Решение № 213 от 01.08.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Монтана, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Национална агенция за приходите срещу отказ на ДСИ при РС-Монтана, постановен по изп. д. № 2-16/2015 г., с който е отказано насрочване на публична продан на недвижими имоти.

Жалбоподателят въвежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт на ДСИ. Твърди, че многократно е депозирал молби за продължаване на производството чрез насрочване на публична продан на земеделските земи на длъжника, като в отговор на това съдебният изпълнител го уведомил, че длъжникът не може да бъде открит на посочения адрес, тъй като от две години живеел и работил в чужбина. В тази връзка жалбоподателят посочва, че длъжникът се явил лично и депозирал молба от 28.07.2022 г., която му е изпратена за становище. Изтъква, че независимо от това съдебният изпълнител му разпоредил да внесе сумата от 870 лева за назначаване на особен представител на длъжника. Излага, че в отговор до ДСИ изразил становище за неприложимост на хипотезата, изискваща назначаването на особен представел, тъй като длъжникът лично е уведомен за предприетите изпълнителни действия. Освен това поискал 1 книжата до длъжника да бъдат връчени по реда на чл. 40 от ГПК. Твърди, че впоследствие подал няколко молби за насрочване на публична продан, в отговор на които съдебният изпълнител отново му дал указания за внасяне на хонорар за назначаване на особен представител. Посочва, че с молба от 29.04.2024 г. за пореден път поискал насрочването на продан, като отново съдебният изпълнител постановил изричен отказ за извършване на каквито и да било изпълнителни действия до назначаването на особен представител на длъжника. Жалбоподателят твърди, че длъжникът е получавал предходни призовки на обявения адрес, след което е напуснал страната без да посочи съдебен адресат. Предвид това счита, че отказът на ДСИ възпрепятства хода на делото. С оглед гореизложеното моли съда да отмени постановеният отказ за насрочване на публична продан на земеделски земи на длъжника Ц. М. и да постанови продължаване на производството за събиране на вземането.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът не е взел становище.

В приложени мотиви ДСИ Л.Г. излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че длъжникът е в *и не може да бъде уведомен за публичната продан, предвид което взискателят трябва да внесе сума за назначаване на особен представител на длъжника. Съобразно това моли съда да потвърди действията му като законосъобразни.

Окръжен съд-Монтана, след като обсъди направените доводи и приложените по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 2-16/2015 г. е образувано по искане на взискателя Национална Агенция за приходите срещу длъжника Ц. М.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.02.2015 г. В течение на процеса са извършвани множество изпълнителни действия, като с Постановление от 28.02.2018 г. един от имотите на длъжника е възложен на купувача М.Б..

С оглед продължаване на производството по принудително изпълнение взискателят отправил молба до ДСИ за насрочване на публична продан на 2 осем броя земеделски земи, собственост на длъжника, находящи се в землището на с. * За насрочената публична продан длъжникът М. е уведомен лично на 15.02.2019 г. Поради неявяване на наддавачи публичната продан е обявена за нестанала.

На 07.06.2019 г. взискателят отправил молба за насрочване на следваща публична продан, като на 21.06.2019 г. длъжникът е уведомен лично за насрочването на проданта. Поради липса на купувачи проданта е обявена за нестанала.

На 12.12.2019 г. с отправена молба взискателят поискал насрочването на следваща публична продан. ДСИ разпоредил назначаването на съдебнотехническа експертиза, която да изготви нова начална цена на недвижимите имоти. Експертизата е пратена за сведение до длъжника, като в обратната разписка е написано, че по сведение на съсед лицето от една година живее и работи в *. На 07.02.2022 г. е изпратено уведомление до длъжника, че следва да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на ДСИ за получаване на съдебно-техническата експертиза, с указания, че ако не се яви в указания срок, книжата ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Уведомлението е залепено на адреса на длъжника, като в обстоятелствената част е посочено, че лицето от година живее и работи в чужбина.

По делото е приложена справка от ГРАО, видно от която длъжникът М. има постоянен и настоящ адрес в гр. *, бул. „*“, № *, ет. *, ап. * На 31.03.2022 г. отново на адреса на длъжника е залепено уведомление, че следва да се яви в канцеларията на ДСИ за получаване на съдебнотехническата експертиза, като в обстоятелствената част е посочено, че лицето е в чужбина от година.

От приложената по делото справка от ОД на МВР - гр. Монтана се установява, че М. последно е влязъл в Република България на 09.04.2022 г. С оглед данните за влизане на длъжника на територията на страната взискателят отново поискал от ДСИ да бъде насрочена публична продан на земеделските земи. За насрочването на проданта е изпратено съобщение до длъжника, от което е видно, че по сведение на съсед лицето от две години живее и работи в *.

На 28.07.2022 г. длъжникът е направил възражение относно обявлението за публичната продан, с доводи, че се продава чужда собственост, тъй като 3 имотите са съсобствени с неговата бишва съпруга. ДСИ изпратил съобщение до длъжника, с което го уведомил, че следва да представи доказателства за наличието на съсобственост. На обратната разписка е записано, че по сведение на съсед лицето от три години живее и работи в *. Така с Протокол на ДСИ от 25.08.2022 г. насрочената нова публична продан е обявена за нередовно разгласена, а на 31.08.2022 г. взискателят е получил съобщение, с което е уведомен от ДСИ, че следва внесе сумата от 870,00 лева за назначаване на особен представител на длъжника.

На 08.09.2022 г. взискателят отправил искане до ДСИ за извършване на публичната продан, като изложил доводи, че не е налице хипотеза, при която следва да бъде назначен особен представител, тъй като обявлението е надлежно връчено на длъжника, с оглед постилото възражение от негова страна. С резолюция от 09.09.2022 г. ДСИ уведомил взискателя, че длъжникът е в чужбина и без назначаването на особен представител няма да обяви публичната продан.

На 21.09.2023 г. взискателят отново направил искане за извършване на публична продан на земеделските имоти на длъжника. ДСИ изискал справка от ОД на МВР, видно от която последното излизане от Република България на М. е на 08.09.2023 г., като няма данни за обратно завръщане в страната. С резолюция от 10.10.2023 г. ДСИ уведомил взискателя, че длъжникът е в * и публичната продан трябва да се извърши чрез назначаване на особен представител, за което взискателят трябва да внесе 870,00 лева.

С молба до ДСИ от 02.11.2023 г. взискателят поискал да се приложи разпоредбата на чл. 40 ГПК, тъй като длъжникът е получил предходни призовки и съобщения, след което напуснал страната без да посочи съдебен адресат. С оглед изложените доводи поискал да се насрочи публична продан на недвижимите имоти на длъжника.

На 08.05.2024 г. взискателят отправил поредна молба до ДСИ, с която поискал да бъде насрочена публична продан на земеделските земи на длъжника. С резолюция от 09.05.2024 г. ДСИ уведомил взискателя, че до назначаване на особен представител на длъжника, принудителни действия няма да се извършват.

Гореизложената фактическа обстановка предпоставя да се направи преценка дали в случая е налице хипотеза, в която на длъжника следва бъде 4 назначен особен представител. В изпълнителния процес е предвидена специална разпоредба – чл. 430 ГПК, с която законодателят е регламентирал предпоставките, при които съдебният изпълнител следва да назначи особен представител на длъжника. Първата е от тях е в случаите по чл. 47, ал. 6 ГПК, а именно когато длъжникът не е намерен на регистрираните му постоянен и настоящ адреси и връчването е станало чрез залепване на уведомление. В случая тази хипотеза не е приложима, тъй като на длъжника е връчена лично редовно покана за доброволно изпълнение още на 05.02.2015г., с която надлежно е уведомен за започналото срещу него изпълнително производство с възможност да организира защитата си. С връчване ПДИ същият е уведомен и за задължението , предвидено в чл. 41,ал.1 ГПК при отсъствие за повече от един месец от адреса, на който му е връчена ПДИ , следва да уведоми съдебния изпълнител за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 41,ал.2 ГПК всички съобщение се прилагат по делото и се смятат за връчени. Разпоредбата на чл. 41 ГПК е включена в общите разпоредби на ГПК и е относима към всички уредени в него производства, включително изпълнителното. Обстоятелството, че в хода на делото, след надлежно връчена ПДИ и други съобщения, длъжникът е напуснал адреса си, без да уведоми съдебния изпълнител за новия си адрес, не е основание за приложение разпоредбата на чл. 430 ГПК. Назначаването на особен представител е необходимо за защита правата на длъжник, който не е известен за започналото срещу него изпълнение, поради фингирано връчване на съобщение за това по реда на чл. 47 ГПК, каквото хипотеза не се установява по делото. В случая длъжникът лично е получил ПДИ, както и други съобщение по делото, поради което и е имал обективната възможност да организира защитата си в хода на изпълнителното производство. Връчването на съобщения след напускане на адреса, на който е получил ПДИ, следва да се извършва по реда на чл. 41,ал.2 ГПК.

Втората хипотеза на чл. 430 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, когато при пристъпване към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Тази хипотеза също не е налице в случая, тъй като от приложената от ГРАО справка /л.471/ е видно, че длъжникът М. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. *.

Неприложимостта на нормата

5 на чл.

430

ГПК обуславя незаконосъобразност на отказа на ДСИ за насрочване на публична продан, доколкото последният е аргументиран от съдебния изпълнител с нуждата от назначаване на особен представител на длъжника.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на държавен съдебен изпълнител за насрочване на публична продан на недвижими имоти по изпълнително дело № 2-16/2015 г. по описа на СИС при РС Монтана, обективиран с резолюция от 09.05.2024 г., положена върху молба на Национална агенция за приходите с вх. № 2317/08.05.2024 г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6