Определение № 555 от 22.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Ловеч, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500297 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю.,чрез юрисконсулт Н.Г.П.Ю., срещу Разпореждане № 1136/07.05.2024г.,пост.по ч.гр.д.

№728/2024г. на РС-Ловеч, с длъжник А. И. М.,с което заявлението е отхвърлено изцяло.

Възразява,че при съобразяване на постановеното в Реш. от 30.06.2022г. по дело C 170/21 на СЕС,заповедният съд е следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане на платеното по твърдените неравноправни клаузи.

Моли да се отмени разпореждането и въззивният съд се произнесе по същество.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 15.05.2024г., а жалбата е подадена на 20.05.2024г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№728/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.04.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 728/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу А. И. М., за вземане, формирано от главница от 997.13лв., договорна лихва от 75.41лв. за периода от 25.03.2021г. до 26.11.2021г.(последна падежна дата) и обезщетение за забава 1 в размер на 265.82лв. за периода от 26.03.2021г. до подаване на заявлението. Претендира присъждане и на направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Вземането се основава на сключен на 26.01.2021г., между А. М. и „***“ООД, Договор за паричен заем с № 615003. Размерът на предоставения заем е 1000лв. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора- 40.05%, в размер на 237.99лв. В чл.7 е предвидено обезщетение при забава в размер на законната лихва(ОЛП+ 10%). В чл.6 е договорен ангажимент за осигуряване на обезпечение по договора,по избор- безусловна банкова гаранция или поръчител,в предвидени 6 изисквания,на които да отговаря.Съставен е Погасителен план,в който освен задълженията за главница и договорна лихва,са предвидени и такива за неустойка поради неосигурено обезпечение-общо в размер на 1112.01лв.(чл.8).

Заявителят е посочил,че 14.06.2023г.е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания(цесия),с който „***“ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, процесното вземане към А. И. М..С Уведомително писмо от 23.06.2023г. е изпратено известие за доставяне до длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

РС-Ловеч е оставил заявлението без движение и е дал указания за уточняване има ли погасяване на задължението по договора, кои разходи са взети при формиране на ГПР,кога е достигнало до длъжника изявлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Своевременно „АСВ“ЕАД е подало молба,в която е посочило,че уведомителното писмо за цесията е получено от длъжника на 30.06.2023г. По отношение начина на формиране на ГПР е възразило по необходимостта да се изследват посочените въпроси,с аргумент от формалния характер на заповедното производство.

С обжалваното Разпореждане № 1136/07.05.2024г. РС-Ловеч е приел,че заявителят не е отстранил нередовности на заявлението,поради което съдът не може да направи изискваната проверка за наличие на неравноправни клаузи и да приложи евентуалните последици.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.

Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е допълнил само с дата, на която твърди,че е уведомен длъжникът за цедирането на вземането към него.

Индивидуализирането на претенцията по предложения начин е недостатъчно, за да се извърши проверката за наличие на неравноправни клаузи. Това задължение е регламентирано в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК. В т.см.се е произнесъл и с Реш. от 30.06.2022 г. по дело C 170/21, като СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в 2 договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Именно в рамките на тези си правомощия заповедният съд е изискал от заявителя да предостави сведение за начина на формиране на ГПР и дали има извършено погасяване по задължението. Последното е необходимо и при установените различия в уговорените размери на главница 1000лв. / 997.13лв.) и договорна лихва(237.99лв. / 75.41лв.),от които е видно,че е имало частично погасяване. Също от значение е и предвидената по договора неустойка, чийто размер-видно от погасителния план, дори надвишава стойността на кредита. При съобразяване че условията за преодоляването й са реално неизпълними,то същата може да се приеме като сигурен договорен разход.Затова и проверката на начина на формиране на ГПР е от значение за проверката за наличие на неравноправни клаузи,каквито указания е дал заповедният съд.

Въззивният състав намира за нужно да отбележи,че заявителят е следвало да приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията му на титуляр на предявеното вземане. Липсва и разписката за извършеното уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

По изложените съображения съставът споделя изцяло приетото от РС-Ловеч и намира,че обжалваното Разпореждане № 1136/07.05.2024г.,пост.по ч.гр.д. №728/2024г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1136/07.05.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 728/2024г. по описа на РС–Ловеч, с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу А. И. М. от гр.***, заявление по чл.410 от ГПК, основано на сключен Договор за паричен заем с № 615003 от 30.12.2021г.(между А. И. М. и „***“ООД), като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3