към Ц., като единствено към него е отправена реплика във връзка външния му вид и дългата брада. Тази реплика е провокирала нападението към пост. А.. Последвалите действия към пост. Н. са в резултат на раздразнението от случая и основният подтик е демонстрация на явно неуважение към обществото и пренебрежение към общоприетите норми на поведение. В случаи съдът прием, че са налице хулигански подбуди, защото реакцията на подс. Ц. е несъразмерно агресивна, демонстративна и показваща пренебрежение към обществото, агресията е несъразмерна на повода и изразява демонстративно пренебрежение към обществения ред.

Свид. А. /служител на РУ на МВР – Кюстендил/ заявява, че при първоначалната работа с Ц. по случая, същият е твърдял, че някакви момчета са му се присмели на брадата и са го нападнали като са го удря по главата и той е извадил нож и ги е наръгал. А. заявява, че е забелязал, че по главата на Ц. не е имало никакви наранявания и това твърдяното нападение не се потвърждава и от изгледания от А. записите от камерите в районна, като е видял как след разминаването и евентуално отправената реплика, подс. Ц. се е върнал и в гръб е нападал лицето, което му е казало репликата за брадата и впоследствие е осъществено и нападение върху другото пострадало лице, като е отишло към тях да ги разтървава.

Свид. Е. потвърждава, че пост. А. е дошъл при патрулния автомобил, с който е изпълнявал служебните си задължения и е казал, че лице с дълга брада 3 то е намушкало с нож и след това е припаднал.

Свид. В. в качеството си на служител на МВР е работил по случая, като от проведените от него беседи с лицата участници в инцидента се е установило по данни ни свидетелите М. и М., че след отправена реплика „ей брадатко“ от страна на Р. А., подс. Цветанов е нанесъл с нож телесни увреждания на Р. А. и впоследствие на Т. Н..

Свид. П. е служителят на МВР, който е бил изпратен незабавно след получения сигнал да се насочи, към дома на Ц., с оглед установяване на лицето, за което има данни, че е извършител на деянието. П. е отишъл пред дома на Ц., който малко след това се е прибрал към дома си и П. се е легитимирал и задържал подсъдимия, който е съдействал и не е оказвал съпротива. Свид. П. твърди, че Ц. изглеждал видимо пиян, защото впоследствие е заспал на една от масите в районното управление. П. сочи, че Ц. е предал доброволно носения от него нож още при идването на колегите му за съдействие и е твърдял, че е бил обиден с репликата „да те еба у брадата“.

Показанията на свид. Л. Р., описва много различна фактическа обстановка, а именно, че е възприел как освен обидата за брадата пострадалите са псували подсъдимия и са се насочили към него заплашително и е станало сборичкване. Описаното от свид. Р. освен в противоречие с показанията на останалите свидетели очевидци и в съществено противоречие и със заключенията на съдебно – техническите експертизи, приети по делото.

Видно от експертното заключение на видео записа от камерите на местопроизшествието след разминаването подс. Ц. се обръща към вече отминалите го лица и с бързи крачки и ги настига и започва да нанася телесните увреждания. Свид. Л. Р. твърди, че е бил случаен свидетел на случилото се, но няма никакви данни същият да е бил забелязан на място и да е бил установен от служителите на ред в хода на разследването. Свид. Л. Р. е посочен от подсъдимия, няколко дни след процесното деяние, като се твърди, че свид. Р. сам му е предложил да свидетелства по случая, тъй като разбрал, че за него става въпрос след като гледал предаване по телевизията за случая и му споделил, че бил случаен очевидец на случилото се. Съдът констатира съществените противоречия в показание на Р. и показанията на останалите свидетели, както и с останалия доказателствен материал и това мотивират настоящият съдебен състав да не кредитира показанията на свид. Л. Р. и да ги възприеме като изолирани и очертаващи една защитна теза по отношение подсъдимия, че бил нападнат физически, каквито данни категорично няма, а видно от видео записите предмет на експертизите по делото е видно, че именно подс. Ц. се е върнал към вече отминалите го лица и подразнен вероятно от репликата за брадата му е нанесъл телесните увреждания на А. и впоследствие с несъразмерни агресивни, демонстративни действия показващи пренебрежение към обществото нанесъл телесните увреждания на падс. Н., който е опитал да ги разтърве.

Свид. Т. не е била очевидец на случилото се и в показанията си описва 4 казаното й от свид. М., който се потвърждават от самата М. в съдебното следствие.

От показанията на свидетелите И., П. и Т. се установява, че пострадалите са лица с лоши характеристични данни и често са участници конфликти, тези показания кореспондират и с приетата от съда фактическа обстановка, защото именно отправената реплика от А. към непознатия за него Ц. е повода подсъдимия да го нападне с нож.