Решение № 2511 от 21.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. Варна, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253110113008 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ от Г. Х. И. срещу „Варна мениджмънт и консултинг“ АД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8884.80 лева, представляваща обезщетение поради пенсиониране.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 01.05.1994г. е работила при ответника на длъжност „Готвач“ в звено „Кетеринг Варна Кетеринг - Производство“ при пълно работно време с 8-часов работен ден.

Съгласно последно подписано допълнително споразумение към трудовия договор уговореното основно трудово възнаграждение било увеличено в размер на 1200лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 23,40% в размер на 280.80лв. Трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 17.09.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, по нейно заявление поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към този ден вече била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.

Това право е придобила на 16.09.2024г.

С разпореждане на НОИ-Варна й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.09.2024г. на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, с осигурителен стаж 42г. 01 мес. 07 дни.

При прекратяване на трудовото й правоотношение има право на обезщетение, съгласно чл.222, ал.3, от КТ в размер на шест брутни трудови 1 възнаграждения, тъй като има придобит при ответника трудов стаж от 30 години 4 месеца и 16 дни. Брутното й трудово възнаграждение възлиза на сбора от основното трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а именно - на 1480.80лв., като счита, че именно този размер следва да послужи като база за определяне на претендираното обезщетение. Дължимото обезщетение при пенсиониране на основание чл.222, ал.3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца в размер на 8884.80лв.

Ответната страна в дадения по реда на чл.131 от ГПК срок е подала отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че за ищцата са налице условията на чл.222, ал.3 от КТ да й бъде изплатено обезщетение в размер на 6 брутни работни заплата. Не оспорва също, че брутната работна заплата на ищцата за последния пълен отработен календарен месец е в размер на 1480,80лв. Сочи, че на 22.01.2026г. е превел на ищцата сумата от 4542,73 евро, равняващи се на 8884,81 лв., т.е. на пълния размер на претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като счита, че извършеното плащане прави главния иск неоснователен.

Въз основа на представените доказателства фактически и правни изводи: съдът прави следните

Не е спорно между страните, че ищцата по силата на трудов договор от 01.05.1994г. е работила при ответника на длъжност „Готвач“ в звено „Кетеринг Варна - Кетеринг Производство“ като трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 17.09.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, по нейно заявление поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На основание чл.222, ал.3 Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение преди навършване на възрастта за пенсиониране по чл.68 КСО, работникът или служителят има право на обезщетение при пенсиониране, ако към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря на условията за отпускане на пенсия по реда на чл.68 КСО. На основание чл.228, ал.3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Ответното дружество признава дължимостта и размера на дължимото обезщетение, което е заплатил на ищцата изцяло след депозиране на исковата молба в съда, като плащането се признава от нея.

Фактът на плащане на процесната сума в хода на процеса следва да се зачете от съда по реда на чл.235,ал.3 ГПК , поради и което претенцията следва 2 да бъде отхвърлена като погасена поради плащане.

По разноските :

Предвид, че с поведението си ответното дружество е станало повод за образуване на делото и при съобразяване, че претенцията е отхвърлена поради плащането в хода на процеса, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 562.42 евро за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати следващата се държавна такса в размер на 181.71 евро.

Воден от горното съд :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *** иск с правно основание чл.22 2 , ал.3 КТ за осъждане на „Варна мениджмънт и консултинг“ АД,ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8884.80 лева, представляваща обезщетение поради пенсиониране, като неоснователен поради извършено плащане на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Варна мениджмънт и консултинг“ АД,ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг да заплати на Г. Х. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *** сумата от 562.42 /петстотин шестдесет и две евро и четиридесет два евроцента/ евро, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Варна мениджмънт и консултинг“ АД, ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 181.71/сто осемдесет и едно евро и седемдесет и един евроцента/ евро, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78,ал.6 ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. Варна, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253110113008 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ от Г. Х. И. срещу „Варна мениджмънт и консултинг“ АД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8884.80 лева, представляваща обезщетение поради пенсиониране.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 01.05.1994г. е работила при ответника на длъжност „Готвач“ в звено „Кетеринг Варна Кетеринг - Производство“ при пълно работно време с 8-часов работен ден.

Съгласно последно подписано допълнително споразумение към трудовия договор уговореното основно трудово възнаграждение било увеличено в размер на 1200лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 23,40% в размер на 280.80лв. Трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 17.09.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, по нейно заявление поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към този ден вече била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.

Това право е придобила на 16.09.2024г.

С разпореждане на НОИ-Варна й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.09.2024г. на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, с осигурителен стаж 42г. 01 мес. 07 дни.

При прекратяване на трудовото й правоотношение има право на обезщетение, съгласно чл.222, ал.3, от КТ в размер на шест брутни трудови 1 възнаграждения, тъй като има придобит при ответника трудов стаж от 30 години 4 месеца и 16 дни. Брутното й трудово възнаграждение възлиза на сбора от основното трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а именно - на 1480.80лв., като счита, че именно този размер следва да послужи като база за определяне на претендираното обезщетение. Дължимото обезщетение при пенсиониране на основание чл.222, ал.3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца в размер на 8884.80лв.

Ответната страна в дадения по реда на чл.131 от ГПК срок е подала отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че за ищцата са налице условията на чл.222, ал.3 от КТ да й бъде изплатено обезщетение в размер на 6 брутни работни заплата. Не оспорва също, че брутната работна заплата на ищцата за последния пълен отработен календарен месец е в размер на 1480,80лв. Сочи, че на 22.01.2026г. е превел на ищцата сумата от 4542,73 евро, равняващи се на 8884,81 лв., т.е. на пълния размер на претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като счита, че извършеното плащане прави главния иск неоснователен.

Въз основа на представените доказателства фактически и правни изводи: съдът прави следните

Не е спорно между страните, че ищцата по силата на трудов договор от 01.05.1994г. е работила при ответника на длъжност „Готвач“ в звено „Кетеринг Варна - Кетеринг Производство“ като трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 17.09.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, по нейно заявление поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На основание чл.222, ал.3 Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение преди навършване на възрастта за пенсиониране по чл.68 КСО, работникът или служителят има право на обезщетение при пенсиониране, ако към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря на условията за отпускане на пенсия по реда на чл.68 КСО. На основание чл.228, ал.3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Ответното дружество признава дължимостта и размера на дължимото обезщетение, което е заплатил на ищцата изцяло след депозиране на исковата молба в съда, като плащането се признава от нея.

Фактът на плащане на процесната сума в хода на процеса следва да се зачете от съда по реда на чл.235,ал.3 ГПК , поради и което претенцията следва 2 да бъде отхвърлена като погасена поради плащане.

По разноските :

Предвид, че с поведението си ответното дружество е станало повод за образуване на делото и при съобразяване, че претенцията е отхвърлена поради плащането в хода на процеса, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 562.42 евро за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати следващата се държавна такса в размер на 181.71 евро.

Воден от горното съд :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *** иск с правно основание чл.22 2 , ал.3 КТ за осъждане на „Варна мениджмънт и консултинг“ АД,ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8884.80 лева, представляваща обезщетение поради пенсиониране, като неоснователен поради извършено плащане на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Варна мениджмънт и консултинг“ АД,ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг да заплати на Г. Х. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *** сумата от 562.42 /петстотин шестдесет и две евро и четиридесет два евроцента/ евро, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Варна мениджмънт и консултинг“ АД, ЕИК :103102716 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна – сграда Кетъринг да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 181.71/сто осемдесет и едно евро и седемдесет и един евроцента/ евро, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78,ал.6 ГПК.