Решение № 797 от 04.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Б., 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120201795 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на "ЕТ Я. - Г.Г." ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 1235F528926/23.10.2020 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО , вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения в аспекта на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения с конкретно очертани измерения на тези нарушения- непосочване в текстуалното съдържание на АУАН и НП на осигуреното лице, за което жалбоподателят не е изпълнил задължението за своевременно подаване на декларация Образец 6, и дерогиране на чл.34, ал.3 ЗАНН, т.к. атакуваното НП е издадено след изтичане на предвидения в закона 6-месечния срок от съставяне на АУАН.Развита е защитна аргументация относно приложение на чл.28 ЗАНН в процесния случай.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 25.04.2023 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 25.11.2019 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО , като не е подал данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Б. за месец юли 2019 г. Посочено е ,че мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Б. лице е ТД на НАП-Б.. Посочено е, че 1 декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец 1, както следва: А)до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок /25-то число/-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението – чл.3,ал.1, т.1, б.“а“ в Наредба №Н-8/2005 г. на МФ.

Датата посочена в декларацията на начисляване/изплащане на възнагражденията е 31.08.2019 г.

Декларацията е следвало да бъде подадена до 31.08.2019 г.

Декларацията е подадена по интернет с КЕП на дата 25.10.2019 г.и е приета и входирана с вх.

№02000193362375.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на представител на жалбоподателя на 12.11.2019 г. В указания срок законен или упълномощен представител на търговеца-нарушител не се е явил и АУАН F528926/25.11.2019г. е бил съставен в негово отсъствие в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН .

На нарушителя ЕТ "Я. - Г.Г" бил изпратена покана изх.№. F528926/25.11.2019г. за явяване в ТД на НАП Б. за получаване на АУАН, която не бил връчена. Били извършени посещения на адреса на ЕТ "Я. - Г.Г" на 14.02.2020 г. и 25.02.2020г ., обективирани в Протокол от 14.02.2020г. и от 25.02.2020 г. за извършени действия по реда на чл.110, ал.4 изр.последно вр.чл.50, ал.1 ДОПК и предвид безрезултатното щателно издирване на нарушителя на осн. чл.43,ал.6 ЗАНН АНП № F528926/25.11.2019г. е спряно до отпадане на основанието-до намиране на нарушителя, за което в административната преписка фигурира надлежно Отбелязване за спиране от 25.02.2020 г. на Административно-наказателното производство поради неоткриване на извършителя-чл.43, ал.6 ЗАНН.

С връчване на АУАН № F528926/25.11.2019г. инкорпорирано в материализираната в л.10 /гръб/ разписка на представител на ЕТ "Я. - Г.Г" било постановено Отбелязване за възобновяване на спряно административно-наказателно производство поради откриване на извършителя от 11.08.2020 г.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена тъждествена фактическата обстановка с описаната в АУАН и във формално-нормативно съотношение би извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО , вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие, че качествена процесуална характеристика на тяхното съдържание е вътрешната им съгласуваност, еднопосочност и устойчивост, предвид което индивидуално и съвкупно оценени доказателствата представляват кредитируема основа за достоверно изграждане на изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 19 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. При издаване на АУАН и НП , противно на субективното мнение на жалбоподателя са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Не отговаря на обективната процесуална действителност възражението,че в административно-наказателната преписка липсва отбелязване 2 за спиране на административно-наказателното производство.Както бе споменато, видно от протоколите за връчване поради неоткриване на извършителя. производството е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН с отбелязване за спиране от 25.02.2020 г., респ. същото е било възобновено на 11.08.2020 г. и АУАН е връчен на търговеца на тази дата. В контекста на изложеното времевият интервал от съставяне на АУАН на 25.11.2019 г. до спирането на администратовно-наказателното производство на 25.02.2020 г., сумарно с интервала от време,изтекъл от възобновяването на производството 11.08.2020 г.до издаването на НП на 23.10.2020 г. не надвишава указания в чл.34, ал.3 ЗАНН 6-месечен срок за издаване на наказателно постановление.

На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано с фактическа детайлизация, задълбочена до степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита.

Не са допуснати релевираните със жалбата нарушения на процесуалните изисквания, свързани със съществени съдържателни дефицити на двата процесуални документа, изразяващи се в непосочване на конкретните осигурени лица,за които не е подадена декларация Образец 6. Така инвокираното възражение,с имплицитно заложената аргументативна теза- за негативно отразяване на очертания съдържателен пропуск върху правото на защита, с което практически е кодирано очакване към въззивната инстанция да отхвърли констатациите на административнонаказващия орган като лишени от обоснованост, процесуална изрядност и изчерпателност,е неоснователно. На първо място, в диспозицията на общата разпоредба на чл.5, ал.4, т.2 КСО законодателят е конкретизирал само адресатите на задължението за периодично представяне в НАП на данни за дължими осигурителни вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", а именно Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично.Запълващите бланкетната рамка на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 КСО специални норми в чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица регламентират начина, мястото на подаване на декларация образец 6, и задължителните съдържателни компонентни на декларацията съобразно приложение 4 към наредбата, сред които единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената, дните в осигуряване, възнаграждението, осигурителният доход; осигурителните вноски за осигурените лица и самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица . Вложената в базиса на защитното възражение интерпретация сочи на превратно тълкуване на нормата на чл.5, ал.4, т.2 КСО, чиято диспозиция очертава позитивно правило за поведение, задълбочено и детайлизирано в чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Ето защо, за осигуряване прецизност на формата на изпълнително деяние, е необходимо и достатъчно изписването на фактическите характеристики, общо очертаващи неизпълнение на задължението по чл.5,ал.4, т.2 КСО. В случая е постигната яснота за тези съществени елементи на обвинителната теза,с отразяване на признаците на неправомерното бездействие- осигурителят не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП Б. за м.юли 2019 г. Още повече, че с отразената констатация :“Декларацията е подадена по интернет с КЕП на дата 25.10.2019 г.и е приета и входирана с вх.№02000193362375“, за жалбоподателя става съвършено ясно за кои именно осигурени лица се отнася закъснялото изпълнение по чл.5, ал.4,т.2 КСО в срок.

Максимално пълното, ясно и точно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на крайната дата, до която задължението по чл.5,ал.4, т.2 КСО е могло да бъде изпълнено-31.08.2020 г. и индивидуализираната нарушена законова разпоредба, както в АУАН , така и в НП, обезпечават критериите за единство и тъждественост. В контекста на изложеното правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма на чл.355, ал.1 КСО. Срокът за подаване на декларацията е бил до 31.08.2019 г., т. е. от 01.09.2019г, нарушителят е изпаднал в забава.При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното 3 нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази насока, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.