Решение № 2868 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100112845 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Я. А. Х. срещу С. Л. Б. и Ц. Б. Б., с която са предявени следните искове:

1) Иск с правно основание чл. 42, б. „б“ Закон за наследството (ЗН) за обявяване на нищожност на саморъчно завещание на Л. Н. Б., съставено на 24.02.1993 г. и оставено за съхранение в служба по вписванията на гр. София по н.д. 215/1993 г. на 04.03.1993 г., обявено на 24.11.2000 г.;

2) Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс (ГПК) за признаване на собствеността на ищеца върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, придобит по завещание от М. Н.а Б.а и на основание договор за доброволна делба от 11.02.1994 г. на II нотариус при втори районен съд, вписан в Служба по вписванията град София и за признаване на собствеността на ищеца върху 1/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, придобит на основание наследствено правоприемство – наследяване по закон от Р.Л.В. (майка);

3) Евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 Закон за собствеността (ЗС) за признаване на собствеността на ищеца върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и на 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Ищецът твърди, че е изключителен собственик на самостоятелен обект в 1 сграда с идентификатор *** по ККР на гр. София, находящ се в град София, район Средец, бул. ******** /втори надпартерен етаж/, с площ по документи 125,70 кв.м. и съсобственик, притежаващ 1/3 ид. ч., от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по ККР на гр. София, находящ се в същата сграда на ет. 5 /таван, мансарден етаж/, с площ по документи 55 кв.м. Твърди, че е придобил имотите както следва: по завещание от М. Н.а Б.а, обявено и вписано по нотариално дело № 1308/1981 г. е придобил 1/5 ид. ч. от имоти, представляващи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ***, *** и

***; с договор за доброволна делба между наследници от 11.02.1994 г. на II нотариус при втори районен съд, вписан в Служба по вписванията град София, с акт 104, том 2, peг. № 3330/14.02.1994 г., извършена между ищеца и останалите съсобственици - Р.Л.В. (майка) и ответника - С. Л. Б., самостоятелен обект с идентификатор *** е поставен в индивидуален дял на ищеца, а останалите два имота *** и *** са поставени в дял на Р.Л.В. (майка).

Ответникът С. Л. Б. е получил в свой дял друг недвижим имот, който не е предмет на делото. Р.Л.В. (майка) е починала на 30.06.2016 г. и е оставила за наследници по закон: В.В. – съпруг, Я. Х. – син и В.В. – син. Така по наследство от наследодателката Р. ищецът е получил в собственост 1/3 от имота с идентификатор ***. Посочва, че ответникът С. Л. Б. е обявил на 24.11.2000 г. саморъчно завещание, оставено от Л. Н. Б., починал на 21.05.1993 г., по силата на което последният се разпорежда с цялото си имущество вкл. процесните имоти в полза на С. Л. Б.. Твърди, че завещанието е нищожно, с оглед че към момента на съставянето му завещателят - Л. Н. Б. е бил тежко болен, до степен, която не му е позволявала да става самостоятелно от леглото си. В месеците преди настъпването на неговата смърт и поради влошено здравословно състояние е под въпрос способността му да пише самостоятелно, съответно да състави саморъчно завещание. Твърди, че посочената в завещанието дата е неопределяема, в нея са направени корекции от неизвестен автор. Ето защо моли завещанието да бъде обявено за нищожно.

В условията на евентуалност твърди, че правата му върху процесните имоти се оспорват от ответниците, като С. Л. Б., който се легитимира с процесното завещание, е прехвърлил собствеността върху процесните недвижими имоти на Ц. Б. Б. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 177, том VII, дело № 1258/2023 г. на нотариус с peг. № 785 и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 175, том VII, дело № 1256/2023 г. на нотариус с peг. № 785, на 26.10.2023 г. Ищецът твърди още, че завещанието, от което черпи права С. Б., се отнася само за 2/5 ид. ч. от целите 3-ти, 4-ти и 5-ти етажи от сградата на бул. „********. Твърди още, че е придобил процесните имоти по силата на наследяване и договор за доброволна делба, които последващо обявеното завещание не отменя. Иска да бъде признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и 1/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с 2

***. В условията на евентуалност ищецът твърди, че добросъвестно и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху гореописаните недвижими имоти, лично като свои, в период от 29 (двадесет и девет) години - от 11.02.1994 г., той лично върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а неговият наследодател Р.В. (майка) върху ***. Следователно, ако не се установи собствеността на ищеца по наследяване и делба, то твърди, че е придобил собствеността върху гореописаните недвижими имоти по придобивна давност.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че ищецът не е собственик на процесните имоти и не е процесуално легитимиран да предяви исковете.

Поддържат, че ответникът С. Л. Б. е пълноправен собственик по силата на саморъчно завещание на Л. Н. Б., обявено на 24.11.2000 г., за което твърди, че е уведомил ищеца. Оспорват твърдението на ищеца, че преди смъртта му Л. Б. е претърпял тежко и продължително боледуване с невъзможност да става от легло, като сочат, че същият до последно е бил с ясен разсъдък и в отлично здраве. Оспорват да са налице корекции върху завещанието. Твърдят, че сключването на договора за доброволна делба от 11.02.1994 г. не отменя действието на саморъчното завещание. Твърдят, че през 1974 година е водено дело за делба с номер 722/1974 г. на СРС, 1 състав, по което страни са наследниците на Р. В. Б.а (майка), а именно: М. Б.а (дъщеря) и Л. Б. (син).

Позовават се на извършена делба на наследство между М. и Л. през 1974 г. и поради това посочват, че отказът на Л. Б. от наследството на майка му Р. Б.а през 1977 г. е недействителен. Поради това считат, че ищецът не е придобил по завещание от М. Б.а 1/5 ид. ч. от процесните имоти. Оспорват ищецът да е осъществявал фактическа власт върху процесните имоти в твърдения период.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска по чл.42, б. „б“ ЗН, предявен срещу Ц. Б. Б.:

В хода на производството са представени писмени доказателства, а и съдът е установил след служебна справка, че е налице висящо гр. д. № 12501/2023 по описа на СГС I-3 състав, със страни - ищецът и Ц. Б. Б., с предмет - вещни искове за установяване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти. Поради констатиран идентитет между делата по вещните искове и съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, с определение от 28.01.2026 г., обективирано в протокол Рег.№ 297 / 30.01.2026 г., съдът е прекратил делото спрямо Ц. Б. Б. относно установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване на правото на собствеността на ищеца върху обект в сграда с идентификатор ***, и на 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

По отношения главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН съдът намира, че ответникът Ц. Б. Б. не е пасивно процесуално легитимирана да 3 отговаря и делото срещу нея в тази му част следва също да бъде прекратено.

Предмет на исковете по чл. 42 от ЗН е валидността на завещанието, от което произтичат права в полза на ответника С. Л. Б. – наследник по оспореното завещание. Исковете са установителни и за тях важи общият принцип на чл.

124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това.

Процесуално легитимиран да отговаря обаче е единствено лицето, което черпи права за себе си от процесното завещание, бъдейки то установено за нищожно, респективно надлежна ответна страна е лицето, което черпи право на наследяване от процесното завещание. В очертаната фактическа обстановка ответникът Ц. Б. Б. не черпи пряко права от процесното завещание, защото то не е транслативния способ, по силата на който тя се легитимира като собственик на процесните имоти. Тя няма качеството наследник по закон, нито по завещание. Нейните права произтичат от договори за продажба, сключени със С. Л. Б.. Поради което ответникът Ц. Б. Б. се явява ненадлежна страна и спрямо нея производството следва да бъде прекратено.

По иска с основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Установява се от представено по делото копие от саморъчно завещание на Л. Н. Б., съставено на 24.02.1993 г. и оставено за съхранение в служба по вписванията на гр. София по н.д. 215/1993 г. на 04.03.1993 г., че Л. Б. е извършил писмено волеизявление, по силата на което завещава цялото си недвижимо имущество на сина си С. Л. Б.. В началото на документа е удостоверено, че завещанието е съставено на 24.02.1993 г., а в края е посочена същата дата, място на съставяне и съдържа подпис на завещателя, положен след завещателните разпореждания и след означението на датата.

Завещанието е обявено с протокол от 24.11.2000 г. на съдия по вписванията към Софийски районен съд по искане на ответника. Съдията е удостоверил направените пред него изявления на молителя и обстоятелството, че завещанието е съхранявано в служба по вписванията, както и представен препис извлечение от акт за смърт на Л. Н. Б., починал на 21.05.1993 г.

Страните не спорят, че Любимир Б. (баща) е починал на 21.05.1993 г. и е оставил за наследници по закон Р.Л.В. (дъщеря) и С. Л. Б. (син).

Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал.

1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание от 24.02.1993 г.“ е автентичен и коректно датиран, а именно написан и подписан от завещателя, по начин, годен да установи момента на съставяне и без нанасяни корекции от външни източници по него. Съгласно константната съдебна практика тежестта на доказване е за страната, която 4 извлича полза от частния документ. За проверка истинността на документа е назнаена, представена, изслушана и приета комплексна съдебно-графическа и техническо-документна експертиза, изготвена от вещото лице Г. И. М. при представени от ответника и ищеца сравнителни образци.

По отношение на ръкописният текст на завещанието, вещото лице обосновава, че се наблюдава висока степен на сходство между текста на завещанието и предоставените по делото образци за сравнение. Почеркът на завещателя се характеризира със степен на обработеност около средната, с преобладаващ десен наклон, малък по размер и средна степен на свързаност на почерка. Забелязват се разминавания в по-ранните образци във връзка с възрастовите изменения на почерка като ъгловатост при изписване на някои праволинейни, овални и дълговидни елементи, както и скованост на движенията. Установява се, че независимо от отклоненията, устойчиво са съхранени характерните особености на писмено-двигателния механизъм на лицето в.ч. съвпадения при изписване на буквите, думите, цифрите, свързване на елементите от думите, формата и направленията на движенията на лицето.

Такива елементи се наблюдават при: формата на движение при свързване на вертикалния с дъговидния елемент от буквата "Д"; по-ниско разположение на овалния елемент на буквата "р" спрямо точката на началното изписване; продължителност на движението на ръката при изписване на долната завъртулка на цифрата "3"; вида на свързване и формата при изписване на буквата "Н"; опростено изписване на буквата "я" с едно примковидно движение; високата степен на издутост при изписване на горната черта при буквите "Б" и "П"; механизъм на изписване на буквата "к" - горна черта отдолу-нагоре, а долна черта в завъртулка; при изписване на буквата "ф" еднакъв механизъм, изразяващ се във вертикален елемент, ляв овал, десен овал, слято свързани. Вещото лице заключва, че цялостният анализ и частните признаци на почерка на завещателя съвпадат с предоставения сравнителен материал и може да се заключи с категоричност, че текстът на завещанието е изписан собственоръчно и личност от посоченото лице - Л. Б..