Решение № 304 от 25.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101306 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес - ***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: ***, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление - гр.

София, р-н. „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.

8, с която са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл. 19 от ЗПК - за прогласяване недействителността на сключен с ответника договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26, ал.1, вр. чл.22, вр. чл.11, вр. чл.

19 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП - за прогласяване недействителността на клаузата на чл.5.6 от същия и на такса за преференциално обслужване по приложение №4 към Анекс 517398 – като противоречаща на чл.10а ЗПК.

Ищецът твърди, че на 19.11.2022г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 485875, при подписване на който не му били предоставени необходимите документи съгласно чл.10 ЗПК. Основните параметри на заема по договор № 485875 били уговорени в Приложение №1 към същия, съгласно който сумата по кредита била в размер на 2 500 лв. със срок на погасяване 19.11.2024 г., размер на погасителната вноска - в размер на 153,71 лв. с одобрено обезпечение и 321 лв. - без одобрено обезпечение. В чл.

1 от Приложение №5 към договора за потребителски кредит било посочено, че 1 най-късно до следващия ден, кредитополучателят бил длъжен да представи обезпечение по кредита при описани конкретни условия за гаранта. В чл. 4 от Приложение №5 било посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължал неустойка в размер, посочен в погасителния план, като размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение бил в размер на 5,49 лв. средно на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита. Към договор № 485875 бил представен Погасителен план, съгласно който ищецът следвало да заплати 24 вноски по 320,7 лв, като сумата била формирана по следния начин: 2 500 лв. главница, 1 089,22 лв. - възнаградителна лихва, 99,84 лв. - такса преференциално обслужване /Уговорена в още едно приложение - № 3/ и неустойка в размер на 4 007,96 лв. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на Договора му била начислена така наречената „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР. Същата била включена в погасителния план още от самото начало. Доколкото договорът бил сключен за задоволяване на лични нужди, към него били приложими разпоредбите на ЗПК. Ищецът поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вp. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Счита клаузата на чл. 5.6 от договора за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Счита, че уговорената в него неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.26 ЗЗД била нищожна. С уговорената неустойка се целяло заобикаляне на предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен бил на кредитора и следвало да се заплати от потребителя. Договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза била недействителна. С уговорената неустоечна клауза се целяло единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесните заемни суми т.нар „скрита възнаградителна лихва“, в каквато насока се излагат съображения. На следващо място, така уговорената неустойка излизала и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна. Същата противоречала на закона 2 и добрите нрави, като излизала и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. С нея се нарушавали основните принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Същата била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й, същата била в размер на близо 160,32 % от предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Така според ищеца, с договарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати за негова сметка. Налице било и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, а именно - на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК и подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. Според ищеца неустоечната клауза в Договора била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, освен това същата не била индивидуално уговорена, съгласно чл.

146 от ЗЗП. Не било спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В случая била записана общата дължима сума, но същата не отговаряла на посочения ГПР. Предвидено било още при сключването на договора, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноската се добавяла сума от 321 лева. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. По този начин, неустойката реално увеличавала печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получавало едно допълнително възнаграждение, а същевременно се влошавало финансовото състояние на потребителя. Освен това неустойката не била точно определена в договора за кредит, а била посочена като размер едва в погасителния план, при което потребителят не бил наясно при сключване на договора какъв е нейния размер и дали същия съответства на договорения. Посочването в договора за кредит на по-нисък от 3 действителния ГПР пък представлявала невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждавала или било възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиквала или било възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означавало, че клаузата относно общия размер на сумата, която следвало да плати потребителя, била неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО и влечала недействителност на договора в неговата цялост. На следващо място се посочва, че към Договор № 485875 било подписано и Приложение № 3, с което се уговаряли „Условия за ползване на Преференциално /ВИП/ обслужване“. С посоченото приложение, страните били уговорили на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно време - 08:00 ч. до 20:00 ч., безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са налични; безплатно получаване на удостоверение на актуален дълг или удостоверение за липса на задължение. Този договор за допълнителни услуги според ищеца обаче бил недействителен, поради противоречието му с чл. 10а ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а всички посочени от кредитора услуги, били именно такива - за усвояване на кредита или част от обичайната му дейност. Предвид изложеното и направено с молба вх. рег.№13283/21.08.2024г. уточнение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 485875, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит № 485875, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на таксата, предвидена в Приложение № 4 към Анекс 517398, в размер на 99,84 лева, като противоречаща на чл.10а ЗПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и необосновани.

Моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и ответното дружество е сключен 4

Договор за потребителски кредит № 485875 от 24.06.2022г., със съответното съдържание и уговорени клаузи. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че основните параметри на заема по договора са уговорени в Приложение №1 към същия, съгласно който сумата по кредита е в размер на 2 500 лева, със срок на погасяване 19.11.2024г., размер на погасителната вноска - 153.71 лева с одобрено обезпечение и 321 лева - без одобрено обезпечение. Видно от Приложение № 5 към договора /чл.1/ е, че най-късно до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит/, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита при описани конкретни условия. В чл.4 от Приложение № 5 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план, като размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 5.49 лева средно на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита.

Към договора е приложен и Погасителен план, съгласно който кредитополучателят следва да заплати 23 вноски по 320.71 лева и 1 вноска в размер на 320.69 лева, като сумата е формирана, както следва: 2 500 лева главница, 1089.22 лева - възнаградителна лихва, 99.84 лева – такса преференциално обслужване /която е уговорена и в Приложение № 3 към договора/ и неустойка в размер на 4 007.96 лева.

По делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че разходите, включени в Погасителен план към ДПК № 485875/24.06.2022г., са: - съгласно Приложение № 1 към договора - сумата на кредита /главница/ в размер на 1000 лева; договорна лихва в размер на 68.33 лева и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 250.26 лева - съгласно Приложение № 3 от 24.06.2022г. - допълнителни услуги от Пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“ в размер на 60 лева. Общият размер на задължението по Договор за потребителски кредит № 485875 възлиза на 1378.59 лева. Съгласно справка от счетоводството на „Ай Ти Еф Груп“ АД, по договора са начислени и заплатени следните задължения: 1000 лева главница;