Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7298/2025
Вид
Решение № 240
Подписан
24.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 216 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607298 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Делото е образувано е по протест на прокурор от СРП срещу присъда, постановена на 04.09.2025г. по НОХД № 11031/2024г. на СРС, НО, 132 състав. Постъпил е и допълнителен протест.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Х. А. М. за невинен за извършено престъпление по чл. 216 ал.1 от НК. Постановено е също вещественото доказателство да остане по делото.

Във въззивния протест, както и в допълнителния такъв се изразява недоволство от постановената присъда като се счита същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото. В протеста се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. В допълнението към протеста се сочи, че като цяло прокурорът споделя приетата и изложена фактическа обстановка, с изключение на приетия факт, че на 07.01.2023г. в 02:10:36ч. последно е преминал успешно пътник през гише № 8, както и на правните изводи, до които е достигнал СРС относно недоказаността на авторството на престъплението. Посочва се, че съдът се е позовал за тези изводи на ВТЛИЕ, както и на показанията на вещото лице, което я е изготвило. Счита, че приетия от съда факт, че в 02:10:36ч. успешно е преминал пътник, различен от подсъдимия е недоказан, а приетите изводи, че не е доказано, че подсъдимият е 1 повредил четеца са неправилни. Излагат се съображения, че такива данни не се съдържат в приобщените трансакции-регистрирани събития през пътека № 8. На следващо място, прокурорът изтъква, че в хода на съдебното следствие не е изследван въпроса дА. датата и часа на видеокамерите, предмет на експертизата, са били синхронизирани с тези на устройството за автоматичен граничен контрол. Допълва, че на видеозаписите не е заснето конкретното преминаване на подсъдимия през пътеката, което затвърждава съмнението, че часовете на двете различни системи не са синхронизирани. Поради посочено счита, че не е доказано, че в 02:10:36ч., успешно е преминал пътник, различен от подсъдимия. Счита, че дори да се приеме, че е преминало друго неустановено лице между второто и третото ползване на четеца от подсъдимия, стъклото на четеца е било здраво иначе не би могъл да се сканира ефективно поставения документи и да се отвори вратата на пътеката за преминаване на пътник. Също така, според прокурора, изразяването на предположения, че в интервала от 10 секунди е възможно трето лице да се е пресегнало и да е счупило стъклото на четеца противоречи на здравата логика, като мотивира този свой извод с обясненията на подсъдимия и показанията на св. С.. Изтъква още, че на базата на обсъдената ЛИВТЕ, в която се сочи, че на записите не се наблюдават действия по увреждане на четеца, не може да води до извод, че такова действие изобщо не се е случило. Поради гореизложеното счита, че в хода на съдебното следствие безспорно се е доказало, че подсъдимият виновно е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и не са нА.це предпоставките за оправдателна присъда.

В иницииращия протест и допълнителен такъв липсват искания за събиране на доказателства.

От страна на защитата на подс. М. е било депозирано възражения срещу протеста. Сочи се, че протеста и допълнението към него са неоснователни. Счита се, че аргументите на прокуратурата са в насока подс. М. да бъде осъден се основават на предположение, което е процесуално недопустимо. Посочва се, че по делото са били събрани всички възможни доказателства и доказателствени средства и са използвани всички възможни способи, като не се е установило по категоричен начин какво е довело до счупване на четеца. Според защитата първоинстанционният съд е достигнал до единствения, съобразен с изискванията на НПК, извод, че Х. М. следва да бъде оправдан. Изтъква, че не може да се използват във вреда на подсъдимия изложените в протеста доводи, че на видеозаписа се наблюдава лице, което преминава през пътека № 8 в 02:10:36ч., а в справката за регистрирани събития на пътеката няма отчетено събитие в 02:10:36ч. и, че часът на камерите и часът на устройството за автоматичен граничен контрол не са били синхронизирани. Също така посочва, че предположението, изложено в протеста към делото, че ако стъклото на четеца не е било здраво, то не можело ефективно да сканира представения документ е технически въпрос, който не е бил изследван по делото. Приема се, че прокуратурата изопачава доводите на първоинстанционният съд, като се излагат аргументи в тази насока и се достига до извод, че съдът просто е обсъдил, че на базата на доказателствения материал по делото не е било доказано Х. М. да е направил нещо на четеца. В заключение се сочи, че се споделят всички 2 доводи на първоинстанционния съд по оправдаване на подс. М. и моли да се имат предвид като част от тезата на защитата. Поради изложеното се моли за потвърждаване на присъдата.

Съдът, след като се запозна с протеста, допълнението към него, депозираното възражение и с материА.те по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. Освен, че не са отправени конкретни твърдения за нА.чие на неизяснени обстоятелства и не е посочено кои са те, липсват и данни, сочещи на потребност от изясняването на относими към предмета на делото факти.

В хода на съдебната прения прокурорът предлага депозираният от СРП протест да бъде уважен, първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова осъдителна. Намира, че в допълнението към протеста са били изложени доста изчерпателни правни съображения и по тях предлага присъдата да бъде отменена.

Защитникът на подс. М., адв. В. изтъква, че подробно е изложила възраженията си писмено.

Обобщава, че това, което главно се иска в протеста е подсъдимият да бъде осъден на базата на многобройни противоречия, които да бъдат разгледани в негова вреда. Изтъква, че това е абсолютно процесуално недопустимо. Според защитата, по делото е установено, че има увреден четец, но по никакъв начин не е установено това да е свързано с поведение на подсъдимия. Посочва, че първоинстанционният съд изключително подробно е обсъдил всички свидетелски показания, писмени доказателства и видео-записи, които има и е установил, че е имало възможност и други лица, от друга пътека на летището да са причинили това и, че категорично, въпреки че има записи, не се вижда Х. М. да прави каквото и да е. Допълва още, че съдът е кредитирал и неговите обяснения и е обсъдил липсата дори и на един свидетел, както записите, които посочват, че 10 секунди преди четецът да бъде отчетен като счупен е преминало и други лице от там. В заключение защитата не счита, че има каквото и да е основание за отмяна на оправдателната присъда.

За въззивното заседание е постъпила молба от подс. М., с която е уведомил съда, че живее в Дания и му е невъзможно да пътува често до България. Посочил е, че е уведомен за датата на съдебното заседание и моли същото да се гледа в негово отсъствие. Поради изложеното подс. М. не се възползва от право на лична защита и последна дума.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анА.зирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анА.з на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема 3 за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Х. А. М. /предишни имена Д.А.Р./ е роден на ********. в с. Мишевско, обл.

КърджА., женен, със средно образование, работещ, с българско и турско гражданство, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Х. А. М. живеел в Дания. При прибиранията си в Р. България използвал въздушен транспорт и преминавал през Летище София и контролата там. На 07.01.2023 г. около 02:00 часа подс. Х. А. М. пристигнал на Летище София, Терминал 2, с пътнически самолет с полет № W64406 от Копенхаген, Дания. Към тази дата подсъдимият притежавал документ за самоличност – задграничен паспорт с № ********, издаден на 30.01.2020 г. от ОДМВР КърджА. и вА.ден до 30.01.2025г. Подсъдимият се запътил към проверка на документите му от органите, отговарящи за граничен контрол, като решил да премине през автоматизиран граничен контрол. За тази цел били поставени гишета за самообслужване на пристигащите пътници и били обособени 8 броя пътеки за автоматизиран граничен контрол. В началото на всяко от тях били поставени електронни четци на документи. Същите били собственост на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР и били предоставени за ползване на Главна дирекция „Гранична Полиция“ – гр. София. Върху всеки от електронните четци било обособено конкретно място за поставяне на документ за самоличност, като за да бъде осъществен граничният контрол документът следвало да бъде поставен от пътника на посоченото място и да бъде сканиран от електронния четец, докато проверяваният гледа напред към нагласящата се спрямо ръста му камера, която да го заснеме. Мястото за поставяне на документа за самоличност било покрито със стъкло.

Подсъдимият се наредил за проверка на документите му на пътека № 8, където бил поставен електронен четец на документи марка и модел „Regula 7028.110“, сериен номер 7Е4585ВА8610. В 02:10:13 часа подсъдимият положил паспорта си върху електронния четец на документи. Всяко сканиране на документ било изпращано като данни на сървъра, така че да може впоследствие да се види какъв документ и кога е бил сканиран. не се отворила. В 02:10:25 часа подсъдимият направил втори опит да сканира документа си за самоличност, като той също бил неуспешен. В 02:10:46 часа той за трети път положил паспорта си за сканиране, като към сървъра били изпратени данни със сканирано изображение на документа, на което изображение личА. счупвания по заснетата повърхност. Автоматичната врата отново не се отворила, поради което подсъдимият се насочил за проверка чрез служител на органите на Главна дирекция „Гранична Полиция“.

В 02:10:36 часа е бил регистриран последният успешно преминал пътник през гише № 8.

Той е неизвестно по делото лице. В периода от време между 02:10:36 ч. (последно успешно преминаване през гише № 8, като към този момент стъклото било здраво) и 02:10:46 ч.

(последен и в същото време неуспешен опит на подсъдимия да сканира паспорта и да премине през автоматизирания граничен контрол, като към този момент стъклото на оптичния четец вече било счупено) стъклото на електронен четец за документи марка и модел „Regula 7028.110“, сериен номер 7Е4585ВА8610, било счупено от неизвестни по делото лице и начин.

4

В 2:14 часа пътник съобщил на св. Н.Л. за счупения екран. Апаратурата при св. Л. не сигнА.зирала за неработещ четец и тя отишла на място. След като установила счупването съобщила на началника си, а пътеката била затворена до отстраняването на проблема.

Вследствие на счупването на стъклото, електронният четец бил повреден и временно не можел да функционира по предназначение, тъй като не можело да се сканират успешно поставените върху него документи и да се разчитат правилно символите върху тях. Поради тези действия пътека №8 станала неизползваема.

Св. Е.А. – домакин в Главна дирекция „Гранична Полиция“ била уведомена за счупения екран и се предприели действия по подмяна на счупеното стъкло и неговото кА.броване след демонтаж и монтаж на четеца от мястото, на което бил поставен.