Решение № 368 от 29.04.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Сливен, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230103700 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Й. К., М. Й. К. и З.

М. К. от гр. Сливен срещу А. Д. С. и Д. М. Д. от ......................., с която е предявен иск по чл. 109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1195 кв. м., намиращ се в гр.

.................“, като имотът бил закупен през 2005 г. от майката на двамата ищци Н. и М. К.и - А.Н.И.. През 2009 г. имотът бил дарен от собственика на ищеца Н. К., а той от своя страна продал ½ ид. ч. от имота на съпрузите М. и З. К.и.

Ищците твърдят, че от 2005 г. единственият достъп до имота се е осъществявал чрез утъпкан път с широчина от около 3 м. и дължина от около 40 м., разположен в северната част на съседния имот с идентификатор ***. Тъй като до имота на ищците нямало друг достъп, когато се строила жилищната сграда в имота, по този път с товарни автомобили и каруци били разтоварвани строителни материали и др. В този период собственици на имота с идентификатор *** били В. и Ф. Г.и, които не се противопоставяли на това преминаване. На 13.01.2021 г. имотът с идентификатор *** бил закупен от ответниците. Новите собственици поставили метална ограда в североизточната част на своя имот, с която ограничили достъпа на ищците до пътя, по който преминавали. До лятото на 2021 г. ответницата С. предоставяла ключ на ищеца М. К., за да 1 довърши строителните дейности, след което достъпът бил прекратен. Ищците твърдят, че са носители на правото на преминаване през имота на ответниците, придобито по давност, чрез упражнено давностно владение в периода от 2005 г. до 2021 г. С поставянето на метална ограда в североизточната част на своя имот, ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на преминаване, поради което молят съда да уважи предявения иск като осъди ответниците да премахнат оградата.

Ответниците са депозирали отговор в законоустановения срок. Излагат становище, че с оглед твърденията в исковата молба, предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл. 108 ЗС, поради което исковата молба се явява нередовна по отношение на заявения петитум, внесената държавна такса и липсата на изложени твърдения как и кога ищците са установили владение върху правото на преминаване, чието придобиване по давност твърдят.

Независимо от правната квалификация на иска излагат становище за неговата неоснователност по същество, с твърдения, че ищците не притежават право на преминаване в северната част на имота им. Не оспорват обстоятелствата, че ищците са собственици на имот с идентификатор ***, а ответниците - на имот с идентификатор ***, чиито предходни собственици са били В. и Ф. Г.и. Излагат обаче, че ищците никога не са осъществявали владение върху право на преминаване, а дори и да са осъществявали фактически действия по преминаване, то те са били търпими действия, извършвани със съгласие на собствениците на имота с идентификатор ***. Изтъкват и подробни аргументи, че правото на преминаване не може да се придобива по давност чрез анализ на правната теория и законодателството преди и след измененията в чл. 192 ЗУТ от 2003 г. На следващо място, ответниците сочат, че съдебната практика приема възможността за придобиване на право на преминаване по давност единствено в хипотеза на неурегулирани поземлени имоти, докато в настоящия случай имотите са урегулирани от 2006 г. и имат лице на улица, поради което е неоснователно твърдението на ищците за придобиване право на преминаване по давност чрез упражнено владение в периода от 2005 г. до 2021 г. Ответниците описват още, че имат разрешение за строеж в северната част на имота си, поради което правото на преминаване в претендираните от ищците размери - 3 м. ширина и 40 м. дължина, би нарушило разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ЗУТ, съгласно която с право на преминаване не могат да се 2 влошават условията за застрояване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично.

Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържат предявения иск, молят да бъде уважен и претендират направените по делото разноски. Представили са и подробна писмена защита по делото.

Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който изразяват становище за неоснователност на предявения иск и молят да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците да премахнат металната ограда в североизточната част на своя имот с идентификатор ***, с която пречат на ищците, собственици на съседния имот с идентификатор ***, да упражняват придобитото по давност чрез давностно владение в периода от 2005 г. до 2021 г. право на преминаване през имота на ответниците в северната му част с широчина от 3 м. и дължина от около 40 м.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен и недоказан.

Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства, че ищците са собственици на имот с идентификатор ***, а ответниците са собственици на имот с идентификатор *** - два съседни урегулирани поземлени имота, находящи се в гр.

.................“.

Имотът на ищците бил закупен от А.Н.И. през 2005 г., а през 2009 г. бил дарен от нея на ищеца Н. Й. К.. На 10.08.2023 г. ищецът Н. Й. К. продал ½ ид. ч. от имота на ищците М. Й. К. и З. М. К..

Ответниците, от своя страна, закупили имота с идентификатор *** на 13.01.2021 г. от предишните му собственици Ф. и В. Г.и.

3

Ищците твърдят, че са носители на право на преминаване в северната част на имота на ответниците с ширина от 3 м. и дължина от 40 м., придобито на основание придобивна давност чрез упражнено давностно владение.

Правото на преминаване представлява вид ограничено вещно право, а именно сервитутно право. За да е налице поземлен сервитут, следва да има най-малко два имота - единият служещ, т .е. обременен със сервитута имот, другият господстващ, т. е. в чиято полза се учредява сервитутът. Сервитутът дава на своя носител /лицето, в чиято полза е учреден, а при прехвърляне на господстващия имот и на приобретателя/ право да го упражнява по отношение на служещия имот /фактически да преминава по част от терена му за обслужване на господстващия имот/ и да иска от всички трети лица, вкл. от собственика на служещия имот да се въздържат от действия, които го препятстват да упражнява правото си.

На първо място, спорен по делото е въпросът доколко правото на преминаване може да се придобива по давност, когато се касае до урегулирани поземлени имоти.

Страните не спорят, че съседните им имоти са урегулирани такива.

Видно от приетите по делото писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебно - техническа геодезическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общинския съвет - гр. Сливен е одобрен ПУП - План за регулация на улици на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони. С него за двата процесни имота се предвижда проектна улица с ширина 5 м.

Съгласно Решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 35/2012 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, I V г. о., в периода след влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок - когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до 4 улица /чл. 208 ППЗТСУ и чл. 192, ал. 1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г./.

Допустимо е било ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти. Съответно след изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ от 2003 г. е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, съответно и по давност.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в случая, с оглед твърдения период на упражнено давностно владение в периода от 2005 г. до 2021 г., е допустимо ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие по давност и за урегулирани поземлени имоти.

За уважаване на предявения иск обаче, ищците следва на първо място да докажат твърдението си, че са придобили твърдяното право на преминаване чрез упражнено явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение в период от 10 години, считано от 2005 г., с намерение за своене, демонстрирано пред собствениците на имота с идентификатор ***.

Посоченото обстоятелство, съдът намира за недоказано в процеса.

По делото са разпитани свидетелите Ю.А., вуйчо на ищеца М. К., С.Д., познат на ищците и М.М. - познат на ответниците.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д. и М.М. като ги прецени за достатъчно обективни, логични и непротиворечиви. Съдът отчете евентуалната заинтересованост на свид. Ю.А. от изхода на спора, поради близката му роднинска връзка с ищците Н. К. и М. К., поради което кредитира показанията на свидетеля в непротиворечивите им на останалите събрани доказателства части и отказа да им се довери по отношение на обстоятелството, че преди ответниците да закупят съседния имот „ние 10-15 години влизахме в имота по тоя път“. Изложеното от свидетеля е и вътрешно противоречиво, тъй като от една страна свидетелят декларативно заявява, че 10-15 години са влизали в имота по пътя през съседния имот, а от друга страна описва, че е присъствал в имота и съответно е възприел преминаването на ищците по този път единствено по време на строежа на къщата.

От показанията на свид. Ю.А., в кредитираните от съда части, се установява, че когато А.Н.И. закупила имота, в него имало постройка на един 5 етаж. Имало път през съседния имот и оттам влизали и излизали по повод строежа на втори етаж. Пътят бил широк около 2.80 - 3.00 метра, като по него минавали малки камиончета и малко багерче, носели пясък, чакъл, правили септична яма. Новият собственик на съседния имот сложил врата, разбирали се нещо с ищеца М. К. и му разрешил да минава за известно време.

Свидетелят описва, че самият той е участвал в строежа на къщата в имота на ищците, заливал бетон, като по това време собственикът на съседния имот ги пускал да преминат.

От показанията на свид. С.Д. пък се установява, че свидетелят е участвал в изграждането на втория етаж на къщата в имота на ищците. По това време пътят бил свободен, колите влизали и излизали. След това дошъл новият собственик на съседния имот и пътят бил затворен, имало сложена врата. Новият собственик дал ключ на ищеца М. К., за да продължи със строителните работи, после ищецът върнал ключа на новия собственик, като към настоящия момент ищецът М. К. не можел да влиза в имота.

Следва да се отбележи, че от показанията и на двамата свидетели, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че в имота на ищците никой от тях не е живял постоянно в периода от 2005 г. до 2021 г., нито собственичката А.И. в периода от 2005 г. до 2009 г., нито последващият собственик и ищец Н. К. в периода от 2009 г. до 2021 г. Установените посещенията на ищците в имота са по повод строежа на къщата в него, при който ищците са били допускани да преминават през съседния имот със съгласието на неговия предишен собственик и с изричното съгласие на ответника Д. Д. за известно време след закупуването на имота през 2021 г.