Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 1 от 25.05.2021, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Наказателно дело от общ характер 1189/2020
Вид
Присъда № 1
Подписан
25.05.2021
В сила
15.03.2023
Състав
Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 1 от 25.05.2021г. по НОХД № 1ххх9/2020г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.

Районна прокуратура – Монтана е внесла обвинителен акт против Н.А. ххх /преди К./ за това, ч е на 09.06.2020г. в град Монтана в раницата си, без надлежно разрешително - в нарушение на разпоредбата на чл.30 от ЗКНВП държи високорискови наркотични вещества, както следва: амфетамин с процентно съдържание на активен компонент-6.51% с тегло 1.11 грама на стойност 33.30 лева; коноп с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.90% с тегло 2.12 грама на стойност 12.72 лева; амфетамин с процентно съдържание на активен компонент-4.97% с тегло 11.46 грама на стойност 343.80 лева; коноп с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.40% с тегло 4.72 грама на стойност 28.32 лева, всички вещества на обща стойност от 4ххх.32 лева, съгласно постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл.354а, ал.3 пр.2-ро т.1 пр.1-во от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата, респективно защитникът й, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, изявява желание делото да се гледа по общия ред.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимата като счита, че от събраните в хода на наказателното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, същото е доказано по категоричен и несъмнен начин. В пледоарията си пред съда акцентира, че следва да се съобрази обстоятелството, че подсъдимата не се е поправила, не е променила поведението си, но си е взела поука от това. Предвид факта, че в нито един момент подсъдимата не признава вината си и не изразява съжаление за това, което е направила, както и предвид липсата на каквито и да било други смекчаващи вината обстоятелства наказанието следва да бъде определено в рамките предвидени от законодателя, като се изключи напълно прилагането на чл.55 от НК. От друга страна счита, че прекаленото строго наказание на подсъдимата не намира за целесъобразно, с оглед обстоятелството, че е майка на малко дете, чието физическо и психическо състояние би било застрашено. Предлага на подсъдимата да бъде наложено минимално предвиденото от законодателя наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи ефективно при „строг” режим. Наред с това да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, чийто размер също да бъде минимален от 2 000.00 лева. Предлага още, на основание чл.68 от НК да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание по влязла в сила присъда на Окръжен съд Пловдив - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и да 1 бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства, подробно индивидуализирани в обвинителния акт, които следва да бъдат унищожени по предвидения от закона ред. Разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимата ххх.

Защитникът на подсъдимата адвокат Н.В. - САК моли съда да я признае за невиновна по така повдигнатото й обвинение, като в пледоарията си релевира възражения, свъзрани с недоказаността на авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимата, както и на наличие на опорочен доказателствен материал, обуславящ негодността на събраните доказателства.

В своя лична защита и последна дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н.А. ххх /преди К./ е родена на хххх година в град Монтана. Живее в село ххх, област Монтана, ул. „хххххолова” № 4, хххх, с ЕГН **********.

На 09.06.2020г. около 16 часа в РУ - гр.Монтана била получена оперативна информация, че лицето хххх П. Р. държи високорискови наркотични вещества. Той бил познат на полицейските органи по линия наркотици. Била организирана полицейска операция и оперативно следствена група, в която участвал свидетелят Д. П. Р. и колегите му ххх.

Свидетелят Д.Р. и останалите полицейски служители отишли пред дома на хххх Р. - блок ххх в ж.к.,,Младост” в гр.Монтана. Видяли, че хххх Р. е пред блока си и се отправя точно към полицейския автомобил с подсъдимата Н.А. ххх. Подсъдимата ххх също била позната на полицейските органи по линия наркотици. Те знаели, че ххх /преди К./ била осъждана за престъпление, свързано с държане и разпространение на наркотични вещества.

Полицейските служители слезли от патрулния автомобил, представили се, казали им, че има получен сигнал и ще извършат проверка. хххх П. Р. казал, че ще съдейства напълно, а подсъдимата ххх започнала да плаче и да се моли да я пуснат и да не я проверяват. Подсъдимата ххх била с куче, което водела на каишка и на гърба си носела раница.

Полицейските служители разделили подсъдимата ххх и лицето хххх Р., като свидетелят Д. П. Р. и колегата му хххх останали при подсъдимата, тъй като тя седнала на земята и започнала да плаче. Попитали я дали има нещо в 2 нея, държи ли наркотични вещества и тя казала, че има. При въпроса им Какво?, подсъдимата ххх отговорила, че и от двете.

Свидетелят Д.Р. и колегата му извикали за съдействие колегите им от Криминална полиция, респективно свидетелката М. В. К. и свидетелят Л. В.

Л. .

Свидетелите К. и Л. завели подсъдимата ххх в РУ Монтана за извършване на личен обиск.

В раницата й, в голям несесер закопчан с цип, била намерена суха зелена тревна маса, реагираща на канабис. Било намерено и бяло прахообразно вещество. Подсъдимата ххх заявила, че канабисът е за нейният съпруг, за да го пуши и го е взела от лицето хххх Р., а за бялото прахообразно вещество не казала нищо. Процесуално - следственото действие било надлежно одобрено от съдия от съответния първоинстанционен съд.

С акта на първо действие по разследването реда на чл.212, ал.2 НПК било образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели участвалите в претърсването и изземането полицейски служители Д.Р., М.К., и хххх Б. - майка на подсъдимата.

Също така била назначена физикохимическа експретиза на намерените в подсъдимата вещества, чието заключение определя същите на амфетамин с активен компонент и коноп с активно действащ компонент тетрахидроканабинол, чиято стойност възлизала на 4ххх.32 лева.

Като писмени доказателства и доказателствени средства били приобщени справка - характеристика на подсъдимата и справка за съдимост.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени и веществени доказателства и доказателствени средства с Постановление от 24.06.2020г. към наказателна отговорност била привлечена Н. А. К. , в която били намерени горе - описаните вещества по обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК. Разпитана в качеството на обвиняема и в присъствието на упълномощен защитник, същата не се признала за виновна и депозирал кратки обяснения. В тях изложила твърдения, че намереният в нея наркотик, бил на нейната майка свидетелката хххх Б..

Горната фактическа обстановка установяват гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства изразяващи се в обясненията на подсъдимата, депозирани непосредствено в съдебното производство, свидетелските показания на Д.Р., М.К., Л.Л., участвалите като поемни лица при обиска и изземането ххх К. и А.П., както и частично от свидетелите И.Д., хххх Б. и ххх

3

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, депозирани непосредствено в съдебно заседание, че намерените в нея наркотици са на нейната майка - свидетелката хххх Б.. Наведените твърдения в тази насока съществено се разминават от обясенинята й, дадени пред съдия и в присъствието на защитник в поризводството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 12.06.2020г. по ЧНД № 767/2020г. е, че при своите обясненя, подсъдимата никъде не споменава нейната майка като лице, имащо някаква съпричастност към намерените в нейно владение наркотични вещества. Ето защо обясненията й депозирани в съдебно заседание от 25.05.2021г. следва да бъдат ценени единствено като нейна защитна позиция.

От друга страна в показанията на свидетелите Д.Р., М.К. и Л.Л. по категоричен и еднопосочен начин се доказва, че на въпросната дата 09.06.2020г. подсъдимата е била заедно с лицето хххх П. и при спиране на полицейските служители, очевидно запозната с последстивята от извършеното от нея, започнала да плаче и да признава, че държи наркотични вещества в нейната раницата.

Това обстоятелство се потвърждава и от приобщения протокол за обиск и изземане, от разпита на поемните лица ххх К. и А.П. и в крайна сметка от намерените веществени доказателства.

В случая признанието от страна на подсъдимата за държане на наркотични вещества не е било направено под формата на т.нар. ,,беседа с полицейски служител”, а е сторено под формата на нейно изявление, съчетано с изказано разкаяние за разкритото престъпление. При останалите показания на посочените свидетели се потвърждава наличието на намерени в нейно владение вещества, които впоследствие били установени като наркотици, афекното й състояние и съдействие за разкриване на обективната истина.

По отношение на показанията на свидетелите И.Д., хххх Б. и хххсъдът намира, че техните показания не се покриват с тези на останалите свидетели и целят единствено оневиняване на подсъдимата, чрез т.нар ,,поемане на вината” от страна на нейната майка. В разпитите си същите освен, че не са очевидци на самото изпълнително деяние и неговото разкриване, но и навеждат хипотези, които по никакъв начин не могат да обусловят мотив на майката на подсъдимата, да държи наркотици. Защитната версия, че подсъдимата не е знаела какво е цялостното съдържание в носената от нея раница, с категоричност се опровергава от отразеното в протокола за обиск и изземане от 09.06.2020г. обстоятелство, че самото обискирано лице е посочило, че в носената от нея черна кожена раница се намират вещества, чието държане е забранено от закона. Показанията на хххх Б., че неизвестен мъж и продал наркотици, за да „пробва” и затова ги пъхнала в раницата, която впоследствие дъщеря й разменила, се опровергават от цялостното 4 процесуално поведение на последната в хода на досъдебното производство.

Показанията на свидетелите Д.Р. и М.К. потвърждават непровокираното признание за наличие на наркотични вещества от подсъдимата във въпросната раница, както и обясненията й в протокола за обиск и изземане, че раницата е нейна и в нея се намират забранени от закона вещества.

Съдът кредитира заключението и на вещото лице по изготвената физикохимическа експертиза. Липсват каквито и да било основания за възникване на съмнение относно обективността и незаинтересоваността на експерта и под страх от наказателна отговорност, същият е депозирал обективно и вярно заключение, прието от съда без възражение от страните, при изследване на предоставените му обекти и депозиране на заключение.

Съгласно експретизата намерените в подсъдимата вещества, съставляват амфетамин с активен компонент и коноп със съдържание на тетрахидро канабинол на стойност 4ххх.32 лева, който, по смисъла на ЗКНВП се явява вещество, чието притежание без надлежно разрешение, е забранено от закона.

Съдът не споделя наведеното от защитата възражение, че в протокола за обиск и изземане липсва отразяване, че в раницата били намерени наркотични вещества. В обстоятелствената част на протокола изрично е упоменато, че именно в раницата са били намерени и иззети въпросните вещества, което не води до процесуално нарушение при изготвянето му. Освен това същият е бил и надлежно одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд, поради което и следва да бъде ценен като годно писмено доказателствено средство.

Не следва да бъде възпирето и оплакването за ненадежност в показанията на участвалите като поемни лица и разпитани като свидетели ххх К. и А.П.. Показанията им в съдебно заседание от 25.05.2021г. съдържат изискуемия минимум от данни, относими към извършеното процесуално следствено действие. И двете твърдят, че са възприели извършения обиск, наличието на ,,вещества”, без да е необходимо да прецизират, а и да знаят, дали това са наркотици. Процесуалният закон не съдържа подобно изискване към участието на поемни лица в конкретно процесуално действие. В показанията си пред съда изрично се сочи, че в раницата на обискираното лице са намерени вещества, които впоследствие физико химическата експретиза установява тяхното съдържание. По отношение на непълнотата на доказателства следва да се приеме, че липсата на установена самоличност на лицето ,,хххх” по никакъв начин не изключва обезпечаването на наказателния процес с доказателствения минимум, обуславящ постановяването на оправдателна присъда. Ето защо не следва да бъдат възприети твърдяните от защитата на подсъдимата процесуални нарушения, свързани с опорочаване на част от доказателствения материал към делото.