Решение № 514 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано след постановено Решение № 50123/31.01.2024 г., по кас.т.д. № 2040/2022 г., на ВКС, I ТО, с което е отменено Решение № 328/18.05.2022 г., по в.т.д. № 1063/2021 г., на САС, ТО, 13-ти с. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 261598/31.08.2021 г. на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „П. Парчевич“, № 47 срещу Решение № 260030/05.08.2021 г., по т.д. № 5/2020 г., на ОС Перник, ГК, с което са отхвърлени обективно, кумулативно съединените му искове за осъждане на „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, ЕИК 113011332, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Кракра Пернишки“, № 1, х-л „Струма“, ет. 1, ап. 101, да заплати сумата 172209.36 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет, за 2017 и 2018 г., по силата на Договор за доставка на природен газ № 185-2013/20.09.2015 г., както и сумата 31571.06 лв., представляваща общ размер на договорна неустойка за забава, начислена до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на

1 съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, за неправилен и произволен извода, че въззваемият не е правил заявки по предвидения в сключения Договор ред, поради което и въззивникът нямал ангажимент да осигурява капацитет. Не е бил отчетен факта, че процесната претенция се основава на сключен между страните договор, който не е бил оспорен от въззиваемият и, в който били уговорени правата и задълженията на страните по него, във връзка със заявяване и осигуряване на капацитет за пренос на природен газ, както и редът и условията за заплащане на дължимите суми и последиците от неизпълнението им. Излага, че на 23.08.2017 г., по силата на Договора, са изпратени заявки за осигуряване на капацитет, които са били потвърдени на 14.09.2017 г. Счита, че не е бил обсъден факта, че въззиваемият, в условията на невъзможност да приема природен газ, е заявил, както необходимите му количества, така и необходимият капацитет за пренос за 2017 г. и 2018 г., което се установявало от приложените към исковата молба заявки за осигуряване на капацитет и годишни програми за процесния период. Счита, за неправилен и извода на съда, че липсата на подпис на представител на въззиваемият на издадените фактури, не задължавал длъжника, тъй като страните не са уговорили двустранно подписване на фактурите като условие за тяхната валидност. В подкрепа на това сочи, че ответникът е заплатил фактура № 7000000058/15.01.2018 г., в размер на 9606.58 лв., която по реквизити била идентична с останалите незаплатени фактури. Счита за неверни показанията на св. Д. П., че въззиваемият не е подавал приложенията към договора за доставка, генерирани от електронната система на въззивника, които били приложени като доказателства към исковата молба.

Още излага, че преустановяването на приемането на природен газ по предписание на съответните контролни органи, не освобождавало ответника от приемане на предварително заявените минимални годишни количества, както и, че тяхното заплащане не представлява санкционираща мярка по договора, както твърди въззивника. Посочената уговорка давала възможност на въззиваемият да закупи в следващите 24 м. тези количества като предварително заплати 50 % от тяхната стойност. Сочи, че ако въззивникът е бил представил сертификат от БТПП за настъпило събитие с характер на непреодолима сила, то неприетите по тази причина количества биха се приспаднали от минималното годишно количество и не би възникнало задължение за тяхното заплащане. Подобно доказателство обаче не е било ангажирано. Счита за погрешни изводите на съда, че липсата на реална доставка на природен газ, била обвързана със задълженията на ответното търговско дружество да заплаща предоставените от ищеца услуги. Настоява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е формирал изводите си на база част от доказателствата, без да е обсъдил и анализирал задълженията на страните по договора за доставка в цялост. По същество моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „Еврометал“ ООД, депозира отговор вх. № 261827/27.10.2021 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна и неподкрепена от събраните доказателства. Счита, че въззивникът е свел изводите на първоинстанционния съд до три конкретни, без да държи сметка за обективната, всестранна и пълна преценка, направена в решението. Сочи, че във въззивната жалба са пропуснати установени факти, които не са изгодни за страната, но са 2 необходими за изясняване на обстановката по случая. От своя страна излага анализ на събраните доказателства и на обстоятелствата, които счита, че се установяват от тях. По отношение на претенцията за неустойка излага, че не са налице основания за начисляване на такава. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеният иск за главница, така и за неустойка. По същество, моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

В с.з. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, съображения и възражения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД предявени от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за осъждането на „ЕВРОМЕТАЛ“ О ОД да заплати сумата 203780.42 лв., от които: 172209.36 лв., главница, представляваща незаплатена сума за доставени количества природен газ по Договор № 185-2013/30.09.2015 г., неприетото количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет и сумата 31571.06 лв., договорна неустойка, начислена до 31.01.2020 г. – датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът е твърдял в исковата молба, че по силата на сключения с ответника Договор № 185-2013/30.09.2015 г. за доставка на природен газ и в качеството си на обществен доставчик на природен газ, се е задължил да доставя заявените количества през съответната година, а ответникът в качеството му на клиент се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. Договорът влизал в сила от 01.01.2016 г. и бил със срок на действие до 01.01.2019 г., като на 21.07.2017 г. било сключено Допълнително споразумение № 1 към него. С последното били изменени клаузи от Договора. Ищецът сочи, че съгл. годишните програми за 2017 г. страните договорили за доставка общо 59000 нм3 газ, а за 2018 г. – общо 255 МВтЧ. Съгл. т. 5.1 минималното годишно количество, което ответникът следвало да приеме възлизало на 47200 нм3 за 2017 г. и на 204 МВтЧ за 2018 г.

Сочи, че през посочените години ответникът не е приел никакво количество газ, поради което по силата на т. 5.2. от Договора дължал заплащане на 50 % от стойността на неприетото количество, по среднопретеглена цена за 12 м. на съответната година. Изчислени по този начин ответникът дължал на ищеца за 2017 г. сумата 9606.85 лв., с ДДС и за 2018 г. 4550.52 лв., с ДДС.

Още ищецът излага, че между страните се съставяли месечни актове, за задълженията на доставчика за доставка и задълженията на клиента за приемане и, които отразявали количеството газ, доставено на ответника за всеки ден на съответния месец от процесния период. Така съгл. т. 10.14. от Договора, в случай че доставчикът не получи подписания от клиента месечен акт, то едностранно подписаният такъв акт се счита за валиден. Ищецът сочи, че съгл. заявка за осигуряване на капацитет ответникът е заявил за период 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. годишен капацитет за пренос в размер на 255 МВтЧ/ден като заявката е била потвърдена. За периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. бил заявен 3 м. капацитет за пренос в размер на 0.340 МВтЧ/ден и за периода 01.10.2017 – 31.10.2017 г. бил заявен месечен капацитет за пренос 3 в размер на 1.032 МВтЧ/ден като тези капацитети също били потвърдени.

Сочи, че разходите за капацитет по т. 11.3 и за неизползват капацитет по т. 11.5 са за сметка на Клиента, както и разходите за пренос.

Излага подробно какви са условията по договора за ценообразуване, за начина на плащане и други. Посочени са данъчни и счетоводни документи (фактури, дебитни известия, уведомления за допълнително плащане), по които се счита да е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Счита, че тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми в границите на договорените срокове, върху главницата по всяка от издадените от ищеца фактури и уведомления за допълнително плащане, е подлежала на начисляване и е начислена договорна неустойка. В резултат от това към 31.01.2020 г. изискуемите задължения на ответното дружество за доставени количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет, както и дължимата договорна неустойка върху главницата възлизат на сумите предмет на исковите претенции.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор вх. № 1542/12.03.2020 г., в който признава, че между страните е подписан процесния Договор № 185-2013/30.09.2015 г. за доставка на природен газ.

Твърди обаче, че не е приемал природен газ от 09.12.2016 г., тъй като с РА № 10/09.12.2016 г. на ДАМТН, Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и след осъществен преглед на разпределителен газопровод и площадков газопровод било издадено предписание. В потвърждение на спирането на газоподаването били и нулевите стойности фигуриращи в представените от ищеца месечни актове. Спирането продължавало и към 20.07.2018 г., което се установявало от РА от същата дата. За спряното потребление на природен газ ответникът твърди да е уведомил ищеца с писмо с вх. № 190/21.12.2017 г.

Сочи, че по силата на Договора заявки за капацитет се правели веднъж годишно, до края на м. август и се отнасяли за следващата година. Така на 23.08.2017 г., в 11:18 ч., служител на ответника попълнил данни относно годишното потребление на газ като към момента на попълването бил посочен годишен капацитет 255 МВтЧ. Впоследствие било установено, че в таблицата е направена промяна, без да бъде уведомен ответникът, която се изразявала в това, че единицата мярка на заявения капацитет от годишен бил отнесен за ден. Така заявеното количество от 255 КВтЧ от годишно било счетено за дневно. По този начин ищецът едностранно бил приел, че договореният капацитет е 364 пъти повече, отколкото била действителната воля на ответника. Ответникът твърди, че е възразил, че доставката на услуга за капацитет в размер на 255 МВтЧ/ден не е реална и оспорил издаваните въз основа на този капацитет фактури. Счита, че осигуряването на капацитет засяга осъществяването на предмета на договора, като липсата на заявка за капацитет представлявала и липса на съществен елемент от договора, поради което и не било възникнало основание за плащане. Сочи, че спирането на газопровода през декември 2016 г. с РА № 10/09.12.2016 г. довело до липса на възможност за доставка и приемане на природен газ до края на предвидения в процесния договор срок.