Определение № 3001 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503096 по описа за 2024 година

Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е по отрицателна препирня за подсъдност повдигната между Софийски районен съд и Софийски градски съд за определяне на съда компетентен да се произнесе по искова молба, с която са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД.

Първоначално Софийски районен съд е бил сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявени от Р. Г. Н., М. Г. Н. и Н. Р. В., последната починала в хода на процеса и заместена на основание чл.227 от ГПК от вече участващите на собствено основание в процеса ищци - нейни племенници Р. Г. Н. и М. Г. Н. срещу ответника „Мина Станянци“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди в размер на сумите от по 2 500 лв. за всеки един от двамата ищци, частични искове от общата стойност на сумата, необходима за възстановяване на увредените недвижими имоти, посочена след уточнения в размер на 7 500 лв.

Такава е била исковата претенция, с която Софийски районен съд е сезиран, съобразно искова молба и уточнителни такива с вх.№ 25064445 от 27.09.2022 г. стр.131 от делото на СРС, вх.№ 25001823 от 17.01.2023 г. стр.157 от делото на СРС и вх.№ 25002581 от 23.01.2023 г.

След изслушване и приемане на заключението по допусната СОЕ, 1 съобразно което разходите за възстановяване на увредените имоти възлиза общо на сумата от 1 067 081,40 лв. с ДДС, ищците и в проведеното на 20.06.2024 г. открито съдебно заседание са поискали увеличение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК на исковите им претенции като същите са останали частични, но в размер на сумите от по 100 000 лв. от общо претендирания от всеки от тях размер от по 533 540,70 лв.,т.е. ½ от общата сума от 1 067 081,40 лв.

Софийски районен съд не е събрал дължимата държавна такса върху увеличения размер на исковете и с Определение № 20125833 от 06.07.2024 г. е допуснал исканото увеличение, с оглед на което е изпратил на основание чл.118, ал.2 от ГПК делото по подсъдност на Софийски градски съд.

С определение № 15411 от 03.10.2024 г. по гр. дело № 9730/2024 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 24 състав, последният намирайки, че постановеното от районния съд определение за изменение на размера на предявените искове е незаконосъобразно, го е отменил на основание чл.253 от ГПК, прекратил производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.

След изпращане на делото по компетентност на Софийски районен съд, последният и с Определение № 20132128/11.11.2024 г. по подробни мотиви изложени в него, не е приел делото за разглеждане и на основание чл. 122 от ГПК е повдигнал спор за подсъдност пред Апелативен съд - София за определяне на компетентния съд.

Настоящият съдебен състав на Апелативен съд - София намира, че определението на Софийският районен съд, с което не е приел делото за разглеждане е правилно.

На първо място първоинстанционният Софийски градски съд недопустимо е отменил на основание чл.253 от ГПК определение на Софийски районен съд, което като необжалвано е влязло в сила.

По силата и при условията на чл.253 от ГПК само съдът постановил съответния съдебен акт може да си го отмени, но не и по-горестоящия съд, който в случая е бил сезиран с искова молба изпратена му за разглеждане по подсъдност, а не с частна жалба срещу определението, с което Софийски районен съд е прекратил производството пред себе си. Т.е. Софийски градски съд е следвало да процедира като първа инстанция по същество на спора, а не 2 като въззивен съд в рамките на частно въззивно производство.

На следващо място определението на съда по чл.214 ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Такъв е случаят, разгледан в т.7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен, каквато не е настоящата хипотеза. Извън тази хипотеза определенията по чл.214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той е недопустим.

Вярно е, че Софийски градски съд не е обвързан от определението на първоинстанционния съд, с което последният е допуснал изменение на исковите претенция, но при наличие на влязло в сила определение, същото не може да бъде отменено с оглед изложените по-горе мотиви, но Софийски градски съд действащ като първоинстанционен съд е в компетентността си да укаже на ищците да отстранят нередовности по тяхната искова молба, включително да внесат съответната държавна такса и на свой ред, ако СГС е считал, че е налице недопустимо изменение на исковите претенции, каквото всъщност не е налице, то в неговите правомощия е да постанови определение, с което наново да преразгледа въпроса за исканото изменение и да го откаже.

Въззивният съд счита, че не е налице недопустимо изменение на частично предявените искове. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Т.е. в конкретния случай предмет на иска е част от дължимата сума в размер на по 100 000 лв. за всеки един от двамата ищци. Без значение е размера на пълната претендирана сума, същата не е предмет на настоящото производство, поради което не е вярно твърдението, че се променя изцяло размера на петитума, включително и размер на пълния иск, доколкото както се посочи, същият не е предмет на осъдителното решение.

Но дори и след изменение да се променя целия размер на иска спорното 3 право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Следователно не е налице недопустимо изменение на предявените искови претенции.

Воден от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Апелативен съдСофия, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД от Р. Г. Н., М. Г. Н. и Н. Р.

В., последната починала в хода на процеса и заместена на основание чл.227 от ГПК от вече участващите на собствено основание в процеса ищци - нейни племенници Р. Г. Н. и М. Г. Н. срещу ответника „Мина Станянци“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди в размер на сумите от по 100 000 лв. за всеки един от двамата ищци, частични искове от общата стойност на сумата, необходима за възстановяване на увредените недвижими имоти, посочена след уточнения в размер на по 533 540,70 лв., е Софийски градски съд, на когото изпраща делото по подсъдност.

Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4